Стив Малинс е известен из феновете на Депеш Мод най-вече със своите изключителни книги, посветени на групата, първата откоито
"A Biography" излезе през 1999. През следващите години тя се появи в няколко разширени варианта, като
последното издание (този път под името "Black Celebration") излезе от печат наскоро, проследяваща историята на Депеш Мод още от самото начало на групата, до работата им по актуалния "Playing The Angel". Освен за любимата ни група, Стив е издавал и книги посветени на
Radiohead, Пол Уелър, Duran Duran и Гари Нюман, всяка откоито е спечелила множество позитивни мнения от феновете.
По-надолу може да прочетете и какво каза известният биограф за
www.depeche-mode.org!
Ново издание на твоята биография за Депеш Мод излезе тази година. Какво е новото в нея?Включил съм някои нови глави, а в края има и обобщителна част. Обожавам новия албум 'Playing The Angel' и исках да има и нещо за него - издаделят ми се съгласи, че е дошло време за ново издание. Срещнах се с доста нови хора, като например Бен Хилиър, продуцентът на новия албум, Нокс Чандлър, който написа и записа заедно с Дейв 'Paper Monsters', както и Кен Томас и Дейв МакКракън, също работили с Депеш Мод.
Този път си озаглавил биографията "Black Celebration". Защо?Не харесвах особено дизайна на първата книга, затова исках промяна. "Black Celebration" е една от най-любимите ми песни и подхождаше на историята на групата, която има своите тъмни страни. Харесвам нещата ми да си имат реално заглавие, свързано с изпълнителите, както примерно "Praying To The Aliens", книгата ми за Гари Нюман или "Notorious" за Duran Duran - представа си нямам защо не действах така още отначало с ДМ.
Често си казвал, че харесваш 'Exciter', какво е мнението ти за 'Playing The Angel'? Да, наистина харесвам Exciter, винаги съм смятал, че този албум е малко недооценен. Има някои наистина много красиви неща у него, а и описва добре един период от живота ми. Критиката ми е, че можеше да бъде малко по-разнообразен, но някои неща просто се правят, за да те накарат да бъдеш в едно от онези настроения, при които си вгледан в тавана в 4 часа сутринта.
Мисля, че силата на 'Playing The Angel' е по-голяма и наистина има някои връщания към дните на 'Violator'.
Доста фенове казват, че в днешни дни имиджа на Депеш Мод е някакси прекалено насочен към MTV аудиторията. Какво мислиш по този въпрос?Не съм сигурен. Имиджът на групата през годините съвпадна по успешен начин с идеите на Антон Корбейн, но ДМ не са визуални новатори, като например Дейвид Боуи. Дейв беше все така страхотен, когато ги видях на Уембли, Флеч си е Флеч, а Мартин изглеждаше някакси тъжен - което е разбираемо когато слушаш 'Precious'.
Не мисля, че са повърхностни или прекалено лъскави - все още са някакси странни. Така че не съм съгласен, че ДМ са "прекалено MTV".
Интервюирал си всеки член на групата, комфортно ли им е да говорят за миналото си?Специално с Дейв не говорих за това. Не мисля, че той искаше да се задълбочава прекалено в онези дни, когато бяха проблемите му с наркотиците. Мартин също беше затворен - Флеч беше най-склонен да разказва, както и Алън Уайлдър, но той е в различна позиция, защото напусна групата.
В книгата ти споменаваш и за доста дискутираната от феновете тема за напрежението между Алън и другите членове на Депеш Мод. Мислиш ли, че могат тези различия да се изгладят и той отново да работи с групата?Не мисля, че това може да се случи...
Депеш Мод са все още заедно след всички изпитания през годините, мислиш ли че след 10-15 години те ще бъдат още тук? Дали соло проектите на членовете на групата могат да унищожат желанието им да работят заедно?Това, което ме учудва е, че духът на Депеш Мод е много по-силен отколкото в миналото. Чудя се дали това е заради силната подкрепа, която Дейв получи от Мартин и Флеч - това разбрах от Бен Хилиър когато говорих с него. Бях доста близо до тях на концерта им на Уембли и из тях винаеше някакво по-"групарско" чувство - те наистина свирят заедно с удоволствие. Но всъщност никой не знае какво ще стане след 10-15 години или поне аз не знам.
Да напишеш книга за група е сигурно нещо невероятно. Като приключение в миналото?Приключение е, да. И мания също. Изгубваш се напълно в него.
Но обожавам електронната музика и пост-пънк ерата. Слушам и доста нови групи - Whitey, The Killers, The Faint и други , и много от тях черпят вдъхновение от тези времена. Така че това е приключение, което те води от миналото в бъдещето. Не изпитвам носталгия - но просто това е един невероятен период в музиката, за който мисля, не се пише достатъчно и не е добре документиран.
Докато говореше с групата имаше ли нещо, което да те е изненадало?Може би, че бащата на Мартин е негър и е американец. Това ми го каза Флеч и надали много хора са го знаели преди 1999.
Твоя любим албум и любима песен на ДМ?Любимият ми албум е 'Black Celebration'. Песен - Enjoy The Silence, мисля. Обожавам песента и имам спомени свързани с нея - че се чувствам наистина щастлив, ходейки по плажа в Мексико, с моята приятелка по това време, и с текила в ръка, а песента звучи навсякъде. Така че всеки път, когато я чуя, се връщам мисленo в Мексико, което е много приятно когато живееш в дъждовния Лондон.
Смяташ ли, че Депеш Мод са някакси недооценени и заслужават повече внимание?Да, мисля че са далеч по-важни от U2 или REM - ДМ са едновременно ъндърграунд и поп. Но всичко електронно е доста подценявано. Китарните групи са далеч повече на почит, когато става въпрос за онези класации тип "100-те най-големи групи". Харесвам китарите, но понякога е много трудно да получиш заслуженото внимание, за това което си направил.
Прикаченият файл е изтрит при прочистване.
