Роденият в Бирмингам през 1948 година
Брайън Грифин е от много години основна фигура в съвременната фотография. Но това, което го свързва с музиката е работата му с величия като Depeche Mode, Echo & The Bunnyman, Paul McCartney, Brian Eno, Billy Idol, Siouxsie and The Banshees, Iggy Pop, Kate Bush и др.
Една от многото награди, на които е носител, е тази за най-добра фотография на 80-те, която взима за обложката на албумът на Депеш Мод
‘A Broken Frame’ (1982). Освен на този албум, Грифин е и автор на обложките на
‘Speak & Spell’ (1981),
‘Construction Time Again’ (1983),
‘Some Great Reward’ (1984) и
‘Black Celebration’ (1986). През 1998 година той се изявява като режисьор на
‘Only When I Lose Myself’ от ‘Singles 86>98’.
За работата си с Депеш Мод, за своето минало, настояще и бъдеще може да прочетете по-надолу в поредното ексклузивно интервю за DM.org.
Можеш ли да ни кажеш повече за теб и как попадна в невероятния свят на фотографията? Интересът ми към фотографията датира от времето, когато бях на 18 и работех в едно търговско предприятие. Случайно попаднах в местния фотографски клуб и така се получи, не беше запланувано. Когато станах на 21 завърших Манчестърския Политехничен Университет, специалност фотография, с отличие.
Как стана така, че се случи да работиш с Депеш Мод? Те ли те избраха или беше поканен от Mute Records? Беше късмет, тъй като моят офис беше един етаж по-нагоре от този на Mute Records в Сеймър Плейс, Лондон. Бях избран от Даниел Милър.
Веднъж през 80-те Дейв казва, че обложката на Speak&Spell “трябваше да бъде нещо приятно и романтично, но се получи просто комично и глупаво”. Каква всъщност беше идеята на обложката?Странно е, но според мен тя издържа теста на времето. Представа си нямам какво ми е минало през главата по онова време. Не бях особен фен на групата тогава, така че просто може да е бил начин да се пошегувам с тях.
Можеш ли да ми обясниш повече за символиката на сърпа и чука в ‘A Broken Frame’ и ‘Construction Time Again’? Много фенове предполагат, че символите в ‘Black Celebration’ също имат нещо общо със СССР?
Руското творчество и социалния реализъм винаги са ме вдъхновявали и все още го правят, това е причината да заложа на подобна визия в артуърка на тези албуми.
Когато правеше обложките беше ли вдъхновен от самата музика и настроението на албума или това нямаше отношение към работата ти? Музиката нямаше особено роля в процеса на изграждането на артуърка по това време. Депеш бяха добра група, с която да се работи, защото бяха отворени към нови идеи и човек може наистина да се възползва от възможностите, предоставени от тях.
Какво мислиш за музиката на ДМ като цяло? Почитател ли си им и какви са твоите музикални влияния?Мисля, че Депеш Мод станаха истински добри след моя период в групата.
Колкото до това, което харесвам - в онези дни , краутрокът беше моята музика, която открих посредством един приятел на Даниел Милър. Обожавам електронната също, особено немската, която винаги ми е била много любима. Винаги съм бил много далеч от големите групи в рок и поп музиката, харесвам нещата, които са по-инди.
Може ли музиката да те вдъхнови да снимаш?О да, музиката и рисуването са най-истинските форми на изкуството...невероятно вдъхновяващи са!
През 2004-та си работил със Сър Пол МакКартни, вероятно е било голяма чест за теб? Да, беше голяма чест за мен, защото си спомням колко големи бяха Beatles когато бях хлапе. Докато работех с него наистина давах всичко от себе си нещата да бъдат перфектни.
Върху какво работиш сега? Какви са плановете ти за тази година?От 20-ти септември до 29-ти октомври в Лондон ще бъде отворена галерията ми
The Water People, която ще бъде първата ми голяма експозиция в Обединеното Кралство от 15 години насам. Снимките са правени в Исландия – тази страна е наистина невероятна и нейните пейзажи бягат от всякакви клишета. Но, в крайна сметка, се опитвах да фотографирам, като състояние на духа, като начин да дам израз на собствените си чувства, вместо да създам пейзаж в пейзажа, като самопортрет.
http://www.briangriffin.co.uk/Прикаченият файл е изтрит при прочистване.
