|
Deni
|
|
Отговори #4: 28 Септември 2007 |
|
|
Винаги съм твърдяла, че оптимизмът и високите положителни очаквания като цяло са нещо много лошо и трябва да се избягват при всички възможни случаи. Снощи обаче в пълен разрез с най-дълбоките си убеждения тръгнах за обявеното Депеш Мод парти в приповдигнато настроение и с очаквания до небесата. И получих поредното доказателство колко са правилни убежденията ми.
Първо да уточня, че в никакъв случай не съм очаквала клубът да се напълни до пръсване, но все се надявах да се събере една весела, ентусиазирана, заразена със синдрома Депеш група от поне 30-40 души. 20 поне.
Ами... бяхме се уговорили да се видим там с Ems - запознанството ми с нея май се оказа най-хубавото нещо от вечерта - а тя беше довела и още две деца. И това мисля бяхме 50 % от всички присъстващи. 50% от останалите 50% ми се сториха случайно попаднали, а в другите не съм се заглеждала - твърде далечно ми беше разстоянието до тях, за да разпозная по израза на лицата в какво настроение са били. Това беше картинката поне до 12 без нещо, когато ние си тръгнахме. Ако след това се е изсипала една тълпа ентусиасти... ами явно наистина се случват чудеса.
Бях останала с впечатлението, че форумските хора от Русе сме доста. Защо обаче съм решила, че русенският депеш контингент ходи под строй на тематични депеш партита не мога да си обясня. Явно в грешка съм, за друг път ще знам.
Та това беше първият удар по моите изумително високи очаквания. Все пак казах си, какво пък, повече място за нас да се вихрим, нали ще си слушам любимата музика, пък водката е на половин цена, а и Еми се оказа пленително създание.
Да, ама сега стигаме до музиката.
По-рано днес обещах да напиша дипломатичен, умерен обективен коментар. Ами обективен ще е, обаче дипломацията за съжаление нещо ми увяхна.
В началото бях решила да се опитам да помня или да си позаписвам сетлист, така да ми се намира. Оказа се, че нямам грижи, защото не е сложно да се запомни. След началото с Dirty Sticky Floors, Condemnation, Enjoy the Silence 2004, Enjoy the Silence, Freelove, I feel loved, In Your Room и John the Revelator – може и да пропускам някоя и друга – ни пуснаха The World We Live In And Live In Hamburg. Чудесен филм, любима музика, Емс не го беше гледала зарадва му се, обаче ... някак не точно това бях очаквала.
Аз първа ще призная, че познанията ми в областта на диджейското свещенодействие са оскъдни, затова ми се ще да попитам две неща:
- приемливо ли е между отделните песни, пускани от диджея да кънти по няколко секунди оглушителна тишина;
- стандартна практика ли е, след като така и така няма хора, диджеят да не се мори сам да си състави плейлиста, а да остави хората да гледат и слушат официален запис на концерт открай докрай и без никакво разнообразяване.
Всъщност не знам дали Live in Hamburg е продължил до края. Изчакахме Blasphemous Rumours – любимата песен на Емс и... си пожелахме лека нощ.
Та така, за рухналите си надежди, обвинявам т.нар. “форумски диджейчета”, всичките четирима, които ме разглезиха до безобразие, като ми показаха как МОЖЕ да се прави. А аз занапред се връщам към изпитания и проверен скептицизъм.
|
