02.04.2010 Буl...

[dm]

Да аз ще съм в Русе още в 1 часа така че ще дойда от рано в Салатен салон
значи тръгвам по бул Борисова и на него се намира заведението, така ли? А бул тръгва от гарата ?

[kirilart]

Да аз ще съм в Русе още в 1 часа така че ще дойда от рано в Салатен салон значи тръгвам по бул Борисова и на него се намира заведението, така ли? А бул тръгва от гарата ?

Точно така. Заведението се намира на десния тротоар, когато вървиш от гарата към центъра - пише "Рила" има масички и отвън в градинката пред него. Миро, последно от там ли ще потегляме за румънско?

[zuu]

Привет на всички, които ще пътуват директно София-Букурещ-София.

Оказва се, че "редовната" линия на Груп плюс не е толкова редовна и автобуси не пътуват всеки ден (но билети продават!!)
По последна информация, автобусът ще путува:

на 01 срещу 02.04 от 00:30 - София-Букурещ
на 05.04 от 16:0 - Букурещ-София

Автобус от Букурещ на 03.04 НЯМА ДА ИМА!! Исках да попитам, хората които са с такъв билет как ще пътуват и дали са си презаверили билета.

[miroultradm]

Ето и последния списък с пътуващите от Русе с бус:

miroultradm - 1
Kirilart, Admirer  - 2
Aneta , Petia , Janica - 3
Muted - 1
Boogy_k - 1
did - 3
Deni - 1
dm - 2
Jonny - 1
The fain - 1
Aleksandrovster - 1
Danna - 1

Ще потеглим от Салатения салон "Рила" който Кирил предложи, най-късно в 15:00. Пътуването ще струва 30 лв. на човек в двете посоки.

П.С. Кире кога мислиш да отидем в "Рила" ? Към 13:30 ?

[kirilart]

Да, към 13.30 е окей. Ние ще сме там с Анетка, Яничка, Петя, Джони и още няколко броя. Ако има още желаещи да се присъединят да ми кажат предварително, защото по принцип заведението се пълни и без резервация трудно ще се намерят места. Утре вечер ще мина да запазя маса.

Ако някой има проблем с намирането на заведението да ми звънне на 0889 607734 /Кирил/

[did]

Кире, нашта троица мисли да се строи (или поне аз мисля да я строя  ) около 2 часа, живот и здраве. 

[dm]

Да, към 13.30 е окей. Ние ще сме там с Анетка, Яничка, Петя, Джони и още няколко броя. Ако има още желаещи да се присъединят да ми кажат предварително, защото по принцип заведението се пълни и без резервация трудно ще се намерят места. Утре вечер ще мина да запазя маса.

Ако някой има проблем с намирането на заведението да ми звънне на 0889 607734 /Кирил/

Ние ще сме в Рила също в 1.30, защото пристигаме с автобус в 1, така че ще се радваме ако можем да се присъединим 

[kirilart]

Чудесно ще се заформим голяма агитка. Довечера ще запазя масата

[Deni]

Ох, струваше си събитието. На мен поне много добре ми се получи. Нищо, че краката ми отекоха 3-4 часа да стърча и да подскачам и сега ще реанимирам известно време.

А след това дори успях да стоя до Алън, да говоря с него и да го пипна, без да се запаля спонтанно. Аз съм герой! 
Което ми напомня - Кирооооооооооооо, искам снимка!!

[Danna]

Deniiiii а ние искаме подробности ! *makes some dance* за смелостта ти.

[Deni]

Добре, подробности.

Залата, отвън беше тухлена и напомняше старовремска психиатрична клиника, където болните ги третират предимно с електрошок, а нощно време обикалят призраците на трагично загиналите пациенти. Поне на мен така ми изглеждаше. 

Отвътре, залата беше бетонен бункер на два етажа - не се шегувам, на подземното ниво даже обхват на телефона почти нямаше. Минималистична, явно създадена, за да остави достатъчон място, което да се пълни с хора, но като цяло приемлива.

Ние привършихме с предиконцертното похапване рано-рано и се вмъкнахме в Арката малко след осем. След като в блога на Recoil така горещо ни бяха препоръчали, разгледахме изложените снимки на румънския фотограф и те наистина се оказаха много оригинални. Бяха подредени по стените на подземното ниво, където след концерта Алън слезе да раздава автографи.

Самото събитие почна с подгрявката на едни момци, нарекли себе си Silent Strike, ама явно това "Silent" е използвано иронично или никой не им е обяснил какво означава, щото сетът им беше всичко друго, но не и тихичък. Предполагам, че се вписваха в цялостната идея и обстановка, защото изпълнението им комбинираше аудио и видео, каквото беше и изпълнението на Алън. Видеото обаче не ми се стори да предава особено силно послание - а щом си си направил труда да спретнеш час и нещо видео, не е лошо поне някаква логика да вкараш в него - а музиката... хм. Ще се опитам да бъда обективна - при други обстоятелства, ако не очаквах с нетърпение да излезе Алън и ако тонколоната не гърмеше точно до дясното ми ухо, можеше и да ми допадне. Но в случая се получи така, че от една страна музиката беше прекалено беземоционална и приспивна, а от друга беше толкова ТОЛКОВА усилена, че усещах как дрехите подскачат по мен. Не съм си го въобразила, Миряна потвърди, че и нейният панталон е вибрирал. Та, тези двама юнаци как да е ни запълниха час и нещо от времето, към края се появи и трети образ, чийто принос ще оставя на Киро да обясни, че аз не му обръщах много внимание, а явно е било... хм, занимателно.

Както и да е, точно в единайсет на една масичка, скътана зад сцената светна една червена настолна лампа и тия дето бяхме най отпред видяхме, че Алън и Пол си седят там и кротко си общуват, докато някои от нас вече си скубеха косите от нетърпение.

Няколко минути по-късно двамата излязоха на сцената и.... си свършиха работата крайно професионално и отговорно.

Някой трябва да научи младоците, че по-шумно далеч не е по-въздействащо. Музиката на Алън беше перфектно представена - достатъчно силна, плътна и въздействаща, та да изпълни всяко ъгълъче на тялото, но не така че да причини неудобство. Аз единствено си представях как би било, ако бях съвсем сама срещу този аудио-визуален заряд и имах пълната свобода спонтанно да реагирам на всичко, което ме блъскаше челно. Всичко, абсолютно всичко, което беше влязло в сета беше преработено. При това явно от концерт на концерт сетът варира, което на мен не ми го побира главата, защото нали това не е изпълнение на живо, а пък и музиката винаги трябва да се връзва с видеото? Явно човекът е вложил време и усилия да се потруди върху всяко отделно шоу, да има нещо специално за всички фенове. Споменавала ли съм колко много обичам Алън Уайлдър? Е, сега усетих, че и той ме обича. Т.е. човекът си тачи феновете, а аз съм, очевидно, фен.

За видеото на Алелуя есествено бяха използвани кадри от руското видео, което пак ми напомни колко е силна и явно продуктивна връзката на проекта Recoil с фенската маса, а във версията на Stalker видеото включваше едно куче хъски, което беше необикновено въздействащо. Затова не се учудих, че накрая във финалните надписи, бяха написали името му отделно, като актьор. Той си го беше заслужил.

След концерта, както казах, Алън кротко се разположи на една маса в подземното ниво на клуба и всички събрани ентусиасти бяха поканени един по един да се доближат и да се уверят, че е истински, от плът и кръв.

Аз получих подпис на дисковете на subHuman, Allelujah  и Violator, като с треперещ глас и замаяна глава, успях да измърморя нещо, че съм му много благодарна и че изпълнението е било изумително. Киро беше назначен официален фотограф на българската агитка, така че, отново, КИРО ИСКАМ СИ СНИМКАТА!

Когато Светльо отиде да си вземе автограф, аз бях точно след него и чух че нещо си говорят повече от обичайното с останалите. Чух Алън да казва "А, Светослав", като много внимателно изговори името. После питах Светльо и, както и бях предположила, Алън се е сетил за интервюто което даде за dm.org. И даже се извинил на Светльо, че толкова се забавил с отговора - явно Светльо е бил един от първите пратили молба за интервю за тази кампания.

Изобщо, славна вечер беше. Много щастлива ме остави. Остава Киро и, който друг снима, да споделят снимки и клипчета. 

А аз с огромно удоволствие отмятам това от списъка с неща, които да направя преди да умра

[Danna]

Благодаря Deni ! Видях снимката на Мая и мога да кажа, че се умилих и носталгията ме обхвана тотално...отивам да си слушам Music for the masses...

[Admirer]

Беше наистина впечатляващо изпълнение, очарована съм. Голямо удоволствие е да гледаш как Алън твори музика пред очите ти.  Бях възхитена от отношението му към феновете...изобщо много миличък и добричък е.
Благодаря много на всички за това, че бяхме заедно, на Миро за осигурения транспорт и на румънските организатори, които бяха така добри да организират срещата с Алън заради нас, тъй като предния ден е бил официално обявен за това и нямаше да ни огрее...и разбира се на самия Алън, че се съгласи след шоуто /толкова късно/ да се види с всички нас.

[kirilart]

Засега само ще кажа, че почти всички снимки от раздаването на автографи са се получили и скоро ще пристигнат при собствениците си. Утре се прибирам във Варна и ще се заема със задачата. Пак тогава ще разкажа за емоциите от вчера. Благодаря на Флорина от румънския фенклуб, която се зае да пита организаторите, дали ще може да се направи още една сесия раздаване на автографи след концерта (първата е била ден преди събитието и Алън отново е подписвал и се е снимал с всички желаещи). Броени минути преди началото на сета на Алън дойде с положителен отговор и инфото, че раздаването ще е на долния етаж.
Алън е изумително земен, търпелив и талантлив човек.

[The Fein]

Наистина си беше нощ, която ще се помни дълго.Преди всичко: Благодарности на всички, които се погрижиха пътуването да мине без проблеми!

Колкото да самия performancе и самото алънуване...

Умишлено не бях гледал и чел нищо след старта на турнето, тъй като ми се искаше да съм максимално изненадан и с необременен от предварителни очаквания. Прекаленото следене изкъсо разваля погледа към цялостното, a покрай тоновете информация в Интернет се изгуби очарованието да отидеш на нещо, което тепърва ще разбереш какво е всъщност. Така че какво предстоеше, знаех съвсем бегло.

Ark се оказа разположен в една по-скоро непривлекателна част от центъра, в близост до разни цигански сергии – ако има място, на което е най-малко вероятно да се повторят нюйорските събития от ерата на Violator – е, това е то. Клубът, който преди да влезем наричахме зала, се оказа с капацитет не повече от 300 души, като не съм сигурен дали се напълни докрай. Поне за мен беше шок, че в страна, в която DM са събирали десетки хиляди, заинтересуваните от Алън се оказват доста селектирана аудитория, а тези, в които личеше някакъв фенски ентуасиазъм, бяха...не точно единици, но да речем малко на брой. Не че съм очаквал дружини да пеят 'Faith Healer' около сергиите, но все пак...

Но скромният размер на помещението донесе едно от най-приятните изживявания: Алън Чарлз Уайлдър, човекът от всички онези снимки, клипове, концерти, филми, участник в Магията в най-разрушителните й фази...само на два метра от теб!

След едно приятно, но може би по-дълго от необходимото подгряване на Silent Strike, той (говорещ по телефона си) и Пол Кендъл се качиха на сцената, заемайки местата си пред Mac-овете. Продължилата час и петнайсетина минути звукова виелица беше неопредсказуема – знаковите песни на Recoil бяха преработени чрез не малко радикални промени (можеха да се доловят дори разни drum n bass моменти), вплитаха се една в друга неусетно, като личен фаворит ми беше аранжимента на 'Stalker', придружен от внушителна визуализация. Чухме и Aggro микса на 'Never Let Me Down Again'. Малкият синтезатор отстраната на Алън придаваше някакъв лайв feeling на събитието, макар че с изключение на няколко ефекта беше трудно да се различи къде бяха 'живите' включвания, ако е имало още такива.

По време на целия сет, беше много интересно да наблюдаваш Алън, който се усмихваше скромно всеки път, когато отправяше проучителен 'дали-това-им-харесва' поглед към публиката. Изглеждаше като човек, който не само се чувства креативен в това, което прави, но го възприема като нещо ново и различно за самия себе си. От цялостната продукция се усещаше някакъв 'направи-го-сам' дух - двама човека с огромен житейски и творчески път се залавят с нова авантюра, за която нямат излишни пари и нереални амбиции.

След сътвореното от двамата, отидохме на долния етаж. Тъй като бях забравил въобще за възможността да донеса нещо за подписване, автографът отиде върху билета, но най-ценното  си беше разговорът с него. С Пол малко трудно намерихме работеща химикалка, поради което може да се каже, че притежавам rarity – билет с подпис на Алън и три на Пол, всеки следващ по-успешен от предишния.

Ако не друго, то със сигурност само възможността да се здрависаш с ръцете, които са майсторили толкова безвременна и прекрасна музика, си беше нещо много, много ценно.

Рапорт даден,
с уважение: Свет-Свето-Светослав, райт? Тодоров.