Когато пристигнахме пред клуба около 17.00 часа по нищо освен двата плаката не личеше, че Алън ще има изява там. Самата сграда е бивша фабрика преустроена на клуб в модерно време. Квартала наоколо е меко казано западнал и единствено новопостроения наблизо мол, спасява района.

Завърнахме се пред клуба около 19.30 часа и очаквах вече да има опашка, но нямаше никой. Побутнахме вратите и си влязохме вътре, като мислехме, че това е някакво фоайе или нещо подобно - оказа се, че сме в самата зала. Билета ми си остана непокътнат и честно казано не видях проблем някой да влезе без билет преди 20.00 часа, когато почнаха да контролират вратите.
Видях се с Флорина и няколко от активните в румънския фен-клуб. Обещаха да ми отговорят дали ще има втора сесия с автографи от Алън, но честно казано надеждите ми увяхнаха, като разбрах, че предния ден Алън се е срещал с феновете и е подписал на повече от 100 души. Разгледахме фотоизложбата на долния етаж, мястото беше с грубичък интериор, но пък за сметка на това имаше фитнес уреди. Фотосите бяха добри - нямах съмнения в тях още от страницата на автора в интернет.

Подгряването продължи отегчително дълго за мен и макар да бях с позитивно впечатление от Silent Strike от това което чух в Майспейс, на живо ми досадиха сериозно. Румънска традиция е да излиза по някой член на формацията по никое време и да "изпълнява" дадено парче заедно с останалите. Още ме напушва на смях, като се сетя за младежа, който свиреше на "въздушни барабани" при подгряването на Девижън. Този път изненадата се появи с един мини KORG. Въртеше копчетата и се поклащаше напред - назад в такт с музиката. Горката машинка го пое целия поне стотина пъти, от моята позиция сценката изглеждаше доста комично и вече виждах точката с 18+ как се появява на екрана.


/на снимката е във фаза пълен напред/
Завършека на подгряването ми донесе двойна радост - Флорина дойде и ми каза, че след концерта Алън ще подписва и ще се снима с който пожелае на долното ниво на клуба. Като заговорихме за Алън и хоп излязоха с Пол Кендъл на сцената. Споделям впечатлението на останалите, че и двамата излъчваха някаква непринуденост от сцената, както и чисто удоволствие от това, което правят.

Забелязах и търсещия многократно поглед на Алън директен контакт с публиката. Оглеждаше реакциите на всеки поотделно и се подсмихваше, когато някой го заинтригува. Тази хипотеза се потвърди, когато каза на Aleksandrovster докато му даваше автограф, че го помни, като пресъздаде словесно цялата случка, точното му местоположение в залата и т.н.

Чудесно сглобен сет, както и много качествена визия на екрана зад двамата. Съжалявам само, че не чух Jezebel, а съм почти сигурен че някъде в нета бях гледал клипче от друга дата, в която я изпълняват. Може и да греша, затова ще проверя като ми остане повечко време.

След неусетно преминалия час и четвърт се смъкнахме в мазето в очакване на Алън. После всеки получи своето късче щастие, непринудена усмивка, тънък хумор и разбира се снимка с мистър Уайлдър. Лично на мен ми се върна малка частица от надеждата, че човек прекарал толкова години в музикалния бизнес, може да бъде толерантен към феновете си, да не изпада в безумна мания за величие и да бъде повече човек. Накрая си направихме обща снимка за спомен, на която пак не сме всички, но следващия път ще се броим поименно.


От мястото на събитието и около него - аз