Депеш Мод новела

[pjt]

...Мартин тъкмо се излежаваше на дивана слушайки сборната колекция „Best Haos Music 2007 volume 101”, когато телефонът иззвъня
- Ало.
- Ало. Здравей Мартин обажда се Даниел
- А.. как си Даниел какво има?
- Имаме проблем с Дейв. Откакто си му пратил мейл, че Hourglass е албума на годината, не спира да раздава интервюта, освен това ми заяви, че не иска да помирисва студио.
- Какъв мейл съм му пратил?
- Е как какъв? Нали ти прати албума и ти писа мейл.
- Хм.. Мен компа ми не работи от 2 месеца нещо е забило и трябва се преинсталира. Хм за какви мейли говориш аз не помня откога не съм си чел пощата. А чакай малко това ще трябва да е било щерката. Колко пъти съм и казал, че може само да ми проверява мейла и ако има нещо важно да ме осведомява, а тя е почнала да отговаря и от мое име. Още днес ще и спра интернета. Аз на нейните години, колко мелодии ми се въртяха в главата и колко бира изпивах, а тя сега само в сайтове за запознанства се рови... Опа сори Даниел какво искаше да ми кажеш.
- Амиии всъщност ти докъде си с песните, колко имаш в момента?
- Имам 12 завършени, още 7 ми се въртят в главата, а знаеш, че от минали години ни останаха 10тина, така че има материал
- Супер значи на 12 си направил и аранжимент.
- Какъв аранжимент бе Даниел – това са демо версии на акустична китара
- Ами тогава може да почваме да ги мислим как да ги нагласяме
- Ама нали ти разправям, че не ми бачка компа...
- Няма проблем ще пратя Фильо да го оправи да ти инсталне тва онова, да ти кажа май е задобрял вече
- Кой тоя Фильо?
- Как кой дето бачка с Дейв
- А... не не. Последния път такива програми ми сложи с толкова мнoго копчета, че не можах се оправя. Тва младо поколение как я мисли тая работа...
- Добре добре спокойно значи сме готови за студио само, че Дейв трудно ще го вземем поне за първия етап. Абе кво ше кажеш в следващия албум да дадем повече роля на Флеч. Последната клюка е че Дейв е снимал концерт без нито един човек публика, а Анди е събрал 100тици дай хард фенове в София
Тук Мартин едва сдържа самодоволната си усмивка
- Глей ся знаеш че тия неща изобщо не ме интересуват, но един албум е нещо много сложно. Чувал ли си се с Антон ще имаме ли време да надраска некой дизайн снимки тва онова..
- Ами тъкмо щях да предложа Дейв за тая работа. Викам това дето беше ФлечКам да го напрайм ДейвКам. Той си е купил много готина камера с дистанционно. Вече реализира около 11 клипа собствено производство и се справя отлично.
- Хм... тва хубаво обаче нали знаеш, че аз турне не ща и да помирисвам...
- Е Мартин не може без турне ве. Такъв е бизнеса ся. Айде де моля те. Помниш колко беше успешно предното..
- Ама вие сте мн нагли ве. Анди пафка и пие на концертите. Кристиан и колегата са седнали. Дейв си почива по колко песни, аз вися прав с дебела шапка на главата и държа китара. Не може ли да драснем албума и да го дадем на Анди да го пуска по дискотеките, нали е мн-добър вече...
- Ама Мартин моля те..
- Сори чакай, че не съм хранил кучето от вчера трябва да прекъснем. Чао.
- Чакай...

[Ems]

Лятото в Санта Барбара рядко предлага температури по-ниски от около 40 градуса по Целзий. Беше горещо, но на двете момичета не им пукаше, защото тати им беше осигурил половин дузина климатици във всяка стая. На сестрите не им се правеше нищо - бяха си мързеливи, затова се излежаваха по диваните в хола и от време на време хвърляха един поглед към телевизора, където вървеше МТВ. По-малката – Ава – така и не можеше да разбере защо баща й продължава упорито да твърди, че там добра музика не пускат и не харесва Риана и Шакира.

Спокойствието беше нарушено в мига, когато тръгна Kingdom на не много обичания от сестрите колега на баща им Дейв Геън. Голямата – Вива – се размърда на канапето, зае поза тип “котка дебне мишка” и направи най-киселата физиономия, на която беше способна.

-Виж го – изсъска тя към Ава. – Мисли се за по-голяма работа от татко.
-На мен пък ми харесва – отговори безразлично малката. – Не е като новата песен на Бритни, но става... пък и нали планът ти проработи?
-Кой план?
-Как кой?

Ава се изправи на дивана и погледна сестра си колкото можеше по-сериозно (искаше да я приемат вече на сериозно):

-Нали ти беше омръзнало татко непрекъснато да пише песни и да ходи по турнета, затова реши да ползваш мейла му, така и така сега ти му го проверяваш, и да пишеш да чичо Дейв колко добре се справя.Той като го прочете, да си повярва дотолкова, че да не иска повече да участва в групата, да дава интервюта, в които обяснява колко е велик, това да ядоса татко, като ядоса татко, да ядоса чичо Анди и така всички да са ядосани и да се разделят окончателно, за да може вече да прекарваме повече време с тати?

Вива се позамисли. Наистина беше чула наскоро, че чичо им Дейв не иска да помирисва студио и едва ли скоро пак ще запишат албум с Депеш. Само че той беше споменал мейла, който получил – както той си мислеше – от баща й Мартин. Момичето се притесняваше как ли ще реагира татко й, след като разбере, че тя се опитва да ги скара чрез електронната му поща, но реши по-късно да измисли някакво обяснение. Засега се радваше, че планът й потръгва. Въртеше й се някаква идея в главата да напише още един мейл до Дейв от Мартин (без негово знание, разбира се). Представяше си го някак така:

“Виждам, че си приел похвалите ми твърде на сериозно. Мислиш се за голям творец и нещо се цепиш от колектива. Това не ми харесва, както би могъл сам да се сетиш. Но ако ще е така, то трябва да знаеш, че аз повече албуми с кавъри няма да издавам. Имам 12 демо версии на песни за новия ни албум, но сега мисля да си ги изпея сам. Очаквай скоро соловия ми албум.
                                                                                             Шефът”

Тя реши, че този текст си е направо жесток и се насочи към компютъра, за да го прати.
Когато обаче влезе в пощенската кутия на баща си, вниманието й привлече мейл от чичо Дейв.

[Deni]

Вива нямаше търпение да види какво е написал чичо Дейв. Отвори мейла и зачете:

“Март, просто няма да повярваш какво ми се случи, пич!

Даниел явно е напълно отчаян, заклевам се. Толкова много иска да ни натика в студио да записваме албум, че е почнал да измисля всевъзможни начини да ме подкупи.

Тъкмо миналата седмица ми прати кон. КОН! Не се шегувам. Тъпото животно нахълта в апартамента и поломи всичко. Едва го узаптихме. На всичкото отгоре от Дружеството за защита на животните ме глобиха за жестоко отношение към коня. Той бил клаустрофобичен и качването в асансьора му се отразило на нервите. Сега плащам и за консултации с ветеринар психиатър.

Обаче и това не е най-лошото. Жена ми толкова се стресна от тоя кон, че почна да хълца и не е спирала. Какво ли не пробвах – изскачах зад нея и крясвах в ухото й да я стресна, накарах я да си задържи дъха – нов световен рекорд постави по задържане на дъха и пак не спира да хълца.

Накрая се обади на баба си в Гърция да се посъветва. И дъртата кобра й казала, че за това помага само гръцко кисело мляко. И се наложи да внеса петнайсе кашона кисело мляко. И понеже нали трябвало да се покажа солидарен с нея, се наложи и аз да го ям. Пич, трети ден съм на кисело мляко, защото не знаем колко трябва да изяде Джен преди да спре да хълца. Всеки момент ще откача. Ако оня кон още беше наоколо, щях да го изям, сериозно.

Обаче аз всъщност за друго ти пиша. Това беше просто да си излея душата, че много ми се събра. Абе нали знаеш тоя албум дето го издадох сега. Ами такова.... абе с две думи, не може албум без турне, тва е! А и хората ме искат. Усещам го. Усещам положителните вибрации! Мислиш ли, че ще можем да позадържим топката с новия албум, колкото да врътна едно турне, там, не голямо.... пейсе-шейсе датички. А? Айде, помисли и пиши.

Вечно твой (хаха, шегичка)
Дейв”

Вива преливаше от смесени чувства. Значи така, а!? Даниел се мазни на Дейв. Той издава соло албум, а отгоре на това му подаряват и кон. А горката Ава откога моли за едно нищо и никакво пони. О, това ще е жестоко. Отмъщението на Вива към Даниел се очерта бавно в хищното й тийнейджърско съзнание. Ако не я лъжеше паметта, Даниел имаше един помиар, на когото страшно държеше. Е тва животно не го чакаше нищо добро.

Но! Първо да отговори на Дейв. Тя реши, че това е идеална възможност да насърчи чичо Дейв от името на татко си да ходи на турне, защото това щеше да забави записите на нов албум.
Да, определено я чакаше работа.
     

[Deni]

Дълбоко в Тъмния Мрачен Съсекс, надеждно барикадиран в масивното си имение насред идиличната природна картина, Чарли се събуди.

Няколко неща веднага привлякоха вниманието му. Първо - спеше в собственото си легло. Слава Богу! Главата му не побираше как е могъл да изкара толкова години на път. Напоследък дори само седмица далеч от дома беше напълно достатъчна да му вгорчи живота.

Второ - нечия прилежна и загрижена ръка беше спуснала щорите, но това само донякъде прикриваше факта, че навън е светло.

Трето, проклети руснаци. Проклета руска водка в неограничени количества. Проклет махмурлук. И като е подкарал този списък, няма как да пропусне - проклети фенове! Колко годни още трябваше да минат, колко прес-изявления трябваше да направи, колко самостоятелни албуми да издаде, за да могат минималистичните им мозъчета да схванат, че вече не е в проклетата група. И няма никакъв шанс да се върне! В свободното си време дори успя да скалъпи и пусне в оборот онази ужасна песенчица, която обаче беше заредена с толкова дълбок смисъл "АЛЪН ЧАРЛЗ УАЙЛДЪР НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ В ДЕПЕШ МОД". Песента толкова приличаше на нещо написано от него самия, че никой не повярва той да го е писал. Само ако можеше някой реално да се вслуша в думите. Може би щяха да забележат най-после скрития смисъл - щом няма да се върне, значи в някакъв момент е напуснал. И толкова ли е трудно да си подредят дисковете хронологически и да сложат някакъв разделител след лилавичкия с лицата като фотороботи - "Оттук нататък - без Алън!". Може би тогава нямаше да имат проблеми в бързината да не подберат по-късен диск, който да му заврат под носа за подпис.

Така или иначе, едва ли имаше смисъл да се нервира, това само усилваше главоболието му. Огледа се - мястото в леглото до него беше празно и студено. Замисли си дали най-после е успял да направи нещо толкова ужасно, та Мадам да не може да издържи повече и да го разкара. Ммммммне, нямаше никакъв такъв спомен. Слава богу, отново. Сещаше се за доста неща, които може да прави без нея, но отглеждането на деца, не беше сред тях. Пък и напоследък доста добре се справяше с правенето на неща, които да й харесват. Рожденият ден на Госпожата беше минал две седмици по-рано. И той беше успял да закове идеалния подарък. Разбира се, нямаше да навреди ако проклетото нещо беше дошло навреме, но това не беше важно. Важното беше, че успя и подаръкът беше равностоен на нейния подвиг от лятото.

Всъщност едва ли можеше да се нарече точно подвиг, те така или иначе вече бяха в Тексас. А останалото трябва просто да е било въпрос на пари. Категорично не искаше да чува колко пари, защото си струваше всяка минута. За човек, който не обича да лети, може да се каже, че мечтата му да полети в космоса беше най-малкото абсурдна. И все пак, кой може да контролира мечтите си. Ето защо Госпожата го заведе в Космическия център в Хюстън. Не звучеше особено драматично - там постоянно циркулираха въртоглави туристи, желаещи да се усетят максимално близко до Последната Граница. Подвигът в случая беше, че тя някак успя да уреди посещение само за тях двамата. Без група святкащи като коледна украса японски туристи, които снимат всичко попаднало пред камерите им. Посещението беше разбиващо, а симулацията на истинско излитане в космоса - описанието й дори не се доближаваше до реалния ефект!

Той излезе от онзи център различен човек. Щастлив човек - беше (почти) успял да изпълни мечтата си, без да отлепи крак от земята. Което само по себе си беше страхотно, но означаваше, че в замяна, Чък трябваше да отговори с нещо също толкова изумително за нейния рожден ден. И го измисли, макар че известно време се колеба между няколко възможности. Частицата концентрирана египетска история, която в момента лежеше в красиво гравирано и инкрустирано ковчеже на почетно място в доста своеобразно декорираната им къща, напълно разби нейното постижение. Да! Той беше човекът! Той беше мъжът! Той беше....

- Скъпи?

Вратата беше открехната. През нея се подаваше глава. Главата беше червенокоса и синеока. Беше свикнал да му се мярка наоколо в последните 12-13 години, та нямаше проблеми да я разпознае. Познаваше и всичките й изражения. Ето например в момента главата беше любопитна. Не ядосана, не неприятно изненадана, не бясна - чисто и просто любопитна. Е, може би и малко кисела. Хм, опцията да си остане в леглото му се струваше все по примамлива.

- Какво?
- Четири следобед е. Тъкмо направих чай. Ще пиеш ли? 
- Ако искаш да ми кажеш, че ти е писнало да ме гледаш да се излежавам и е време да си разкарам задника от леглото, просто го кажи. Не ме скъпосвай.
- А, чудесно. Виждам,че си се възстановил достатъчно, за да се върнеш към обичайната си ведра личност. В такъв случай си също достатъчно добре да ми обясниш, как така получаваш имейли от 16годишната дъщеря на Мартин Гор.

Алън се надигна толкова бързо, че за момент всичко причерня, притъмня и светът се завъртя.

- Миличка...
- А-а-а, да ги нямаме такива. Хич не ме миличкосвай!
- Но аз дори не мога да си представя, защо милото дете ще ми пише?
- А аз пък мога, защото прочетох имейла. Милото дете иска да знае дали още се сърдиш на Даниъл, задето не ти промотира соловите албуми достатъчно добре. И колко точно му се сърдиш. Не разбрах съвсем всичко, но изглежда девойчето си е намерило причина да иска да подпомогне Рикойл. И което е по-важното, май е намерила начин.

[Recoil]

Тиха неделна сутрин, Даниел стои в офиса си в Лондон и гледа сметките и отчетите от изминалата година. Изненадващо продажбите са спаднали заради група руски пирати и компанията спешно се нуждае от нови средства.

Даниел се обажда на секретарката си и я моли да му осигури конферентна връзка с Ню Йорк и Санта Барбара. Няколко минути по-късно звънва телефона в офиса му.

Даниел: Ало?
Дейв: Ало?
Мартин: Дейв, за какво ми звъниш пак, бе?
Дейв: Ти ме набра!
Даниел: Аре сега без детски разправии, аз ви набрах.
Мартин: Ти пък кой си?
Даниел: Даниел Милев, не се прави, че не ме познаваш!
Мартин: Какво става, пак ли сме закъсали?
Даниел: Момчета имахме неуспешна година. Хвърлихме прекалено много сили да рекламираме Дейв и Алан и сега сме пред фалит.
Дейв: И ми се обаждаш чак от Лондон, за да ми кажеш това?
Даниел: Не ми се обяснявайте, вижте в кой ще се събирате и записвайте албум вече. Тоя път нямаме бюджет да наемем студио, така ще си го записвате у вас в Санта Барбара или в Ню Йорк.
Мартин: Не ги искам тея в къщи, цапат ми къщата след тях кучето ми е в депресия.
Дейв: И в нас не може да е, понеже не съм изчистил...
Даниел: Не ме интересува, отивайте в Мартин, а после Дейв да си изчисти и ходете в неговият апартамент.
Мартин: Даниеле, много мразя като се правиш на шеф.
Даниел: Аз пък много мразя като започнете да се глезите. Не стига, че от 18 годишни хлапетии съм ви отгледал, ами сега и фасони ще ми правите.

Даниел вдига и затваря демонстративно слушалката, след което се чува глас:
Дейв: Ало?
Даниел: Затворих!

Вдига отново слушалката и затваря демонстративно - нов глас:
Мартин: Говори по-силно, нещо ми прекъсваш!

Даниел излиза и тръшва демонстративно вратата зад себе си. След което моли секретарката си да отиде и да приключи конферентната връзка, че се е изнервил.

През това време Дейв и Мартин се уговарят кога и как да се срещнат.
Дейв псува авиокомпаниите, че са вдигнали отново цените, но въпреки всичкото си взима билет. Разбират се да се чакат в 10.24ч. до McDonald's-а на ъгъла край къщата на Мартин.

Мартин бързо прибира чучелата от задният двор, скрива пушките и отива да посрещне Анди от летището. Появява се с 1 час закъснение на срещата, а Дейв вече е отегчително си играе с роботче от детско меню.

Дейв: Знаех си!
Мартин: Здравей, закъснях малко!
Анди: Как сте? аз съм в града по работа и дойдох да ви видя!
Дейв: Не ми казвай, че ще работиш с нас отново?
Мартин: Хайде без драми, след този албум ще се разпаднем, вервай ми.
Дейв: Да бе, това го слушам от 90та насам.
Анди: Стига с тези идеи за разпадане, деца храним все пак. Бъдете по-разумни.

Следва продължение...

[kirilart]

Женски глас: Антон, слизай вечерята изстива!
Антон: Само секунда, хрумна ми гениална идея за новия албум на момчетата...

                   .......................................................

Няколко месеца по-късно:

Дейв: - Мартин, в крайна сметка идеята на Даниел Милев с интергалактическото турне може и да не се окаже толкова лоша. Най-сетне ще натрупа достатъчно пари и ще ни остави на спокойствие да се разпаднем. Така ще мога да обърна повече внимание на соловата си кариера.
Мартин: - Не съм сигурен, че ще издържим на това напрежение вечер след вечер, цели 11 години и то само в случай, че от далечните галактики не проявят интерес към удължаване на турнето.
Анди: - Аз нямам против, обичам контакта с публиката.
Дейв: - Анди, ти внимавай с контактите, че съм чувал марсианките и марсианците били много палави.
Мартин: - На Марс колко дати имахме?
Дейв: - Даниел каза, че там сега валяло сняг, с местния промоутър още избирали дата, която да е след снежните бури. Да не говорим, че преводача на Гугъл от марсиански на английски все още не бил много акуратен и това затруднявало преговорите.

В същото това време Даниел Милев си напича кокалите под горната палуба на яхтата "Ultra", закотвена на място където винаги е лято и говори по сателитния си телефон.

Даниел: - Защо аз ще трябва да говоря с някакъв си промоутър, та било то и от Марс? Добре, добре ще му замажа очите, свържи ме с него. - Ало?
Марсиански глас: - Привет землянин, радвам се прави бизнес заедно...

Даниел въздиша отегчено, затиска слушалката с ръка и казва през зъби: - Господи дори и на Марс има араби – после с дипломатичен тон отвръща на поздрава:

Даниел: - Привет марсианец, теб иска шоу на земляни Депеш Мод?

Даниел скача стреснат от собствения си глас и възкликва: - Ужас и аз съм станал арабин? – после се усеща, че за всичко са виновни от НАСА и техния гласов преводач също е базиран на проблемния прототип от Гугъл.

Марсиански глас: - Земляни? Аз иска землянки за мое шоу: “Striptease Оf Тhe Universe”, много хубав землянки има там долу.
Даниел: - Долу? Кажа теб, кой долу! Няма землянки, само земляни, но пеят много хубав. Прави теб компромис – Анди танцува зад синтезатор и пляска ръце.
Марсиански глас: - Може той бъде гол?
Даниел: - Гол, аз не вярва, Мартин би съгласил, но не добре за Депеш Мод. Фенки изядат него жив.
Марсиански глас: - Марсиански фенки ядат земляни само по време снежна бури, затова чака премине.
Даниел: - Зелен, обади мен, кога премине буря!

Даниел затваря и избира номера на Дейв, отсреща отговаря Анди:

Анди: - Привет мистър Милев, сори но Дейв пак се сборичка с Мартин за песните в албума.
Даниел: - Слушай Анди, засега датите на Марс отпадат, но пък имам добра новина за Сатурн – ще свирим на 9 от пръстените на планетата. Сега преговарям с един промоутър, който отговаря за целия Млечен път, ако успеем за там сме богати! Казвам ти, ще се къпем в пари!
Анди: - Аз нямам против, слушай ще ми позволите ли да свиря този път на сцената, не тук на земята, а в по-външните кръгове на вселената?
Даниел: - Знаеш, ако Дейв и Мартин нямат против, аз съм ЗА.
Анди: - Да, да, знам...следващото турне.