За мен посланието на PJ е нещо, в което аз вярвам: че Спасителя може да бъде до всеки от нас и да ни помага. Скоро забелязах 2 стиха от Waitnig for the night: There is a star in the sky, guiding my way with it's light. Витлеемската звезда, безспорно. Също така: Well, I'm down on my knees again and I pray to the only one, who has the strenght to bear the pain... Не мисля, че са атеистически. Blasphemous rumours... това вече... не мога да оспоря, че текста е почти еднозначен.
Алтернативен синт-рок. Специално в момента. Може би периода на големите хитове в Щатите от Violator мооооже да се определи като "поп", но не заради музиката, защото самата музика не е била популярна като стил, а заради продажбите. Но така или иначе сега в никакъв случай не са поп.
Да, и аз се учудих като видях Алън и дейв прегърнати преди бисовете на Devotional, но предполагам, че на сцена усещането е различно. Наистина Алън е инал голямо значение за шедьовъра SoFaD, но аз лично не усещам голяма разлика в качеството на Ултра и PTA. Наистина, разликата в песните е голяма, но лично аз не я виждам така голяма, както повечето симпатизанти на Алън. Не казвам, че не съм от тях, но според мен и след напускането му правят прекрасна музика (мисля, че никой не се съмнява в това), а че SOFAD е техния връх. И следващите албуми са по-слаби не толкова заради Уайлдър, ами просто защото - както беше казано по-надолу - всеки си има връх и после трябва да го поддържа. Иначе за причнина за напускането на Алън най-логична ми се струва "неизвестността" му в Депеш.
John the revelator, World in my eyes и Goodnight lovers, It doesn't matter и Photographic от Милано 2006. Звучи доста мрачна, а Дейв пее "I take pictures, photographic pictures Fly on the windscreen, In your room, Personal Jesus и I feel you от Devotional... ONIP - Black Celebration, просто изпадам в транс, Walking in my shoes и Home. А, да - Halo и The sweetest condition също. 101 - Sacred. Но моят фаворит е Rush на Devotional! Това за мен е просто едно изключително изпълнение.
Бях попаднал на много хубав превод на Barell of a gun и като го търсих втория път (в гуугъл) под въпросния линк имаше страницата със преводи на текстове. Разгледах го и веднага се регнах.
любим момент ми е в клипа на Strangelove, по едно време за 3-4 секунди се появява ръба на една сграда, почти едон към едно със сградата на мойто даскало. засега друго не се сещам, че съм притиснат от времето (It's a question of time)
Депеш, естествено, така и не отидох Rammstein, ще се разбия от кеф, Faith no More (защоооо ) Korpiklaani - там съм ... AC/DC. тези искам да ги видя на живо.
Мисля точно както The Fein - приятно е, когато обложката или корицата за изпипани и са свързани с изкуството в кутията. Също така според мен корицата на книга не е важна, понеже навсякъде има грозни рисунки и снимки, дори и на хубави книги. Доста се радвам, когато намеря във "книжката", прикрепена към кутията на диска, интересни снимки и текстове.
амии... аз може да се каже или, че още не съм почнал да израствам, или в момента израствам. зависи от гледната точка. майче съм най-малък във форума. та, по темата: слушам Депеш от периода точно преди PTA, но тогава възприемах музиката им различно, като нещо "готино". преди това "слушах" Рики Мартин... но сега като се сетя откакто съм се родил се кефя на Metallica и Faith no More... освен, че баща ми ги слушаше, аз бях научил текстовете на целия KFAD/FFAL на FNM иначе любимият ми диск беше 8 или 9 ремикса на 1 и също парче - In the Navy на Village People, понеже песента ме кефеше и понеже ремиксите бяха "мойта" година - '95.
1 Depeche Mode 2 AC/DC 3 Rammstein 4 Motorhead 5 Faith no More
слушам още Metallica, Cradle of Filth, Queen, Apocalyptica... Korpiklaani, The Sex Pistols. скоро се светнах за Bob Marley и много ми харесва. покрай майка ми слушам Simply Red, но не ги харесвам особено, също така ме мъчи с Take That и Asian dub foundation. айде край, че като се сетя...
ами аз свиря на пиано 5-та година, сега свиря Fur Elise и разни сонатини. м/у другото една приятелка ме помоли да й изсвиря на пиано Cry на Рияна (о, майко мила, Господи, Боже мой) и понеже искам да я зарадвам и това ще ми се наложи скоро да го упражнявам. имам и китара, мога 5-6 мелодии, сред които I feel you и Personal Jesus, така че може да направим трио. имам и една пластмасова флейтичка и мога английския химн (за да поздравя Анди като дойде у нас на чайче xD) имам и хармонийка, ако дойде и Дейви да му акомпанирам на Bottle living. чак талант не, ама тъжните мелодии ги докарвам на всичките инструменти (е, без флейтата).
аз най-много се впечатлих на Motorhead! просто... разбиваха със всеки удар! бяха невероятни. Каварна - 29 юни или там някъде, стадиона. отпред 30-40 Harley-а с диви рокери по тях, на влизане в стадиона масите ядяха като за последно. подгряващите групи бяха гола вода, публиката крещеше "Лееми, Лееми". ние с един приятел се качихме на оградата на тая "барака, дето управляват звука" точно срещу сцената, на 20-30 метра от нея. естествено 1 час имаше обтягане на нервите на публиката - през 5 минути прожекторите светват и се вижда някой на сцената... оправя кабелите. накрая излязоха към 10 часа и феновете изригнахме. точно до нас един гол над кръста с бира в ръка се качи на раменете на друг и изкрещя "ЛЕМИ, ТИ СИ БОГ!" после въпросната легенда ни поздрави и както винаги представи групата с дре-е-езгав глас: We are Motorhead! And we play rock and roll!!!" барабаните изтряскаха и се почна. до финалното Ace of spades останах без дъх!
Публикации
Fly on the windscreen, In your room, Personal Jesus и I feel you от Devotional... ONIP - Black Celebration, просто изпадам в транс, Walking in my shoes и Home. А, да - Halo и The sweetest condition също. 101 - Sacred.
Rammstein, ще се разбия от кеф, Faith no More (защоооо 
... AC/DC. тези искам да ги видя на живо.