Стана по обичайния начин.
Запознах се с една девойка(по-късно стана приятелка) на която Депеш и бяха любими.До тогава незнаех за съществуването им.В началото не ми допаднаха,беше доста различно от музиката,която харесвах до онзи момент.
Не беше "любов от пръв поглед" ,дори се съпротивлявах и дълго не си признах,че са започнали да ми харесват.
Първото,което си записах беше 101,а това беше и последното излязло.От там най-любимата ми песен беше Shake The Disease.Касетата беше SONY и я свих от баща ми.Пазя си я още,както и всички останали,като част от тях са "касети от приказки"

Записите са ужасни,но сърце не ми дава да ги изхвърля,въпреки че отдавна няма къде да ги слушам.
По-късно Депеш се превърнаха в моята най-голяма страст.Харчех всичките си пари за странички и плакати от BRAVO.Разни записи на концерти, сингли и т.н. от "Лазаров рекърдс".Имаше и едно мероприятие, наречено "уейв-шоу".Беше страхотно-само наша музика и наши си хора

.Мания!
Имах и период на отлив(естествено имаше причина за това),но те си останаха N 1 в моята класация.
И после 21.06.06.
Онова "Good evening,Sofia..." ,kоето съм чакала почти 17 години...
Кой е казал,че детските мечти не се сбъдват
