Това, което "връхлетя" зрителите носи името ШОН ПЕН. По принцип не ми е правил впечатление този артист с не много и запомнящи се роли в киното, ....
The Assassination of Richard Nixon-2004 ;21 Grams –2003 ; Mystic River – 2003 ; I Am Sam – 2001 ; Sweet and Lowdown - 1999 ;The Thin Red Line – 1998 ; The Game - 1997 ; Dead Man Walking – 1995 ; Carlito's Way – 1993 Victor, може би трябва да се запознаеш с творчеството на този актьор по от близо в гореспоменатите филми - със сигурност, ще бъдеш впечатлен от таланта на Шон Пен - това е един от любимите ми актьори!
Така така. Понеже смея да твърдя, че наистина съм навътре в областта на киното, а също и да избегна риска да остана неразбран, ще се поясня. С това, което си ме цитирал, исках да кажа, че 1. ролите му са наистина сравнително (с други артисти и с възможността му да се снима) малко на брой. Той по принцип не приема повечето роли, които му предлагат, изграждайки си специфичен образ. Нещо подобно е случая на Джони Деп. 2. ролите му не са запомнящи се в киното в смисъл, че нито много на брой хора са ги запомнили, т.е. филмите с него нямат голям финансов успех, нито получават признание от Академията. Това се променя много много късно - едва наскоро, двайсетина години след старта на кариерата му, при това за един по мое мнение посредствен филм, какъвто е Mystic river. Всъщност с тези си думи целях именно подобна на твоята кино-реакция. Браво Между другото всичките филми, които си споменал с него съм ги гледал без Sweet and Lowdown - 1999, макар, че да си призная не го харесвам кой знае колко. Но като Луизианския сенатор наистина ме впечатли: G i v e m e a h a m m e r a n d I ` l l n a i l ` e m u p
Еми тъй като всички в моето семейство са спортисти, и аз не правя изключение. Освен футбола, другите два спорта, които практикувам и много обичам са тенис на маса и Шах. Преди някой да попита "дали шаха е спорт", ще отговоря, че не само е спорт, ами и е спорта, в който е получена най-тежката контузия на всички времена - След 12-часова непрестана и оспорвана шахматна среща, единя състезател се опитал да стане от стола, но така се бил схванал от стоенето, че при ставането си счупил врата и починал. Майтап, де.
Иначе съм начинаещ в някои спортове като Сноуборд и Сърф. Пробвал съм няколко пъти, защото са много красиви, но по принцип избягвам да практикувам в области, където съм бос.
Иначе като седна да гледам някакво състезание, винаги вземам страна и подкрепям неотклонно. Хокей на лед - НЙ Рейнджърс Рали - Карлос Сайнц Тенис на Корт - Моника Селеш, Анди Родик Ски - Цурбриген, Жирардели Баскетбол - ЛА Лейкърс Бадминтон, Тенис на Маса - всички, които не са китайци Ръгби - Самоа (тея пичове може да са от мини остров, ама обикновено са в четворката на света.Btw повечето тамошни жители са над 150 кг) Скейтборд - Анди Макдоналд (по-интересен е от Тони Хоук) за футбола интересно е май, че навън поддържам яко Ливърпул, въпреки, че съм от Левски
Ето, че склоних да гледам и Американски филм отново. И най-учудващото-харесах го. Накрая цялата зала пляскаше на историята, на пръв поглед до болка позната. Става въпрос за All the king`s men. Филмът, даващ картината на политическите задкулисни игри насред южняшкия Луизиана през в средата на миналия век. Обратите на сюжета също са предвидими. Такава е и типичната "аристократична" роля на Джъд Лоу. Това, което "връхлетя" зрителите носи името ШОН ПЕН. По принцип не ми е правил впечатление този артист с не много и запомнящи се роли в киното, но с тоталното си превъплъщение просто "вкара всички във филма". Така, както героя покоряваше всички останали с присъствието си, така и изпълнителя на ролята потопи аудиторията.
Genesis се обединяват. Това е хубава новина, макар че се съмнявам, че все още могат да направят нещо стойностно. Много харесвам Phill Collins и го предпочитам за фронтмен вместо Peter Gabriel, на който харесвам само някои самостоятелни неща. Този термин reunion нашумя преди време май, когато Black Sabbath и OZZie се "врекоха в любов" наново. Най-епични са катаклизмите в редиците на Deep Purple през годините. Там великите вокали са двама и даже многобройните почитатели на групата са на противоположни мнения относно звученето на David Coverdale и Ian Gillan. Всъщност истинският лидер на бенда, който "коли и беси" е гениалния китарист Ritchie Blackmore. След като групата на практика се разпада за няколко години, отново се събира през 1984. Струва ми се обаче, че музиката им вече не е толкова въздействаща. Не съм съвсем сигурен, но ми се струва, че и с Депеш ситуацията е подобна. Горе долу същата е историята с Aerosmith. Разликата е в това, че след средата на 80-тте, когато "възкръсват" Стивън Тайлър и компания стават по-добри.
Просто е. В случая "`s" е съкратено "is" (Дейв даже си го пее цялото "is", като оделна сричка и дума), т.е. = "целия рай е в движение". Един вид "развълнуван" , ако мога така да се изразя.
А пък сингъл ще ми е Nirvana - never let me down again, а Rolling stones - personal jesus ще е бисайд , тъй като не се вързва с цялата концепция на албума и Стоунс са изпаднали при записите.
Мен са ми интересни най-различни периоди и страни, но най-интересни са ми били големите личности - така обичани и отричани. Ще се спра засега на една голяма личност от нашата история, за която е написана книга и сниман филм. Капитан Петко Войвода
Дълги години тази силна фигура действа революционно в южните Родопи. Събира верна дружина и е много обичан от хората в родния му край, които все му помагат да избегне множеството капани, докато той живее отделен от жена и родители. Идтезават баща му, затварят го, опитват се да го отровят, жена му се самоубива като през цялото време води неравна борба. И все излиза победител. Прекарва изгнание в Гърция, където завършва военната академия в Атина. След това се сражава в редиците на Гарибалди-бащата на съвременна Италия. Връща се с титла капитан във все още поробена България. После когато идват руснаците на него тайно е поверена задачата да спре подготвян тайно мюсюлмански бунт във времето между СанСТефанския договор и Берлинския конгрес. Справя се. Впоследствие се оказва, че територията около родното му място не попада в рамките на България.
През 1880 година се завръща в родината, акостирайки в Бургас. Там обаче, бидейки на територия на Източна Румелия, се оказва че има заповед за залавянето му и екстрадирането му в Турция. Въпреки това го пускат да се качи на кораб за Варна вместо да го арестуват. Заживява във Варна. Става адвокат. Харесва му поприще, на което е в състояние да защитава онеправданите - нещо което е правил цял живот. Често помага и на турски жители, защитававйки ги от безпредметни нападки и издевателства. Още като комита той никога не е правил разлика в етноса. Отново е почитан и уважаван човек...естествено и с врагове. Някои искат да го използват с политически цели. В София, когато отказва голям пост и членство в управляващата партия, бива арестуван начаса. Трябвало е да бъде екзекутиран дори. В собствената си държава... за която е направил страшно много. Отново бива спасен от хора, които го помнят. Трайно се установява във Варна, където и се жени за доста по-млада девойка. Когато Фердинанд идва на тържествено посещение в града, скромния Капитан Петко Войвода, който е от малцината поздравени лично пред строя от монарха, отказва предложената му пожизнена пенсия за заслуги. По-късно ще живее в бедност. Дава прием-събиране на старите си четници, но идва само един. Когато отива да види Родопския край още веднъж е отново арестуван и обвинен несправедливо. Афишира противопоставянето си на екзекуцията на военния (от сръбско.българската война 1886-7 ) герой Коста Паница. Хвърлен е в затвора-крепост ИЧ-кале, където много дълго време е изтезаван. ТОВА Е В БЪЛГАРИЯ. Едно момче от по-младите стражари-човек, който дори не го познава му помага малко-отмалко да се възстанови от този най-тежък удар. След време под натикска на общественноста е пуснат. Принудително е заселен в Трявна, където трябва всяка вечер да се обажда в участъка. Посещава редовно турско кафене, където е наистина уважаван от всички посетители, и българи и турци, а въпреки протестите му съдържателят-турчин му опрощава вересиите. Когато протестира отново срещу властта, издигайки черно знаме и надпис"Те погребаха България" бива застрелян от опонентите си.
Как така по-различен отговор. Че тогава какво правиш тук? Как може? Не! В никакъв случай. ако дори на една точка не отговаряш положително не би могла да бъдеш сметната за ФЕН. Например си изпуснала гримасата на Дейв, докато казва: Thank you между първия и втория бис във Devotional, не може. Виж ни нас с Кирил, ние сме истинските фенове. Е, на него му е паднало тиксото в горния ляв ъгъл от втория плакат на югоизточната стена на стаята, а пък аз не съм сигурен, че наистина чувствам музиката им с цялото си сърце, да не говорим, че не съм довършил татус номер 5, но се промъкнахме тихомълком в графата "истиски фенове." В никакъв случай не можеш да си фен на ДМ
Може би екипа следва да вземе становище относно тази тема, че като гледам само как е написана, лошо ми става. На автора: - Не, нищо от тези неща не може да е предпоставка за да си "фен". И въобще нищо не е абсолютна предпоставка, че да "трябва". Може да бъде белег, може и да не бъде. Но това не е изходна точка.
П.П. А на онази тема за дарбата, която е заключена, също отговарям: - Не, не е необходимо дарба или друго нещо като причина, за да ги слушаш. Ако нещо такова ти се струва, че съществува, то може би е по-скоро някакво "облагородяващо" следствие, ако някой приема съществуването му въобще.
Наскоро Mao Boy ми препоръча "За писането: Мемоари на занаята" на Стивън Кинг, в която наистина има доста интересни моменти относно писането и начина на работата и въпреки, че още не съм я прочел още отсега я препоръчвам на всеки, който има интереси в тази област.
Публикации
- със сигурност, ще бъдеш впечатлен от таланта на Шон Пен - това е един от любимите ми актьори! 
, ако мога така да се изразя.
лесно е, но не чак толкова.
Можеш да ни помогнеш единствено с нов джокер.
ако дори на една точка не отговаряш положително не би могла да бъдеш сметната за ФЕН.