(
съсем скоро ще напиша и трети пост в темата за компанията и вечерта след концерта, като ще добавя и снимки и подробности за прекрасната унгарска столица в Дневника) И точно, когато към 9 вече всички почти бяха изчерпали търпението си и вече предвкусваха появата на идолите, заваля дъжд.
В първия момент беше силен , но след десетина минути позаслабна, поуспокоихме се и даже се радвахме. С дъжд само бе по-интересно и щеше да има естествено охлаждане на страстите...
....страстите, които в този момент (9.10 по тяхно време някъде вече по тъмно)
избухнаха. -
Депеш Мод се появиха. И всичко си дойде на мястото. Остана светлината от сцената.
Различна на всяко парче и ревът на публиката, сливащ се с Дейв.
Оше след двете уводите парчета от новия албум, настроението ми надскочи нормалните рамки и на question of time вече бях гол.
Много преди Дейв, който този път хвърли елечето доста по-късно.
Почти веднага след като се съблякох, дъжда спря, а ветреца бе топъл .
Бая по-топло им беше на тълпите долу, коти със сигурност не са се разсърдили, когато още един -два пъти проръмя.
На world in my eyes вече тотално не знаех къде се намирам.
Тези въвеждажи тежки мотиви на такава мощна апаратура са нещо , за което си струва не дъжд, ми градушка да ме бие.
На in your room се опитах да не рева толкова, че белкем запиша нещо с Мп3-плейъра, но после се оказа , че настройвайки го за някакъв друг вид запис, съм го направил неизползваем файл.
Любимата ми i feel you я познах още от първите звуци, макар че това дълго интро, както и завършека да ми се сториха абсолютно нови интерпретации. Обещаващо като новост. В изпълнението намираше място почти постоянно и пианиста. Тук за пръв път ми направи впечатление, макар да не му запомних името.
Преди биса са personal jesus (за която няма какво да говоря дори) и enjoy the silence, чието изпълнение като че ли бе най-силно.
Явно момента с невероятното соло на барабаниста е отработвано наистина по време на цялото турне. Да не говорим за китарното такова на Мартин в самия край (този път не дълго).
По време на песента ми дойде вече много вълнението (както това на люлеещите се и пеещи с вдигнати ръце тълпи долу, така и това отвътре което ме изби в сълзи)
Не знаех какъв ще е биса, но когато чух акустичното изпълнение на leave in silence, установих, че този пич пианиста (в не по-малка степен от барабаниста отпреди това) не отстъпва на блестящия Мартин.
Приказката пак надигна обороти при изпълнението на
photographic , за да ни запрати в незатихващ есказ по време на
Отново и отново безброй ръце се люлееха. Всичките като една.
най-после дочаках да видя така лелеяния от мен завършек на техен концерт....
.... Да, наистина звездите блестяха ярко тази вечер.
Анкета
