След близо 30 мин закъснение от обявеното начало и след месец очакване поради отмяната на концерта през октомври, Pet Sop Boys са на сцената. Семпла с огромен екран в центъра и достатъчно неонов колорит, за да създаде повече впечатление на спектакъл, от колкото на обикновен концерт. Освен Нийл и Крис на сцената в различни костюми и хореография в зависимост от песента се появяваха както танцьори така и бек вокали. Самите "момчета" от Pet Shop Boys бяха в отлична форма. Смятам че макар и последен концерт от турнето искрено се забавляваха. Гласът на Нийл Тенант се вписа завинаги в краткият ми лист с гласове звучащи на живо дори по-добре от запис.
През продължилият около два часа концерт Pet Shop Boys изпълниха добре балансиран сет от песни включени в последният им албум, както и някой от най-големите им хитове през изминалите години от некратката им кариера. За първи път присъствам на концерт на Pet Shop Boys и нямам възможност за сравнение, но от това, което видях мога да кажа, че имат способността да накарат тълпа от хора, които ги познават от радиото преди 15-20 години да станат на крака и да танцуват с това жизнерадостно чувство, което им придава песните и настроението на Нийл и Крис. Във
финалната си фаза за мое учудване "момчетата от зоомагазина" бяха накарали всички да станат на крака и да танциват, пеят и аплодират. В самият край именно тези бурни аплодисменти ги накараха да излязат на сцената за едно специални изпълнение в чест на загиналият им приятел(трагичната му кончина бе причина за отлагането на концерта им).
Както обикновено, когато съм на концерт на любима група, когато това е било част от мечтите ти в детството времето минава като с експресен влак през теб. Толкова бързо и почти толкова болезнено, защото не искаш нещо съкровено да бъде просто миг. Прекрасното в случая беше, че концертът, макар и все още да не знаем беше само част от изживяването
ни. Коментирайки шоуто напуснахме залата с идеята, че ще си вземем афтограф. Честно да си призная скептицизмът ми по въпроса бе на прага да надмине стоте процента може би бе към 101
Намерихме мястото където във познатите ни вече камиони с надпис Stage Truck, товареха техника, но някак не изглеждаше да излезат от там, благодарение на един от местните носачи на някакъв странен език се разбрахме, че трябва да сме точно в противоположната страна на зданието, и ето ни и там.
Скромна група фенове на брой не повече от 15 чакаха дуета. В очакването си се запознахме като всички останаха изненадани, че сме пътували само за концерта. Някои дори ни завидяха за плакатите като дори се опитваха умело да ни ги задигнат, неуспешно разбира се.
След може би час очакване черната лимузина, която ги транспортираше направи маневра и паркира пред изхода, което ни даде да разберем, че момчетата ще се появят пред нас след броени минути. Точно така и стана. На вратата се появи охраната, която ни предупреди да не снимаме защото това било желанието им. Нийл Тенант излезе усмихнат и в подобаваща
форма за годините си, беше подготвен с маркер и с любезна усмивка даде автограф на всички докато междувременно си говореше с нас. В изключително кратък разговор с мен го поканих да дойде в България, на което той отвърна, че биха дошли в София, но за съжаление не са успяли през изминалото турне. Помолих го да ми обещае в бъдеще да включат България в плановете си, на което той дипломатично отговори, че не може да ми обещае подобнно нещо, но наистина имали огромното желание да пеят в София.
За съжаление на доста от нас другият член на дуета, който е известен с това че не обича близостта на фенове и медии не се появи, като за наша огромна изненада, когато Нийл отвори вратата на лимузината Крис вече седеше в нея. Помахаха ни за сбогуване и заминаха.
След броени минути ги последвахме и ние, нашата крайната точка обаче бе София, България.
