DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Форум
Angel Bright Icon
Форум
Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 ... 11
  Печат  
Автор Тема: The Cure  (Прочетена 62662 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Мария Гурлевска
Опасен
*
Пол: Жена
Публикации: 206

Профил
Отговори #75: 12 Февруари 2008

Отидоха ми заканите, че ще ходя да се изненадвам и няма да знам примерен сет лист!
И ми се разтрепери коремчето от Стокхолмския такъв - липсва ми само Киото сонг май, колкото да се хвана за нещо.
Ох, ох, нямам търпение вече, подгрявам тук с едни плейлисти от '79 насам иии се моля по три пъти на ден да няма мъгла на 29-ти...

Как беше Робърт? Дай повече емоционални подробности де, скръндза такава!

My heart is aching; My body is burning
My hands are shaking; My head is turning
Do you understand Its so easy to choose
Weve got time to kill
Weve got nothing to lose
I want you now
SoFaD
Ултрас
*
Пол: Жена
Публикации: 513

Профил
Отговори #76: 12 Февруари 2008

мисля, че все някак ще успееш поне малко да се изненадаш, тъй като 37 песни не се помнят толкова лесно наизуст, а пък и ако съдя по сетлиста от Осло, има достатъчно промени Усмивка на Киото сонг и аз няма да откажа Намигване също така се надявам да включат поне още едно любимо парче, да си изберат, изброявам цели 3 Намигване All I want, Shiver and Shake, One more time
мен единственото, което ме притеснява, е, че ще ми е изключително трудно да издържа 4 часа най-отпред Пощурял

ages of delirium
curse of my oblivion
MAO BOY
Висш Любовник
****
Публикации: 1576

Профил
Отговори #77: 17 Февруари 2008

като гледам, в плей листите от различните концерти има доста разлики. ето това е нещото, което не ми харесва много в концертите на дм - прекалено малко промени в плей-листите. все пак тук се взима под внимание и факта, че концерта е над 3 часа.

Alice est partie en voyage
La tête dans les nuages
Мария Гурлевска
Опасен
*
Пол: Жена
Публикации: 206

Профил
Отговори #78: 26 Февруари 2008

21.02.2008 Praha - T-Mobile Arena (Czech Republic)
plainsong, prayers for rain, a strange day, alt.end, the baby screams, the end of the world, lovesong, to wish impossible things, pictures of you, lullaby, maybe someday, from the edge of the deep green sea, kyoto song, please project, push, inbetween days, just like heaven, primary, a boy i never knew, us or them, never enough, wrong number, one hundred years, disintegration,
E1: if only tonight we could sleep, the kiss,
E2: at night, m, play for today, a forest,
E3: boys don't cry, jumping someone else's train, grinding halt, 10:15 saturday night, killing an arab

Ей това е моят сет-лист! Ако и в Рим открият с plainsong и prayers for rain охраната ще трябва да ме изнася... толкова много Disintegration...
Сърчицето ми не е било така от доста време  Одобрение

ПС: Само като го гледах и се разревах...
http://youtube.com/watch?v=1ODZfY6c3ls

Последна редакция: 26 Февруари 2008 от lanfear

My heart is aching; My body is burning
My hands are shaking; My head is turning
Do you understand Its so easy to choose
Weve got time to kill
Weve got nothing to lose
I want you now
SoFaD
Ултрас
*
Пол: Жена
Публикации: 513

Профил
Отговори #79: 26 Февруари 2008

Olympiahalle, Мюнхен

Ще започна отдалече (и се надявам никой да не ми брои знаците, или емотиконите, защото мнооого ще нарушавам Намигване ), още от 4 часа следобед, тогава именно отидохме пред залата, с твърдото намерение да се набутаме най-отпред. Имаше само една шепа хора пред единия вход, ние пообиколихме залата за да видим каква е ситуацията, оказа се че навсякъде е обградена от строителни работи, и ще пускат само през един вход. И тъй като сме връзкари Очиврът, отидохме при служебния вход за персонала и там всъщност ни пуснаха без проблем вътре Усмивка в 4:10 вече бяхме седнали на трибуните най-отгоре и се развличахме като гледахме техничарите по сцената... към 5:10 вече много ни беше доскучало (най-вече от блъскане на барабани), направихме обиколка из залата, опитахме се да разберем в колко часа ще пускат хората вътре, получихме около 6 различни отговора, отказахме се, взехме си сандвичи и кола, разредихме си я с уиски, да успокоим и залъжем малко нетърпението си, и отидохме на арената, до единия от входовете. Някъде около 6 без 10 започна саундчека, с Lullaby (extended), продължи с The Blood, малко Inbetween days, и съвсем малко Just like heaven, изобщо си беше мини концерт само за нас и охраната (е, и една двойка, която явно също не беше използвала официалния вход Усмивка сега се замислям дали биха ни оставили да гледаме концерта, ако бяхме щурмували сцената и нахалствали за автографи Намигване охраната вече заемаше местата си по входовете, но никой не си направи труда да ни попита дори дали имаме билети... единия от тях си свирукаше парче на групата, сега вече не мога да се сетя кое беше, а не е и важно... междувременно си поседнахме на един ред, дойде една лелка от охраната, каза ни че първите редове трябва да са свободни, и ние се запътихме за пред сцената, като в същата секунда от единия вход започнаха да се сипят първите фенове, в галоп... едва успяхме да се докопаме преди тях до железа почти по-средата, всъщност в последствие се оказахме точно под носа на Porl, който много чувстваше музиката и много ни се усмихваше Намигване пуснаха ни Interpol и поне 40 мин. това слушахме. По едно време излезе подгряващата група, вдигна мнооого шум, барабаниста беше луд, всъщност не бяха зле, но сега не се сещам за нищо открояващо се от парчетата им, някак си ми бяха доста еднообразни (по отношение на шума). След подгряващите, ни пуснаха ‘плискане на морски или океански вълни, при всички положения солени води, примесени със звуци от всякакви морски и летящи същества’ (не е никак на добре ако преди това си се наливал с бира примерно Намигване ).
8:30 беше минало като излезе групата, и се започна Пощурял  Пощурял... изобщо не бих могла, нито искала, да се опитам да го описвам емоционално Усмивка изключително добър концерт (малко повече от 3 часа), на който определено успяха да ме изненадат повече пъти със сетлиста. Единствената критика, която бих могла да направя, е, че на определени парчета (от по-шумните) аз лично почти не чувах гласа на Р.С. ...
И когато вече почти ми се бяха подкосили краката и почувствах умората, дойде време за първия бис... а той разрови жарта и сложи сериозни цепеници в нея Усмивка цялата зала избухна, дойде втория бис, залата съвсем превъртя, и кога изпълниха и третия бис, просто не знам... втората половина от концерта определено в пъти по-добра от първата Усмивка на първа линия точно пред Р.С. една фенка с червена коса и с неопределен обект (на снимката) го метна към сцената, по-късно Р. го вдигна и го постави до нещо което ми приличаше на плюшен кафяв мечок (или поне нещо плюшено и нещо кафяво), който се озова по подобен начин преди това на сцената. Ако си колекционира странни предмети, мисля че от Мюнхен има добро попълнение Намигване Simon и Porl се мляснаха по едно време, мисля че имаше и лека промяна в изпълнението, тъй като Р. се обясняваше известно време на Porl... както и да е, всичко това са детайли, които като цяло не ме интересуват. Музиката Е... Усмивка а снощи дълго няма да го забравя Усмивка накрая се сдобих и със сетлиста от краката на Р.С., половината от който ми бе грубо разкъсан и отнет от едно хищно животно, но какво да се прави...
По пътя към метрото, бяхме изнанедани от двама младежа, единия от които дрънчеше на пластмасова бяла кофа, а другия свирукаше на някаква свирчица, като докарваха изключително добре (за подръчните им материали) ако не се лъжа Friday I’m in love (не мога да съм сигурна, тъй като вече не бях на себе си, а днес цял ден продължавам да си промивам мозъка с The Cure).
И последно: аз съм „за” да забраняват вкарването на фотоапарати и телефони, поне на арената... отвратително, ужасно досадно, и отново отвратително, на един метър от сцената някой постоянно да вре „апаратурата” си в лицата на хората. Бях на границата да сграбча един телефон, който ми вися през цялото време до дясното ухо, и да го метна назад в тълпата (поне да правеше качествени снимки)... разбирам да щракне човек 5 пъти за спомен, но през цялото време само с това да се занимава...
И съвсем последно Намигване две-три официални снимки, не мои разбира се (ъмм, трябва ли да питам собственика за разрешение?)... както и сетлиста (за мое съжаление, не започна с Open, нооо 38 парчета!!!)...

Mainset:
plainsong
prayers for rain
a strange day
alt.end
the blood
the end of the world
lovesong
pictures of you
lullaby
from the edge of the deep green sea
please project
the walk
push
inbetween days
just like heaven
primary
a boy i never knew
shake dog shake
never enough
wrong number
the baby screams
one hundred years
disintegration

pop encore:
the lovecats
let's go to bed
freak show
friday i'm in love
close to me
why can't i be you?

Encore 2 (не разчитам как са си го кръстили, тъй като точно там е скъсан! Бесен):
three imaginary boys
fire in cairo
boys don't cry
jumping someone else's train
grinding halt
10:15 saturday night
killing an arab

seventeen seconds encore:
play for today
a forest

ages of delirium
curse of my oblivion
Мария Гурлевска
Опасен
*
Пол: Жена
Публикации: 206

Профил
Отговори #80: 26 Февруари 2008

Тъй, тъй, наливай масло в огъня!
Тази поредица също ще ми бъде трудна за преглъщане:

lvesong
pictures of you
lullaby
from the edge of the deep green sea
Ще се ходи с хапчета от сушени жаби, по всичко личи...

Ние с теб НЕПРЕМЕННО трябва да се видим. И да вземем да отидем заедно на един концерт най-накрая, не само да си подаваме топката!
Може и в немско, от мен да мине Намигване

Добре, че остават 2 дена до концерта, че вече не се стои!
Последна редакция: 26 Февруари 2008 от lanfear

My heart is aching; My body is burning
My hands are shaking; My head is turning
Do you understand Its so easy to choose
Weve got time to kill
Weve got nothing to lose
I want you now
SoFaD
Ултрас
*
Пол: Жена
Публикации: 513

Профил
Отговори #81: 26 Февруари 2008

Ухилен ами заповядай Усмивка
но за 2 дена едва ли ще успееш да изсушиш някоя жаба, пък не вярвам да се намират лесно готовите хапчета Намигване само внимавай с емоциите, че 2 девойки бяха изнесени още преди да спрат да плискат вълните...

ages of delirium
curse of my oblivion
izi
Кукла
*
Пол: Мъж
Публикации: 22

Профил
Отговори #82: 28 Февруари 2008

Това с апаратите и телефоните наистина е адски досадно...аз просто се чудя на хората понякога за какво са отишли на концерт!! Идиотче изобщо слушат ли музиката, толкова заети да щтракат?
Мария Гурлевска
Опасен
*
Пол: Жена
Публикации: 206

Профил
Отговори #83: 28 Февруари 2008

И от "фоторепортерите" си има полза, недейте така.
Аз например имам лошото свойството да не си спомням важните за мен концерти.
Добре, че после има снимки и коментари по форумите, за да ги пресъздам поне откъслечно.
Ама така е, който пие сушени жаби Намигване
Да видим какво ще си спомням след утрешния ден ...

My heart is aching; My body is burning
My hands are shaking; My head is turning
Do you understand Its so easy to choose
Weve got time to kill
Weve got nothing to lose
I want you now
Danna
Опасен
***
Пол: Жена
Публикации: 224

Профил
Отговори #84: 03 Март 2008

Щтраках много малко Усмивка http://www.flickr.com/photos/24389113@N08/
Убедена съм, че Мария ще ви даде пълен "доклад" за концерта.
Аз мога само да кажа, че гласа на Робърт не мръдна и всички неволи
които изтарпях си струваха (никога повече Италия!)  Пощурял
MAO BOY
Висш Любовник
****
Публикации: 1576

Профил
Отговори #85: 03 Март 2008

и аз съм за - официално да се забранят фотоапарати и камери, безумно е да гледаш как хора првят по 500 снимки и вместо да слушат музика все едно си бият ч.... на това каква поза са хванали, пълня дивотия и извращение.. няколко снимки ок, ама да крепиш шибан апарат 3 часа и косур е извратено, когато става дума за концерт.

ние бяхма на 2-та италиански концерта и рим в общи линии беше като на боксов мач и публиката макар и всеотдайна бъкаше от дрогирани и пияни младеежи и девойки.

италия определено е страната на черноборсаджиите и преди концерта се продаваха и фалшиви билети и като цяло черноборсаджиите бяха тъмни субекти, които както продаваха така и изкупуваха билети и ние поне трябваше да платим двойно, че и малко отгоре, но си заслужаваше, гадно е че и ма такива хора обаче. пазаренето не ми достави никакво удоволствие, просто си исках билета.

подгряващата група ми се видя абсурдна понеже бяха яко джангър без вокали а и бяха май най дрогирани от всички.

странно е да с слушаш кюър без грам синтезатори, в рим на моменти гласа на рс се губеше тотално от китарите.

невероятно е да гледаш маратон от над 3 часа и то от песни, които съм си мечтал дда чуя на живо. моментът, който ще запомня от рим най-силно беше как на close to me г-н Смит се развесели и разтанцува пред погледа на едно момче, което незнайно как гледаше концерта  отляво на сцената но пред огражденията, а то като че ли замръзна от очудване и просто не знаеше как да реагира, беше забавно.

по едно време от публиката някой хвърли нще което се размина на педя от главата на робърт и той дори не помръдна.

като изживяване, за мен милано беше много по-добре, публиката по адекватна и звука доста по-добър, което ме очуди с оглед на това, че залата в рим беше уникално модерна. след първият концерт дори си мислех, че имат някакъв проблем с настройките на звука или пък, че просто липсата на суинтезатори заменени с по плъътен зук от китарите е причината, но не се оказах прав.

наистина страхотно изживяване и тези 3 часа и 15-ина минутки просто минават като един миг, а и си заслужава да се ходи на повече от един  концерт заради многото промени в сет-листата. не си спомням но малко бях разочарован, че нямаше нито една песен от Bloodflowers и на двата концерта.

италианците знаеха текстовете и бяха по мое мнение добра публика и особено тази в рим малко войнствена в широкия периметъра пред сцената.

на мен определено досега испания ми допада най-много за концерти по много причини.

робърт не остави публиката да пее, което можеше според мен да направи, a на play for today знаете какво става от официалния сайт и е много гот.

не знам дали не може да има 3-ти кръг на турнето, но ми е безкрайно странно как пропуснаха бг, особено след като робърт е казвал, че иска да свири в българия.

...искам още и още и още... never enough
Последна редакция: 03 Март 2008 от MAO BOY

Alice est partie en voyage
La tête dans les nuages
SoFaD
Ултрас
*
Пол: Жена
Публикации: 513

Профил
Отговори #86: 03 Март 2008

странно е да с слушаш кюър без грам синтезатори, в рим на моменти гласа на рс се губеше тотално от китарите.

благодарност за привеждане на доказателства, които водят до заключението, че моите уши са си наред Намигване вече бях започнала да мисля, че нещо не улавят някои честоти правилно...

ages of delirium
curse of my oblivion
MAO BOY
Висш Любовник
****
Публикации: 1576

Профил
Отговори #87: 04 Март 2008

я кажете някой замисля ли се да посети някой от следващите концерти. които вече не са чак толкова много?

lanfear, напиши и ти впечатления.

аз не искам да се впускам много в подробности и дори не си спомням плейлистите и последователността на песните.

много се зарадвах в рим на strange day изобщо не очаквах, че ще я пеят.

също така close to me, която никога не съм боготворял ми прозвуча супер на живо и рс определено има симпатии към тази песен.

защо нищо от bloodflowers обаче? едоименният албум според мен е с класи по-слаб от Bloodflowers, като не броим TEOTW.

мляскането между порл и саймън явно е нещо като традиция.


plainsong е едно от най-великите парчета за отваряне на концерт, на нея ми направиха и най-силно впечатление светлинните ефекти
Последна редакция: 04 Март 2008 от MAO BOY

Alice est partie en voyage
La tête dans les nuages
SoFaD
Ултрас
*
Пол: Жена
Публикации: 513

Профил
Отговори #88: 04 Март 2008

lanfear явно е предозирала жабите нещо Намигване
а последователността на песните едва ли някой може да запомни, включително и самата група Намигване затова си ги записват, ето тук поддържат доста добре списъка Усмивка
към края имаше едни зелени прожектори/лъчове, изобщо не мога да се сетя на кое парче, (ако изгледам всички материали от ютюб вероятно ще го намеря) и според мен не може да се сравнява изобщо с plainsong, от която не помня нито светлини, нито нищо Намигване също така прожекциите отзад - на one hundred years ме приковаха и гледах през цялото време там...
на the blood не можех да спра да се хиля на Порл, от правене на асоциации за Сантана в корсет, просто визията му и това парче никак не мога да ги сложа в една група Ухилен

ages of delirium
curse of my oblivion
Мария Гурлевска
Опасен
*
Пол: Жена
Публикации: 206

Профил
Отговори #89: 04 Март 2008

Ланфеър изобщо не знае на кой свят се намира...
Ланфеър има снимка с Порл и семейството му.
Ланфеър иска още Кюър!

Какво още да ви кажа... За мен такъв концерт винаги е бил to wish impossible things. Гласът на Робърт, поне от наш’та позиция на железата пред Саймън беше повече от страхотен, омагьосващ, разтърсващ, галещ ... И самият Робърт ...

Чакайте да го почна малко по-хронологично:
Отидохме в 6 и нещо пред залата, където имаше само заклети фенове, ние и онези младежи с количките с бира, които много напомняха Истамбулските им колеги, но без кебапчетата. Килограми нелегален мърчандайз и още толкова хаш и други странно миришещи цигари. Влязохме и се набутахме на загражденията вдясно от Робърт, точно пред Саймън.
Започна подгряващата, хм, група, 65 Days of Static, която The Cure си водят с тях и която, според Дани, свиреше траш метъл без вокали.
И докато търпеливо си блуждаехме Дани снима една 3-4 годишна девойка изцяло в розово и розови шлемофони. Обсъдихме как ЕЙ ТАКА се става фен, Дани се пробва да ми вземе един пас от едни преминаващи на близо и се върна озадачена, щото й отговорили, че това се семейни (!?) пасове. Ииии в следващия момент разбрахме какво е семеен пас – Порл, 2 жени и 3 деца в тийн възраст, кюър-униформени се донесоха на 3-4 метра от нас и много спокойно си гледаха подгряващите. Ааа, нали се сещате! Присламчих се много нерФно и щракнахме едно фото Намигване Видях му татуираната глава от една ръка разстояние! И докато още се съвземах от емоцията, и Саймън се появи съвсем до нас за една снимка с някакви хора...С две думи, подгрявахме сериозно.
Точно в 20.45, както беше обявено, на сцената се качи Джейсън, после Порл и Саймън и накрая, в цялото си рошаво величие, излезе и Робърт. Порл беше много секси, в черен пола-панталон с 3 милиона кабзички и коланчета и прозрачен черен топ, под който се виждаше цялата прелест на нарисуваното му тяло. Саймън беше по черен клин и потник, сгънат на S зад баса, червенокос и ужасно приличаше на Миро от червения ми период, в доста отегчено настроение (представете си Миро, който току що се е скарал с Мо по политически причини и е тъжно-депресиран). А зад него беше залепена снимка на русото хлапе със шлемофоните Усмивка

И като започнаха, не спряха. Буквално. Нямаше никакви почивки, даже между т.нар. енкори. Това е сетлиста, болднала съм моите си акцентите:

plainsong, prayers for rain, a strange day, alt.end, the end of the world, the walk, lovesong, to wish impossible things, pictures of you, lullaby, from the edge of the deep green sea, please project, push, friday i'm in love, inbetween days, just like heaven, primary, a boy i never knew, us or them, never enough, wrong number, 100 years, disintegration,
E1: at night, m, play for today, a forest,
E2: the lovecats, hot hot hot!!!, let's go to bed, freak show, close to me, why can't i be you?,
E3: boys don't cry, jumping someone else's train, grinding halt, 10:15 saturday night, killing an arab

Боби е много подвижен фронтмен по принцип, знаете, Намигване , но по време на close to me (една от трите песни, на които пусна китарата)  взриви побликата, когато само по микрофон се разнасяше по сцената и танцуваше неговия си танц. Точно тогава децата на Порл, за които Мао пише, че са били пред загражденията, се втрещиха и едното си закри очите с ръка Усмивка Беше много хубаво!
На lullaby имаше много много светлинни паяжини по цялата публика и имах чувството, че съм директно в клипа.
Най-емоционалния момент за мен обаче беше a boy i never knew. Робърт каза нещо от типа  „Някой от вас (харесват да бъдат като) Робърт Смит. Well, don’t”. (Нищо не му се разбираше когато говореше) И после си изтръгна сърцето и го разкъса там на сцената. Никога не съм усещала въздействието на тая песен по тоя начин, такава мъка и болка излъчваше....

Последния енкор, както се вижда и от песните, беше яко пънк! Всички крещяха, имаше даже пого (абе тъпанари, нали ви казах!) И чак най-най-накрая след като концерта свърши имах чувството, че пляскат и се радват истински...

Тук е мястото да подчертая, че това е най-отвратителната публика, която съм виждала. Снимането даже няма да го коментирам. През цялото време хвърляха какви ли не буклуци на сцената : топки хартия, фолио от сандвичи, бутилки с вода... А върхът беше, когато по време на а forest някой метна парче сандвич, което удари грифа на китарата на Робърт малко над ръката му, разхвърча се хляб и гадости, а той само се усмихна и продължи!

След 3 часа и половина + 3 часа чакане преди това нямаше място, което да не ме боли. Обаче love hurts, нали знаете. А и тепърва ни предстоеше едночасов маратон до най-далечната близка такси стоянка, защото това не ви е Холандия с осигурен транспорт за хилядите души след концерта! Това си е Италия, последния автобус демонстративно затвори врати пред нас, метрото що пък да го удължат като има такива евенти в петък вечер, таксита няма...

И до сега продължавам да виждам усмивката на Робърт, много срамежлива и много влудяваща... Мао, давай да търсим билети за Мадрид!



Последна редакция: 04 Март 2008 от lanfear

My heart is aching; My body is burning
My hands are shaking; My head is turning
Do you understand Its so easy to choose
Weve got time to kill
Weve got nothing to lose
I want you now
Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 ... 11
  Печат  
 
Прегледай:  

DM.org | Powered by SMF 1.1.2.
© 2004, Simple Machines LLC. All Rights Reserved.