Я да видим, има ли тук почитатели на по-тежкия саунд и на двамата братя Кавана!?
В последните една-две години съм безумно влюбен в тази група от Ливърпул, музиката им ми дойде като гръм от ясно небе! Депресия и меланхолия в неограничени количества предлагат те, а това са любимите ми ястия.
Дълбока колкото Марсианската падина е музиката на Anathema. Самонасочващ се снаряд, който моментално открива и атакува най-уязвимите и сенчести кътчета на душата. Експлоадира там и ги разчовърква!
Лично за себе си ги определям като смесица от бездънната пространствена изразителност на класическия Pink Floyd, небрежно-трескавата депресивност на зрелите Rаdiohead и отвеяната мъгливо-урбанистична меланхоличност на деветдесетарските Depeche Mode...
Странното при тях е, че прохождат като типична "дуум метъл" банда. Мощна, депресивна и тежка, но сравнително еднообразна музика, с програкнали и ревящи вокали. Основен идеен двигател на бандата тогава е Даниел Кавана - китара, а вокал е Дарън Уайт. Винсент Кавана - по-малкият брат на Даниел, основно акомпанира на китара и приглася.
Обаче след албума "The Silent Enigma" `95-та година, се случва много интересен завой. Вокалът Дарън напуска групата и Винсент Кавана поема фронтменското кормило и вокалите. И следващите албуми стават някаква абсолютна разкошотия. Говорим за:
1998 - "Alternative IV"
1999 - "Judgement"
2001 - "A fine day to exit"
2003 - "A Natural Disaster"
Препоръчвам Ви който и да е от тях, а най-добре всичките. Лично за мен "Judgement" е шедьовър, равним по дълбочина и мрачна красота на самият "Songs Of Faith and Devotion".
Това е официалният им сайт!
