В крайна сметка съм доволен,че видях втората си по важност любима група,а и се радвам,че успях да видя ценни за мен хора,които нямам удоволствието да срещам толкова често.
P.S. Концертът на Депеш беше по-як!
Концертът си беше убийствен и всякакви суперлативи биха били недостатъчни, за да се опише тази страхотна вечер!
За съжаление пропуснах подгряващите Alien Industry, за да пестя сили за по-късно, по пък на Type O Negative се изкефих максимално
. Питър Стийл се справи блестящо, много силен вокал, а човекът на синтезаторите с бялата брада беше особено колоритен
. Тези дни със сигурност ще си припомням доста от песните на Type O!
Черната завеса с червени ММ букви, която доста време наблюдавахме, очаквайки да видим любимците си, беше снимана постоянно от нетърпеливите фенове.
If I Was Your Vampire беше страхотно начало на концерта и звучеше много добре live
. На доста песни си поплаках от вълнение, виждайки за пръв път тази своя любима група live, след почти 10- годишно фенство
.
Много се радвам, че бях толкова близо до сцената, въпреки леките контузии причинени от споменатите пияни "фенове", някои от които явно наистина не знаеха къде се намират
. Този път пушачите бяха по-малко, но пък блъскащите се в погото се постараха да ни съсипят преживяването в максимална степен
. По време на The Beautiful People се наложи да ида доста назад, за да не ме премажат хората пред сцената и дори не съм забелязала, че Менсън се е доближил толковa до публиката
. Тук е моментът специално да благодаря на Ginger за бодигардстването
. Иначе по време на концерта намерих сравнително добър начин да отблъсквам наглите типове пред мен, като си събух обувките и ги обръщах с токчетата към всеки, който прекалено много се приближаваше. Доста добро защитно средство се оказа
. Въпросният пиян тип, който в началото заля всички около себе си с бира си отнесе заслужено достатъчно блъскане от хората наоколо
. Една доста шумна фенка с бяла леща а-ла-Менсън пък след като скочи върху крака ми ми целуна ръката за извинение, много забавно
! Неприятен момент беше и заливането с вода, но това си беше очаквано, както при всеки концерт.
Доволна съм, че имах много добра видимост към групата, особено пък когато приятелят ми ме вдигна за малко на раменете си Менсън беше точно срещу мен
. Чух любимите си
The Dope Show, Great Big White World, Irresponsible Hate Anthem, Sweet Dreams, Disposable Teens, The Beautiful People... Е, естествено няма как да останем напълно доволни от избора на песни, но имаше от всичко по малко и се радвам, че Manson не наблегна чак толкова на новия албум, а включи доста стари песни. Микрофонът с формата на нож беше адски оригинален
, визията на стените беше изключително подходяща, а и имиджът на цялата група беше перфектно изпипан. И на живо изглеждат също толкова добре
!
За спомен си запазих си от червените и бели лентички, с които изненадващо ни засипаха към края на концерта.
Страшно съжалявам, че изпуснах групата афтър-партито, но дългото вървене боса ми дойде в повече (The speed of pain...
), а и дори не съм предполагала, че има шанс ММ да се появят на парти. Благородно завиждам на всички присъствали.
Изключително ме радва и фактът, че Менсън е останал доволен от българската публика и дори се е вдъхновил скоро да започва работа по нов албум. Остава само да очакваме появата му
.
Поздрави на всички стари и нови приятели, с които споделихме това неземно преживяване!
Ето
тук и моите снимки от концерта- преди, по време и след. За съжаление, в блъсканицата не успях да направя нито една незамазана снимка
, но все пак и това е нещо. Enjoy!
