DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Форум
Angel Bright Icon
Форум
Страници: [1]
  Печат  
Автор Тема: Спомени от турнето /Memories of The Universe/  (Прочетена 2612 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
10 Март 2010

Целта на тази тема ще е всеки, който има желание да разкаже накратко най-яркия си спомен от това турне, свързан с пътуване за даден концерт, песен от концерт, не/проведен концерт, пропуснат/хванат в последния момент концерт, въобще - това, което ви е направило най-силно впечатление в целия Tour of The Universe. Най-интересните мнения ще бъдат публикувани в нашия сайт, на сайта на www.tuborg.bg и www.beatnsound.bg в секцията им за ревюта на музикални събития. Надявам се ще помогнете на тази съвместна инициатива по идея на нашите приятели от Туборг.
Мерси предварително!
 Одобрение
mmoys
Гост
Отговори #1: 10 Март 2010

Страхотна тема,която според мен ще се развие доста интересно! Одобрение
Аз бях само на един концерт през турнето,за разлика от щастливците и късметлиите от форума,но никога никога няма да забравя това...невероятно,вълнуващо,незабравимо,велико...Сигурно се вживявам толкова много,защото ми е първи концерт,незнам. Усмивка
Много исках да им се радвам в София,но...от друга страна така успях да бъда по-близко до тях,понеже в София щях да си седя на седалките горе.
Та като разбрах,че няма да идват,се започна една упорито и дразнещо мрънкане от моя страна,което се стовари върху горкия ми баща  Зъл Но билет трябваше да има.Взех си билет за Виена и ми оставаше само да чакам да дойде 3 декември,а когато е юли месец,това ти се вижда толкова далече...през цялото това време попълвах празнините от "истинското'' ми фенство преди 18 май...Дойде си 2 декември.Кацнах на летище Виена...хубав град,ама...Студ,студ Тъжен .Ако нямаше концерт да си бях тръгнала отдавна.Подразбираше се,че цялата нощ няма да мигна и горкия ми ценен плейър ще бъде изтощен докрай.Дойде и 3,цял ден се обикаляше по забележителности.Към обяд ядохме в един пакистански ресторант и докато се наслаждавахме на вкусната храна ми попадна вестник и вътре пишеше за депеш,та набързо изолирах останалите...и за разлика от учебниците си по немски,тази статия си я преведох без проблем Ухилен ...Пак с клюкарски истории си запълваха страниците...
Дойде момента,в който бяхме пред Stadthalle-то и докато намерим Süd входа...И започна голямото чакане и като че ли студа просто беше за нас,добре че имаше един двуметров чех зад мен да спира вятъра Доволен
Към 6 часа ми се дорева направо,а брат ми започна да объсжда как щял да скъса билета вече,но като го погледнах лошо,сякакви съмнения и зли помисли се изпариха в него... Зъл Оох и най-накрая ни пуснаха лед като се разкараха момчетата с гевреците,затичахме се естествено и се лепнах като кърлеж най-отпред на оградата в дясно от catwalk-а и изтърпяхме някак си подгряващите...и тогава докато нагласят сцената...когато изгаснаха светлините и стана тъмно...знаех...знаех,че момента наближава.И ето на кълбото(така си го наричам) се появи DM.Последва оглушителен писък от публиката,чак аз не разбрах какво стана.
Тогава просто стана...започна...стана ми лошо...не знаех дали да викам...да се усмихвам...да плача... Пощурял ЕТО ГИ!
Сега вече не ги гледах на плакат,сега бяха мои за 2 часа,сега бях с още хиляди хора като мен,които изживяваха своята експлозия в съзнанието им..Не знам ак да опиша как се почувствах,когато ги видях...Боже,ама те били ХОРА! Ухилен Идиот Всеки техен дъх,усмивка,жест,движение...велико.
Че се съдрах да викам,съдрах се,че да рева,ревах...но да е толкова разстърсващо цялото това нещо...хмм не очаквах.Дейв мина и просто за пореден път отбелязах какъв прекрасен глас има,колко добре танцува,и колко по-як изглежда от на снимките дори Доволен А за Марто..няма да коментирам как пеел,защото ставам банална...но няма как да не отбележа колко ми хареса броката по ръцете му. Ангелче И като Дейв застана като бог над нас и ние всички му се молим.. Усмивка Беше много вълнуващо всичко и концерта свърши,съответно аз все повече и повече се вкопчвах в оградата,защото не исках да си тръгвам. Плачещ
Взех си измрънканата чаша,докато оглеждах всички тези хора,с които споделяхме едно и също...Та във всичките тези безкрайни обяснения исках да кажа:Страхотно изживяване и се радвам,че бях част от това! Усмивка
През Tour of the Universe видях едни хора,които въпреки че бяха уморени,постонянно разпръскваха щастие,радост,вълнение,сила,любов на всички хора около себе си...и на такива малки лапетии като мен  Очиврът
Щастлива съм от това,че слушам Депеш...щастлива съм,че се промених толкова много с тяхната музика...щастлива съм,че изпитах толкова прекрасни моменти с тях...щостлива съм,че мога да бъда част от всичко това...Благодаря и на вас! Усмивка
Извинявам се за дългияяяяя пост и че съвсем не успях да се вкарам в рамките на "да разкаже накратко" Ангелче
P.S http://www.youtube.com/watch?v=dyrz8KTAeHA   Моите лични Memories of the universe  Плезене 
 
Titi
Господар
*
Пол: Жена
Публикации: 166

Профил
Отговори #2: 11 Март 2010

Memories of The Universe

06.10.2008 – София част от турнето...Сърцето ми биеше лудо от щастие...

10.2008 – треска за билети. Избрах София, Букурещ и Прага и не след много дни ги имах ... Душата ми грееше от радост...

Следват сънища, мечти, тръпки, кибичене във форума и попиване на всякаква информация, лутане из сайтове за полети, хотели и какво ли още не ....

06.05.2009Началото..., което все повече ме караше да не съм себе си и все повече ме приближаваше към ценния миг да ги видя отново...
...И всички последвали лоши новини... Не исках да говоря, не исках да слушам, не чувствах нищо...освен болката в душата си... Толкова месеци мечти, които се сринаха точно за един миг...
16.05.2009 – Букурещ, денят в който трябваше да бъде концертът там ...аз пътувах, но за родния си град, защото баща ми беше починал. Душата ми бе съкрушена...
18.05.2009 – София, дори не си спомням този ден .... Знам само, че това е най-черната седмица в целия ми живот... Два отменени концерта на ДМ и загубата на баща ми в рамките на няколко дни.......

25.06.2009 – Прага...Сънувам ли... Не! Те са горе на сцената, а аз само на няколко метра от Дейв
In Chains ...прониза ме, премина през тялото ми и спря дъха ми...
Home ... Мартин ме разплака ...
Дейв ме извади от транса в който явно бях изпаднала с Come Back... но доста след началото на песента...
Waiting For the Night
"There is a star in the sky
Guiding my way with its light " за мен тази звезда са те - Depeche Mode


Все още изживявам емоцията от тази незабравима за мен вечер, защото тя остави диря в душата ми.

Разминах се с Лисабон, Мадрид, Виена, Лондон, Дюселдорф – неуспешни опити да ги видя отново, поради най-различни причини. Поне преследвах мечтата си, въпреки че не успях да я осъществя  за тези дестинации...

Това са моите Memories of The Universe, в които душата ми едновременно се раздираше от страдание и от безумно щастие ....
Nothing’s impossible.....


Спрете Земята..... искам да сляза !!! ...... но ще се върна , само да изживея още един концерт на Depeche :-)
Kevy
Екип
****
Пол: Жена
Публикации: 1383

Профил WWW
Отговори #3: 12 Март 2010

Истината е, че за мен това турне беше прекрасно... предвижих се по цялата скала на емоциите и то няколко пъти. Ако трябва да бъда кратка, то:

* най - тежкият момент бе (естествено) "падането" на концерта в София (и тревогите около здравето на Дейв).... имахме толкова прекрасни идеи с нашите приятели от Туборг... толкова труд положихме... да не споменавам, за чисто фенското разочарование... истината е, че аз това доста трудно го преживях... и даже май още го преживявам. Факт е, че и до днес помня точно къде бях, когато разбрах тъжната новина, точно какво слушах... точно как бях облечена... точно как се почувствах... и вероятно никога няма да да забравя точно тези малки детайли  Млъкнал

* най - великият момент беше въздушната целувка, която получих от Дейв в Берлин... не съм вярвала, че няма да мога да си застопоря коленете, но очевидно и над 30 човек може да се почуства, като влюбен тийн. И въпреки, че никога няма да забравя този момент, всеки път като го гледам в ютюб ми омекват капачките.

* най - трогателният момент беше... направо целият концерт в Дюселдорф - последнияТ... помня, че скачах, пях, дивях, поплаках си, къде тихо, къде направо истерично... имаше моменти, в които никой наоколо не съществуваше... и до днес, като си помисля за този концерт сърцето ми се изпълва с тъга и щастие едновременно... колко странно е това?!

* незабравим момент... One Caress.. една мечта се сбъдна за мен на това турне... чух One Caress цели два пъти... и ОЖИВЯХ!!!

* и още куп прекрасни емоции от Берлин, Будапеща, Прага, Дъблин и Дюселдорф... страхотно турне ми се получи - ще го помня винаги. Благодаря на всички приятели, които споделиха с мен тези незабравими преживявания!

Tour of The Universe се сблъска с моята Вселена и заедно създадохме Спомени!!!
Последна редакция: 12 Март 2010 от Kevy

See what I see!
did
Опасен
*
Пол: Жена
Публикации: 204

Профил
Отговори #4: 12 Март 2010

Сега като се замислих, от октомври 2008 до февруари 2010 основна част от мислите ми бяха заети с това турне.  Купуване на билети, отложени концерти, нови опити, организиране на пътувания, вълнения покрай пътуванията, прекрасните туристически обиколки, които си спретнахме, самите концерти, следене на новините и сет листите  – не е чудно, че след тоя адреналин народът масово страда от post-tour blues.   Толкова време прекарах в тоя прекрасен свят, пък бил той и измислен, през такива вихрушки от емоции преминах, че сега наистина се чувствам леко дерайлирала.  Особено по време на последния ръкав, с всеки новопридобит билет се сдобивах с още една отсрочка от зимната депресия. 

Вече съм го споменавала, сет-листът още от самото начало за мен си беше удар под кръста – не изпаднах в луд възторг ни на първо, ни на второ четене.  Това, естествено и в крайна сметка, не се отрази особено на преживяванията ми по време на самите концерти, напълно съм наясно, че има парчета, без които не може.  Те са си със статут на национален химн.  Но не мога да не си помрънкам срещу постоянното присъствие на Precious, на фона на всичко останало от PTA, както и да не спомена, че нямаше да изпадна в нервна криза ако ги нямаше Stripped, AQT, POT, дори IYR, колкото и да ми е любима.  За себе си преоткрих  Personal Jesus – много енергийно изпълнение и преживяване.  Слабо застъпения нов албум си беше минус, не страдам по In Sympathy и FT, защото никога не съм ги понасяла, това, че Peace май не се получи много добре ме разочарова, но за мен си остава загадка защо излипсваха Perfect и Corrupt. 

Основната част от концертите ми бяха в зала и за мен изпълненията на Мартин си бяха истинско откровение.  В Барселона ми отвя главата със Sister of Night, хич не съм и смеела да си представям, че ще я чуя на живо, при това full version.  Insight, Freelove, Dressed in Black, One Caress, Home, която ме докара до сълзи, пък ми е писнала долу-горе колкото ETS.  Грееше този човек, брокатът само допълваше общото впечатление ...  Пак Марто беше обект на хвалебствени коментари от страна на приятелка, която се присъедини само за едната вечер в Париж, споменавам го не за друго, а защото, макар и много грамотен меломан, е все пак от т. нар. casual fans и считам коментара й за напълно непредубеден.

Каквото и да кажа за манипулатора на масите, то вече е казано.  Няма такава харизма, а и след всичко, което му се случи, де що шапки имам, му ги свалям – да си призная, леко дори му завиждам, че прави това, за което е роден.  Това безотказно кълбо от енергия просто те отвява.  Не че не осъзнавам в каква сценична рутина е изпаднал и как упорито се придържа към зоната си на комфорт, но това не го прави по-малко харизматичен или талантлив в очите ми.  Просто съм благодарна, че успях да видя отблизо това чудо в може би последното, айде предпоследното им турне.  Друго, което ме порази, беше доста явната разлика от начина, по който изглеждаше в Париж през януари и Дюселдорф през февруари – умората, да не кажа изтощението, явно си личеше.   А може би и наистина си има някаква лична емоционална връзка с френската публика – излъчваше неподправено и заразително настроение и удоволствие в Берси, просто си флиртуваше с публиката.  Която му отвръщаше със същото.  Другото стоплящо нещо за фенското сърце е връзката между Мартин и Дейв на сцена – дали е само stage act, няма как да знаем.  Факт е обаче, че постоянното метане връз врата на Мартин не остана незабелязано, бурно изкоментирано и одобрено от фенското войнсто. А и отсрещната страна полага сериозни усилия да не остави пак Дейв сам да носи товара на шоуто. 

Какво да кажа в заключение?  Присъствах на седем концерта, всеки си беше различен като преживяване, привкус, дори като разочарование.  Будапеща ще помня с лудата емоция на първи концерт,  проливния дъжд и прекрасния звук, Прага с един безумен гаф, при който закъсняхме за концерта и после го изгълтахме жадно за компенсация (и единственото афтър-парти, на което към присъствала и което ме доразглоби). Барселона, с това, че заведох племенницата ми, дори единствено удоволствието, което й доставих, ми е достатъчно да си го спомням с много топло чувство.  Освен, че най-после видях Дейв и Март отблизо, и то в WFTN  Усмивка.  Париж беше пълно безумие и двете вечери, най-емоционалното ми изживяване и невероятен контакт между група и публика, а Дюселдорф, мне, не се забравя това чудо, то си е наистина специално и трижди изстрадано събитие, пък и не ми се беше случвало да си загубя гласа и да имам затруднения с намирането на елементарни английски думички, като bag, например.   



still my broken wings you choose to mend
Страници: [1]
  Печат  
 
Прегледай:  

DM.org | Powered by SMF 1.1.2.
© 2004, Simple Machines LLC. All Rights Reserved.