Привет на всички,
Радвам се, че ми остана малко свободно време да споделя впечатления от вечерта. Първо би ми се искало да споделя, че едва ли щях да съм на мястото, на което съм в момента, ако не беше работата ми в България, както и в последствие опита, който натрупах с DM.org.
Можете да си представите какво преживяване за мен беше да работя лично с Алън, да участвам в 2 от събитията му зад кулисите и да се запозная с целият екип, който работи по турнето.
Повечето от вас са запознати проекта, както и с турнето, което тече в момента. Доста интересно представяне на песните, които са преработени по съвсем нов начин.
И докато работата ми в Прага беше сравнително лесна, понеже събитието беше в събота, то в Ню Йорк знаех, че трябва да направя нещо повече. Така се появи идеята за мултимедия сета, които изготвих. Идеята съществуваше от доста време и дойде съвсем логично след продължителната ми работа в/у продукцията на безброй събития.
Споделих намеренията си с организатора, след което написах проект и го изпратих до тур-мениджъра, мениджъра по продукцията на залата, както и до самият Алан. Ден по-късно в 10 сутринта британско време, получих отговор, който ми даде зелена светлина от Алан, след което последва одобрение и от всички останали.
Беше ми пределно ясно, че понеделник - ден след Халоуин е много слабо време и 99% от присъстващите ще си тръгнат директно след Recoil, затова се наложи и да представя нещо повече от обикновен сет.
За нещастие не успях да отделя 100% от вниманието си на това участие, тъй като от петък до неделя работих над 7 други събития и реално ми оставаше по 4 часа време за сън, което не прекарвах на път или инсталирайки техника. Прибрах се в 8 сутринта в понеделник, след като закрих парти в клуб наречен Rebel. Събрах нужните 4 часа сън и вече бях отново на път към Манхатън с необходимата ми техника.
--------------------------------
Пристигнах в 4 на обед в Highline Ballroom за кратък саундчек. Видях част от екипа на Recoil с част от екипа на залата да разпъват нов екран и да инсталират нов прожектор, които бяха наети специално за събитието. Към този момент знаех, че събитието ще закъснее. Малко по-късно се появиха Пол Кендал и Никол Блакман. Саундчекът за Recoil беше с песните Prey и Want. След това се появи и самият Алан в добро настроение, поздрави всички, като дори успя да си ме спомни от Прага. След това огледа сцената, чу звуковата система от приблизително 6 различни точки. Нанесе леки корекции и даде напътствия към звуковия режисьор и се оттегли в бакстейджа. През това време в залата дойде и Даниел Майер и започна да позиционира техниката си. Саундчекът му мина без проблеми, макар че единият от каналите, който изпращаше беше значително по-слаб от останалите. Рийс Фълбър беше следващият, който започна да се настанява на сцената. За първи път чух точни определения и напътствия към главен звуков режисьор да бъдат изпращани от сцената от някой от изпълнителите.
Нивото на перфекционизъм и на педантичност беше над моите възприятия.
Към този момент най-голямата глупост, която можех да поискам е чек на каналите, които пращам :) при положение, че бяхме 15 минути закъснели и хората мръзнеха на опашка за да влезнат.
Conjure One излезнаха на сцената, залата беше почти пълна, а вторият етаж, беше напълно блокиран. Освен, че трябваше да пускам музика след групите, да смесвам видео в/у звука, в същото време играех и ролята на организатор на афтър партито, като докато Conjure One бяха на сцената, аз обикалях като луд и се грижех нужните хора да са включени в гест лист, фотографите да имат акредитация и т.н. Ако трябва да съм честен почти нищо не видях от Conjure One, но пък чух само добри отзиви за тях :)
Малко след Conjure One излезна Алан, поздрави публиката и представи Architect.
<![CDATA[<a href="http://www.youtube.com/v/VXqTSylq45U?fs=1&amp;hl=en_US" target="_blank">http://www.youtube.com/v/VXqTSylq45U?fs=1&amp;hl=en_US</a>]]>Стилът на Architect се е видоизменил доста. Бих могъл да го определя като комбинация от твърдо електро, дъбстеп, индъстриъл с доста експериментален подход. Представи по-голямата част от новият си албум като на моменти включи и семпли като изненада към публиката. Нажежи достатъчно обстановката и определено беше много добро попадение като подгряващ акт.
Между Architect и Recoil звучеше миксиран диск, който Алан е приготвил за турнето. Малко след това и самият Алан излезна на сцената. Каза няколко думи как това е последният гиг в САЩ, благодари на публиката. Анонсира и Никол Блакман като специален гост, която по-късно се включи за изпълнението на Want.
Всички версии бяха преработени. Дори и Want стартира по традиционният начин след което предмина в един от ремиксите на Architect.
Не успях да засека напълно целият сет на Алан, тъй като се опитвах да мисля на сета си, да работя над създаването на контакти и да видя каква е ситуацията с IAMX, тъй като те и Алан имат един и същи тур мениджър на определени места.
Това, с което завърши сета беше mash-up на Killing Ground и Never Let Me Down + In Your Room, която преминава през 3-4 версии и завършва с концертна от 93/94. Като бис Алан излезна с Walking In My Shoes mash-up с Jezebel, а след това и Personal Jesus със семпли от Edge To Life отгоре.
В това време нивото ми на неспокойност беше максимално. Грабнах 4 минерални води и се запътих към сцената, за да пробвам за първи път моят сетъп. Като през това време хората започнаха да се ориентират към изхода.
Моят сет в Прага започна с мой mash-up на Walking In My Shoes и Original на Leftfield. За този сет обаче се наложи да имам друг подход, затова предвидливо си бях приготвил нов mash-up на Original, но този път с Fly On The Windscreen, версия, която бях обработил в типичен Recoil стил, като за капак отгоре закачих семпли на Директор на Водопад на Ревю, както и на Stripped. Всичко работеше почти перфектно и можех да се отпусна (до някаква степен), а през това време успях да разбера и че Дейв е бил в залата през по-голямата част от времето.
От страна на Recoil всичко се пазеше в тайна, но острана на залата нямаше как да го скрият, тъй като бяха предупредени да отцепят целият втори етаж.
Все още ми е трудно да си събера мислите. Нямате си представа какво означаваше това събитие за мен и факта, че успях собственоръчно да направя нещо ново и иновативно, което далеч се различава от всичко, което съм правил до момента.
