DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Форум
Angel Bright Icon
Форум
Страници: [1]
  Печат  
Автор Тема: Странният час на Алън Уайлдър от Будапеща в Амстердам  (Прочетена 1644 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
03 Декември 2012

В четвъртък бях в Амстердам по съвсем немузикални причини, но докато преглеждах какви събития има из last.fm с голяма изненада открих, че именно тук е следващата дата от серията прожекции на концертния филм на Recoil от Будапеща и то с участието на Алън!

И ето ме след няколко часа в старото реновирано и с историческо значение за града кино „Тусчински“. Depeche Mode никога не са имали голяма популярност в Холандия и това донякъде се доказваше от атмосферата във фоайето. Повечето бяха в късните си 30-те/ранните 40, облечени в черно, като в разговорите не се забелязваха ключовите думи depeche mode, tour, album, dave, martin, освен, ако пък на този странен език нямат отделни думи и за това. Алън проточи малко саундчека си, поради което при излизането трябваше да мине през нас, като поздравите му срещнаха по-скоро погледи и усмивки тип „среща със съседа насред стълбището“. Предполагам, че и всъщност е логично хората да не се вълнуват след като не са в периферията на европейската култура, както нас.

<a href="http://www.youtube.com/v/dfnzIJrxXP4?version=3&amp;amp;hl=en_US&amp;amp;rel=0" target="_blank">http://www.youtube.com/v/dfnzIJrxXP4?version=3&amp;amp;hl=en_US&amp;amp;rel=0</a>

А сега към основното – филмът е действително прекрасен във всяко едно отношение и се препоръчва изцяло на всеки, който харесва музиката на Алън. Мисля, че дори и тези, на които й се струва странна, ще го оценят – в случая нестандартността й е поднесена с някоя друга лъжичка захар, ако можем така да определим вмъкнатите семпли на знаковите песни на Depeche Mode, Tubeaway Army, The Normal, Kraftwerk, etc. A Strange Hour In Budapest притежава страхотна режисура (от онези записи, в които действително се чувстваш част от ставащото, често се усещах, че започвам и аз да пляскам след песните), фенове, атмосфера, а като мащаби и качество на изпълнението надминаваше с няколко нива това, което видях в Букурещ. Сякаш към края на турнето Алън и Пол тотално са синхронизирали емоционалността на музиката и съпътстващата визия. Има и доста кадри от Будапеща, дори бих казал, че досега не съм гледал концертен филм, в който градът да има толкова силно присъствие.

Също така изпълнението изглежда доста динамично, което е все пак трудно за постигане, като се има предвид, че Алън и Пол реално стоят поклащайки се пред лаптопите и машинките.



На Q+A дискусията след прожекцията Алън каза, че всъщност идеята е дошла съвсем спонтанно - „Написаха ми, че имат седем камери, ще снимат и оставят решението на мен дали да използвам материала.“ Следвали са стотици имейли, които поради не особено доброто владеене на английски от унгарските ентусиасти, са били short and sweet.

А по време на срещата Алън беше много забавен и обширно отговарящ на дори по-изтърканите въпроси („Бихте ли се завърнали в DM като продуцент?“, etc), но всъщност се получи много приятна дискусия с предимно смислени въпроси. Интересно е, че докато го гледах на два-три метра от мен и слушайки отговорите му, имах чувството, че добих по-голяма представа за начина му на мислене отколкото от всичките изчетени интервюта през последните 10 години, включително и това, което аз имах възможността да направя с него. Разбираш, че той си е сам вълк и не е устроен да бъде част от ничия глутница. Няма как да бъде част от Depeche Mode по какъвто и да е начин или част от каквото и да е, където той не би имал основната дума.



„Когато си в студиото с други започваш да бъдеш занимаван с всякакви проблеми, включително интимните им. Когато записвам, искам да мисля за музика, не за нечий развод“.

На често задавания въпрос за евентуалното му участие в саундтрак, той отговори, че това е някаква опция, но няма силно желание заради многото рестрикции, които компаниите налагат върху съдържанието на филмовата музика. Покрай това той спомена за един нереализиран и крайно интересен на думи проект. Неотдавна той е получил предложение за филм, чийто сюжет да се заформи около концепцията на Liquid (който е вдъхновен от самолетна катастрофа, на която Алън и тогавашната му съпруга стават неволни свидетели). Впоследствие Алън се отказва, тъй като щяло да бъде един вид стъпка назад. Спомена, че иначе с радост би писал музика по продукция на Антон Корбин.



Очаквано голяма част от въпросите бяха насочени към Depeche Mode. „Не мога да пиша песни като Мартин. Пробвах да композирам за групата, но не се получи. Заради това се ориентирах към друга област, която повече ми приляга“, каза Алън по време на разговора, като имаше предвид ролята си на неофициален продуцент на групата. „С Мартин заедно направихме повече, отколкото можехме да направим отделно. Мисля, че свършихме най-много по време на Songs of Faith and Devotion, колкото и тъмен период да беше за нас, имаше много креативни и забавни моменти.“ Той определи също така попадането си в редиците на групата като невероятен късмет и че популярността й е индикатор и къде Recoil би се котирал – похвали феновете от Източна Европа, „място, на което Depeche Mode свириха, когато никой не му обръщаше внимание. Сега обираме плодовете от тогавашната си смелост.“

За бъдещите си планове Алън каза, че предстоят още концерти и още музика от Recoil, но и за двете не е ясно кога под каква форма ще се реализират. „Аз съм най-мързеливият човек на света, мога да си измисля хиляди причини, за да не вляза в студиото.“ Той реши и да разсее мита, че е добър музикант, като отбеляза, че цялото му семейство се занимават с класическа музика, а двама от братята му са на много по-високо ниво от него.

Той също така поясни, че никога не е бил особен почитател на синтезаторите и по Recoil всъщност рядко е работил с тях. Идеята да се завърне към барабаните му харесва, но „За тях трябва да съм в по-добра физическа форма. По време на Devotional бях в много добра форма, макар и само отвън – през деня си във фитнеса, свириш през вечерта, но след това правиш глупости в продължение на пет часа.“

На въпрос кои са продуцентите, на които се възхищава, той на секундата спомена Flood. „Той може да прави всичко. Той е от онези, които приличат на шамани, стоят мълчаливо в ъгъла и изведнъж излизат със страхотна идея. Не съм работил с Брайън Ино, но съм чувал невероятни неща за него. Появява се един път в седмицата, слуша, казва „Това не става“ и се почва наново.“

Аз го попитах дали, след като многократно е казвал, че няма ресурси за цялостен нов албум на Recoil, би се възползвал от платформите за финансиране от фенове, чрез които в момента се издават The Subways, IAMX, Марни от Ladytron. „Това със сигурност е възможност, но по-скоро не бих се възползвал от нея, тъй като тя е насочена към млади музиканти, които няма как да бъдат неактивни за 6 месеца и да записват на свои разноски. Не гладувам, имам парите да направя нов албум на Recoil, така че по-скоро ще запиша сам целия албум, а после бих търсил подобни възможни, но само по отношение на издаване и разпространение. А и не ми се иска да обръщам гръб на Mute Records, но пък може би е време за промяна.“

Последният въпрос дойде от момиче, което направи „признанието“, че знае за Depeche Mode и Recoil от миналата година Усмивка Вместо възгласи „Ние какво сме правили ти като си се раждала“, всички аплодираха. Всъщност имаше няколко момента, в които вместо въпроси, взелите микрофона просто изказваха страстта си към музиката на DM и Recoil, а един направи толкова дълго обяснение в любов на Алън, че той дори се приближи до него и му каза тихо „Кажи, колко трябваше да ти платя за това?“.

Като цяло страхотна вечер и моят малък „полунощ в Париж“, като се има предвид, че разбрах в последния момент.

Предстоят две прожекции в Лондон, така че който е в близост до тях, нека да не пропуска Усмивка
Последна редакция: 03 Декември 2012 от The Fein

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #1: 03 Декември 2012

Браво Светльо, чудесен репортаж от събитието си направил. Одобрение
Admirer
Екип
****
Публикации: 584

Профил
Отговори #2: 03 Декември 2012

Прочетох го с голямо удоволствие.  Усмивка Браво, Светльо!

You'll taste the pain
I know
You will harvest what you sow
Kevy
Екип
****
Пол: Жена
Публикации: 1383

Профил WWW
Отговори #3: 03 Декември 2012

Страхотен репортаж наистина... чак малко завидях!

See what I see!
Moved_by_DM
Кукла
*
Пол: Жена
Публикации: 25

Профил
Отговори #4: 03 Декември 2012

Благодаря за подробния и интересен разказ Усмивка Завиждам ти благородно, че си го изживял.  Одобрение

Whatever I've done I've been staring down the barrel of a gun.
MAO BOY
Висш Любовник
****
Публикации: 1576

Профил
Отговори #5: 05 Декември 2012

Благодарим Светльо,
Един въпрос: какви са тия немузикални причини?

Alice est partie en voyage
La tête dans les nuages
Страници: [1]
  Печат  
 
Прегледай:  

DM.org | Powered by SMF 1.1.2.
© 2004, Simple Machines LLC. All Rights Reserved.