DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Форум
Angel Bright Icon
Форум
Страници: 1 2 3 [Всички]
  Печат  
Автор Тема: НОВИНИ: [24 ЯНУАРИ 2013] Новият албум на Depeche Mode се казва Delta Machine  (Прочетена 12281 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
24 Януари 2013

Новият албум на групата носи енигматичното заглавие Delta Machinе, като обложката към него вече е също онлайн. Ясни и песните, които ще бъдат включени в него, като Heaven е избрана за първи сингъл.

Прави впечатление, че сред тях има песен, наречена Slow. Със същото заглавие е една от неиздадените песни от периода на Songs of Faith and Devotion. Засега не е ясно дали това е просто съвпадение или Мартин е довършил започнатото преди две десетилетия.

Delta Machine:
01 Welcome to My World
02 Angel
03 Heaven
04 Secret to the End
05 My Little Universe
06 Slow
07 Broken
08 The Child Inside
09 Soft Touch/Raw Nerve
10 Should Be Higher
11 Alone
12 Soothe My Soul
13 Goodbye
Bonus disc:
01 Long Time Lie
02 Happens All the Time
03 Always
04 All That's Mine


* dm09.jpg (7.43 KB, 150x150 - видяно 1408 пъти.)

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #1: 24 Януари 2013

Доста различен подход от страна на Антон Корбин, ако той стои и зад тази обложка:


* delta.jpg (71.95 KB, 797x713 - видяно 349 пъти.)

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

kiril101
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 666

Профил WWW
Отговори #2: 24 Януари 2013

Знам, че звучи глупаво, но някак обещаващо звучат имената на песните.  Одобрение

Good Evening, Sofiaaa!
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #3: 24 Януари 2013

Аз малко се учудвам колко клиширани са повечето заглавия (Angel? Slow? Heaven? Alone? Защо?), но предполагам е част от идеята да изглеждат посланията по-директни и семпли - тъкмо в традицията на блуса, ако това им е била отправната точка.  Усмивка

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #4: 24 Януари 2013

Мартин беше споменал, че за някои песни е използвал недовършени текстове и идеи от стари периоди, но не помня точно в кое интервю. Дано е такъв случая със Slow.
Иначе очакванията ми се промениха и на практика в момента изобщо не знам какво да очаквам!  Ухилен
Ще изчакам Heaven като отправна точка.

Много кофти изпълнение на обложката, дори да оставим идеята настрани?
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #5: 24 Януари 2013

Много кофти изпълнение на обложката, дори да оставим идеята настрани?

Поне за себе си съм установил, че всичките им обложки изглеждат странно на първо виждане и далеч по-приемливо, когато са в ръцете ти  Усмивка

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

Mr.Noone
Господар
*
Пол: Мъж
Публикации: 168

Профил
Отговори #6: 24 Януари 2013

Обложка като обложка, мен ме кефи. Изглежда интересно. Виж заглавието на албума не мога никак да си го обясня. Как им е хрумнало? В името трябва да има далеч повече идея, отколкото във визуалните неща, но не мога да я открия
did
Опасен
*
Пол: Жена
Публикации: 204

Профил
Отговори #7: 24 Януари 2013

Днес в Хоум спрягаха идеята за т. нар. течение Delta Blues като референция в заглавието, та рекох да проверя дали не се бъзикат нещо, оказа  се, че имало такова чудо

http://en.wikipedia.org/wiki/Delta_blues

На мен обложката, изненадващо, ми харесва. 

still my broken wings you choose to mend
MAO BOY
Висш Любовник
****
Публикации: 1576

Профил
Отговори #8: 24 Януари 2013

В името трябва да има далеч повече идея, отколкото във визуалните неща, но не мога да я открия
е име като име Усмивка, визията поне създава усещане за продукт и гъделичка вещомани и прости ценители на артърка.

Alice est partie en voyage
La tête dans les nuages
cxt
Посветен
*
Публикации: 320

Профил
Отговори #9: 25 Януари 2013

Според вас какво иска да каже Мартин с това “Writing this album was incredibly daunting as I wanted the sound of this collection to be very modern."

Според мен иска да ни подготви за песни с по-елементарна лиричност и да намекне, че знае какво сме си помислили за  Perfect и Come back to me  Млъкнал

So High so Far to Fall
maya_v
Крал
**
Пол: Жена
Публикации: 990

Профил
Отговори #10: 25 Януари 2013

Името на албума ми харесва, но обложката не ме впечатли. Буквите можеше да са по-малки, т.нар. тоблерони приличат на буквата делта Δ само че запълнени. Може и от там да идва думата "Делта" в името на албума. Можеше да се постараят самата обложка да е по-идейна и интересна. Тази ми се вижда малко като отбиване на номера, даже в първия момент като я видях си помислих, че е заигравка на някой фен, но се оказа, че това си е истинската обложка.  Вече взех да свиквам с нея. Усмивка Имената на песните също ми звучат леко тривиално, пак присъстват думички, които често срещаме в тестовете на песните на групата. Дано звучат добре и ни изненадат приятно.  Усмивка
Последна редакция: 25 Януари 2013 от maya_v

Let me hear you
Make decisions
Without your television
Let me hear you speaking
Just for me

Let me see you
Stripped down to the bone...
depechemodista
Някой
***
Пол: Мъж
Публикации: 15

Профил
Отговори #11: 26 Януари 2013

Я се стегнете малко и престанете да се правите на разбирачи,моля! Не можете да  си изграждате някакви очаквания от албума и да съдите само по заглавията на песните без да сте ги чули ... Побъркан Това са Депеш ,по дяволите,те си разбират от работата и съм сигурен че никога не биха ни изненадали неприятно и аз лично смятам ,че никога не са го правили  Усмивка Мен лично и заглавието и обложката ми харесват,защото за пореден път са нещо абсолютно ново и неочаквано..това им е чара на тези БОГОВЕ  Готин

Sea of sin I'm swimming in...
strange_affection
Странен Любовник
***
Пол: Мъж
Публикации: 451

Профил
Отговори #12: 27 Януари 2013

Името на албума ми харесва, но обложката не ме впечатли. Буквите можеше да са по-малки, т.нар. тоблерони приличат на буквата делта Δ само че запълнени. Може и от там да идва думата "Делта" в името на албума.

Мисля, че мнението на Мая доста добре описва и моите първи впечатления от името на албума и обложката. Самата обложка ме изненадва приятно, но шрифтът е прекалено голям.
Recoil
Екип
****
Публикации: 1768

Профил WWW
Отговори #13: 28 Януари 2013

Мислих си, че последните няколко обложки не бяха много добре, но тази определено печели конкурса. Но пък какво значение имат обложките в днешно време. Малцина са тези, които ще влезнат във физически магазин, за да си купуват албуми само заради обложките.

Все пак от сериозна група можеше да се очаква малко по-сериозна обложка. Или фен арта е станат по-добър напоследък или официалният е по-некадърен, не знам кое е по-вярното твърдение.
MAO BOY
Висш Любовник
****
Публикации: 1576

Профил
Отговори #14: 30 Януари 2013

ааа, аз ще вляза чинно физически в магазин и отново физически ще бръкна в джоба и ще си го купя, което ще ми навреди икономически.
мен тая обложка веднага ме навежда на мисли към мърчъндайзинга и ако фланелките са с тия халета или синята гора май ще пасувам. всъщност сейф бет е че ще има черна фланелка с триъгълник.

Alice est partie en voyage
La tête dans les nuages
kiril101
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 666

Профил WWW
Отговори #15: 18 Март 2013

Лично аз, съм много доволен от това, което чух, на първо слушане. Не знам дали защото не подходих с големи очаквания към албума като цяло, след последната "вселенска" кампания, която не беше по моя вкус(не казвам, че албума е лош, просто не ми допадна). В голяма степен като звук има връщане към предишни периоди, не само от времето на Violator, според мен. Поредната колаборация между блуса и синта, мисля доста добре се е получила. Прави ми впечатление изчистените и опростени ударни инструменти в песните. В тях също има добра препратка назад във времето, всичко звучи като евтин ритъмбокс, което е било търсен ефект според мен. Синт семплите звучат много органично и аналогово, което бе използвано и в SOTU. За разлика от предният албум обаче, тук старите синтезатори не са използвани само за игра с осцилаторите и филтрите им(това са копчетата и врътките по синтезатора), а за създаването на един много типично за Depeche Mode звучене, което може да откриете в албумите им през 80-те години на миналия век. Много от парчетата лично на мен ми напомнят като звук, не толкова Violator, колкото Music For The Masses. Тук е момента да кажа, че изчетах доста негативни мнения през изминалата седмица, с които не мога да се съглася. Вярно е трябва да има обективна критика, но в случая ми с е струва, че хората доста буквално приеха думите - "...между Violator и SOFAD". Нима някой е очаквал, да чуе текста на "Walking in my shoes" облечен в музиката на "Halo", да речем? Доста наивно е да се очаква нещо подобно, все пак през годините групата е натрупала милиони фенове именно поради факта, че не се съобразява с модните тенденции и музикални лейбъли и всеки път е предлагала нещо различно и неочаквано в албумите си. Правят това което обичат, по начин, който им харесва и не спират да търсят нови начини да го изрязат. Дори Sooth My Soul, която в началото ми се стори доста повръхностна като текст, в момента не спирам да си я припявам. Като се замисля, понякога човек трябва да бъде агресивен и директен в изказа си, за да бъде чут и още по-важно, разбран. В конкретния случай, в който имаме "само един начин да утешим една душа", то тябва да се действа решително и своевременно.

Good Evening, Sofiaaa!
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #16: 18 Март 2013

След около пет слушания:

- заключвам, че не са нужни пет слушания, за да разбереш, че това е много качествен албум, въпросът е, че от първо трудно можеш да разбереш доколко всъщност.

- песните са толкова прецизно навързани, че би било светотатство да ги разместиш или да си мислиш, че някоя не е на мястото си.

- почти всяка си я представям как би звучала на живо, нещо, което не можеше да се каже за Sounds of The Universe, въпреки че четири години по-късно още го харесвам.

- dislike за всеки, който каже „Ама ако беше Алън...“ - невероятно богато звучащ албум, на който Алън щеше да бъде безкрайно ненужен.

- блус препратките са страхотно вмъкнати, както инструментално, така и вокално (както в Soothe my Soul, която в някой паралелен свят може да е електронен кавър на стар брадат човек с каубойска шапка, раирана риза, пеещ в забравено от бога кафене из Дивия Запад).

- интересно е колко неразличими са песните на Мартин и тези на Дейв и Кърт Уенала, който реално за първи път пише с Дейв и респективно за DM. Вероятно с улягането на албума ще бъде различно, като се погледне назад, но засега няма моменти, които категорично да посочат в кои песни кой движи конците.

- нереализирани нереалистични очаквания: все пак ми се искаше да чуя нещо, което не е толкова познато и предвидимо, не толкова музикално, колкото смислово. Би било чудесно, ако социалният поглед на Мартин не се ограничаваше само до фланелките му. Искаше ми се и Дейв да влее в новия албум тази брутална искреност от албума на Soulsavers, който чувствам по-близък от много от албумите на DM, въпреки че ги харесвам (почти) до един. Искаше ми се да има и нещо, което да ме накара да си кажа, че „Уау, не знаех, че такива мисли минават през главите им“.

И в заключение: ето заради това тези хора правят нови албуми вместо носталгично да обикалят света всяка година, да предлагат музикален Макдоналдс с розата на Violator на опаковката, да пишат мемоари за пиянските и наркоманската си години, да бъдат това, което феновете искат. Ако те го получат, ще го изконсумират и изплюят набързо.

Топ 3 фаворити до този момент: Broken, Angel и The Child Inside, с която имам чувството, че повтарям емоционално първото слушане на Counterfeit 2 преди точно десетилетие (въ, колко много време). Неособеновпечатлилиме: Should Be Higher.
Последна редакция: 18 Март 2013 от The Fein

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

kasaba
Кукла
**
Публикации: 27

Профил
Отговори #17: 19 Март 2013

На първо четене си мисля, че вероятно този албум  ще бъде най-неразбрания до сега и изцяло направен против масовката. С всеки следващ албум звученето става все по-електронно и вече без да съм някакъв критик или меломан се чудя до колко това, което чувам е произведение на музиканти или на група от инженери. Лично аз не съм особено щастлив от чак толкова острия завой, който се направи. Колкото и лаически да звучи ми се искаше да чуя нещо ала Депеш, а не Кемикъл Брадърс.
Иначе засега "Slow"  ме грабна още от двайстата секунда, останалото ми е една мешавица, но не това е въпроса.
Ginger
Смутител
*
Пол: Мъж
Публикации: 249

Профил WWW
Отговори #18: 19 Март 2013

Четейки мненията, на приятели и познати из интернет пространството виждам, че позитивните реакции са болшинство, което е радващо. За съжаление, аз не съм от най-впечатлените. Не мисля, че съм вдигнал чак толкова критериите си в музикално отношение, но тук просто ми липсват запомнящите се мелодии и припеви. Отделно, по-бързите песни са кът, което също не ми е много по вкуса. Вчера сутринта, докато бях на бачкане, слушах за първи път Delta Machine и признавам, че на The Child Inside почти се бях приспал от твърде бавното и лежерно темпо.
Интересно ми е какво би станало ако всички в този форум и в групата във фъкбуук не бяхме фенове на ДМ. Дали след първото слушане всеки от нас би си пуснал отново Delta Machine? Лошото е, че като малко по-върли фенове сме склонни да дадем още много шансове на всеки албум, независимо колко посредствен е той (без да категоризирам настоящия). Това ми се случва и на мен в момента – вече го слушам за пети път и общо взето свикнах със звученето, но така и не успявам да намеря „моята песен“. Скоро даже мисля да се депресирам с мисълта, че този албум просто е създаден за интелигентни хора, което е основната причина да не се погаждаме с него в момента. Но...разни хора, разни вкусове. Аз се радвам, че на приятелите и познатите ми от този форум (с някои изключения) Delta Machine им харесва и изживяват приятни емоции докато го слушат.
А аз ще продължа да го мъча тоя албум в близките дни и се надявам поне в четирите бонус песни, които не съм чул, да открия нещо наистина интересно - така както се случи в Sotu.
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #19: 19 Март 2013

Интересно е, че отваряш дума за бонусите, а точно тях подхванах преди малко. Always в изпълнение на Мартин е може би нещото, което ми хареса най-много от целия записан нов материал.
Имам песни от албума, които харесах като Heaven, Angel, Slow, Should Be Higher и донякъде Broken, но ме дразни това че лично за мен куцат откъм продукция. В някои от песните чувам познати от предните албуми на Бен Хилиър семпли и това ме побърква - от толкова много възможности в съвременната техника, кому е нужно да повтаряш звуци ползвани в стари песни? Струва ми се тъпо, освен това албума ми звучи хем минималистично, хем и недоизчистен от излишни звуци. Тепърва ще му въртя слушания, но някои моменти са откровенно дразнещи и не виждам как ще ги харесам.
Радвам се и аз като Джиндж, че голяма част от феновете са положително настроени и ще се изкефят на албума, аз остана да чакам тура и дано не ме разочароват с него.
 Усмивка
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #20: 20 Март 2013

Интересно ми е какво би станало ако всички в този форум и в групата във фъкбуук не бяхме фенове на ДМ. Дали след първото слушане всеки от нас би си пуснал отново Delta Machine?

По всяка вероятност малка част, но това по-скоро идва от това, че последните два са по-трудно възприемчиви като музика и изглежда групата няма съзнанието, че трябва да впечатлява от първия път. Честно казано не знам дали, ако бях на 12 и си бях купил някой от последните албуми вместо Exciter, щях да продължа нататък или да го сметна за твърде странен. Вече остава философският отворен въпрос дали това означава ниво на експерименталност или един вид лежене на стари лаври откъм нужда от доказване...

А иначе бонус траковете са интересни. Малко в разрез с това, което казах по-горе за добре подредения траклистинг, но с радост бих заменил Should Be Higher с Long Time Lie.

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

MAO BOY
Висш Любовник
****
Публикации: 1576

Профил
Отговори #21: 20 Март 2013

Should Be Higher няма да я пипаш Усмивка
тя Welcome To My World и Broken ми харесват най-много. Друг е въпроса, че Should Be Higher ще е много по-добра на живо, отколкото албумната версия.

Alice est partie en voyage
La tête dans les nuages
Recoil
Екип
****
Публикации: 1768

Профил WWW
Отговори #22: 21 Март 2013

Въздържах се от първоначален коментар, докато не ми попадна целият албум. В последните няколко дни го подлагам на напълно същите тестове, на които съм подложил и предишните - слушане от-до, непрекъснато, навсякъде.

Няма да намесваме Алън от към продукция, само ще спомена едно негово изказване от SoFaD ерата, в което споменава, че Мартин би се радвал да издаде песните в демо вариант. Вероятно им е много по-приятно да работят в този формат, отколкото с някой, който да ги критикува вътрешно за всяко решение.

На практика Delta Machine е точно това. Един прекрасен, минималистичен албум, който ще попълни колекцията на голяма част от феновете и евентуално ще отвори очите на някой нов фен към по-стари албуми.

Ако липсваха вокалите на Дейв и Мартин, сигурен съм че прекалено голяма част от феновете, нямаха да подозират за съществуването на албума. Защо съм на това мнение? Защото между SOTU и Delta Machine излезнаха много албуми, които DM феновете пропуснаха да забележат.
Последна редакция: 21 Март 2013 от Recoil
dobomode
Iconique
*
Пол: Мъж
Публикации: 939

Профил WWW
Отговори #23: 22 Март 2013

Съгласен съм. Албумът звучи като демо, което е срамно. Напомня ми на звученето на Counterfeit 2, без атмосферите му. За жалост това разваля потенциала на песните, които всъщност са доста добри. Любимата ми за сега е Welcome to my World.

Kevy
Екип
****
Пол: Жена
Публикации: 1383

Профил WWW
Отговори #24: 22 Март 2013

След около 30 прослушвания на албума,  най-после мисля, че мога да напиша сносно мнение за него. За съжаление аз не съм от хората, които могат да игнорират старите албуми и да подходят към новата продукция "с чисто сърце" и без очаквания. Вероятно поради тази причина, на първо слушане албумът ми донесе неколкократно изтръпване на главата и увисване на челюстта... и то не от положителна емоция. На второ и на трето слушане ситуацията не се промени много, но скоро установих, че някои парчета звучат в главата ми почти непрекъснато (нещо, което никога не се случи с парчетата от Exciter например!). И така постепенно започнах да чувам значителна част от албума различно. "Welcome To My World", например, изобщо не я отбелязах до петото прослушване... сега я нареждам сред най-добрите в албума - не знам защо, но ми носи усещането на PTA. "Angel" ми е фаворит от момента, в който я чух на пресконференцията - още тогава ми лъхна на  "I feel you" и буквално ми преобърна сърцето (вероятно някаква лека аритмия получих даже Усмивка ). За мен това парче ще е просто брутално на сцената и определено нямам търпение да го чуя. "Slow" за мен е просто ПАРЧЕТО в албума - абсолютен секс е това парче, при това най-добрия възможен секс - този който се случва в главата!!! Мисля, че това парче е способно да ми се нареди в ТОР 20 парчета на DM, а това е просто огромно постижение, като се има предвид, че нищо след Ultra не е влизало в моя почетен ТОР 20 Усмивка
"Heaven" е страхотен първи сингъл - много силно парче... ето така трябваше да звучи "Precious" навремето!!!
"Broken" е с потенциал да се превърне в абсолютна класика - това парче е от малкото в албума, които ми ''влезнаха'' моментално. Обикновено при мен този тип песни скоро отстъпват място на преоткритите парчета от следващите слушания, но "Broken" здраво се държи и продължава да ми е сред твърдите фаворити.
"The Child Inside" остава все още в неопределена зона - от една страна има страхотен текст (вероятно най-добрия в албума), от друга - странните звуци на моменти моментално ме откъсват от унеса и определено ми развалят магията. Освен това, не знам защо, но имам чувството, че Мартин ми пее от съседната стая - някак глухо ми звучи... ще й дам още малко време на тая песен. "Soft Touch / Raw Nerve" е приятно динамично парче, което обаче, не мисля, че ще остане трайно в съзнанието ми... освен това, по някакви необясними причини, ми носи усещането на Exciter, което по никакъв начин не му помага да го възприема с трепет Усмивка Горе долу същата е ситуацията и с "Alone"... "Soothe My Soul" е песен, за която мнението ми се преобърна тотално от първото слушане до сега - та, сега съм доста доволна, прекрасно парче за парти... и все пак на живо не ми допадна особено."Goodbye" ме грабна на първо слушане, след което леко отстъпи от позицията си и въпреки това, всеки път като го чуя го харесвам, но по някаква причина вече не ми звучи в главата.. но и сега си остава сред фаворитите ми от албума. Бонусите  няма да ги коментирам, защото не съм ги слушала достатъчно Усмивка  Песните, които пропуснах да спомена са тези, които за момента не възприемам добре или са ми напълно безразлични - дано това се промени, ама едва ли. Усмивка
В заключение, скромното ми мнение е, че този албум е направен ЗА старите фенове. Струва ми се абсолютно невъзможно някой, който не си пада по DM, да си пусне албума 2-ри път, а това е албум, който мнооого бавно 'влиза', ама много бавно.. трябват не едно и две прослушвания - нещо, което само един упорит фен би направил. Хубавото при мен е, че обикновено музиките, които ме грабват чак след няколко раз-а, ми остават на сърцето до живот Усмивка
Последна редакция: 04 Април 2013 от Kevy

See what I see!
white_ambition
Опасен
****
Пол: Жена
Публикации: 235

Профил
Отговори #25: 22 Март 2013

Положителна енергия строи от този албум, което много ме радва.
Няма да повтарям неща, които ми се препокриват с мненията на останалите, така че само ще добавя че "Soft touch.." и "Soothe my soul" са песни много под нивото на групата, направо за съжаление да си кажа са тъпи.  Бияч Да не коментирам колко ме е яд, че "Always" е б-сайд, огромна грешка, това според мен е най-добрата песен на Мартин от "PTA" солотата му насам, а най-лошото е, че едва ли ще я изпълнят наживо.. Плачещ  Ако тя и "Long time lie" бяха на мястото на горните изброени, щях без "поредните" колебания да дам една 10ка на албума. Даже си представих, ако най-яките песни от "SOTU" и "Delta" бяха в един отделен албум, щеше да е перфектен. Ангелче
Както и да е, като цяло съм доволна, пък и толкова го чакам тоя концерт, че вече не ми пука каква електронна манджа ще сготвят, просто да дойдат..  Доволен

What ever I say, I love DM to death, if it's possible, even after it! x3

Depeche will come to us,
It's an inevitability!

D ivine         
= xciting      
P recious      
= njoyable          M artyrizing
C ondemnable     O verwhelming
H eartening         D reamy
= legantly           = verlasting

The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #26: 23 Март 2013

Между другото Long Time Lie се явява първата песен, която Мартин и Дейв пишат заедно наистина (Oh Well е технически също такава, но там Дейв е подхванал инструментал на Мартин, докато тук е осъзната колаборация). Ще бъде интересно, ако по-често го правят, стига да не се избият  Плезене

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

demode
Кукла
**
Пол: Мъж
Публикации: 30

Профил
Отговори #27: 24 Март 2013

ти пък кой си, че да кажеш, че Soft touch & Soothe my soul са тъпи песни. На мен точно те ми харесват много. Имат си звученето на Depeche от 90-те.

Devotee
MAO BOY
Висш Любовник
****
Публикации: 1576

Профил
Отговори #28: 24 Март 2013

аз още не мога да напиша сносно ревю, защото не съм го чул достатъчно пъти. за мен е радостно че в този албум има доста по качествен материал, който се надявам ще звучи добре на живо, за разлика от предишният, от който, каквото пипнеха просто не се получаваше.
може би бяха неудачни препратките към Violator и SOFAD, защото те карат да търсиш намереното там.
албумът е доста интересен и си заслужава слушането. интересни са и интервютата, които съпровождат албума.
първите ми впечатления бяха, че е прекалено експериментален и минималистичен, някакси непозволяващ на мелодията да се доразвие, а пък двете комерсиални парчета SMS и ST/RW някак не ги усещам като хитов материал - повторенията в SMS ми идват в много повече, а пък втората ми се струва, че можеше да звучи много по-добре. Имам усещането че ST/RN ще се приеме много добре на живо.
Не бих сложил албума като първенец от продуцираните от Хилиър албуми, защото PTA за мен е по-силен, там просто няма слаб сингъл и да добавя, че аз съм от ревностните почитатели на Precious.
единствената песен досега, която ми е влязла в главата е Welcome To My World, а Broken и Should Be Higher също много ми харесват.
Като цяло албумът е интересен за слушане и нямам нужда да пропускам песни от него. Истинският отговор колко е добър този албум според мен ще даде съпътстващото го турне.
Последна редакция: 24 Март 2013 от MAO BOY

Alice est partie en voyage
La tête dans les nuages
did
Опасен
*
Пол: Жена
Публикации: 204

Профил
Отговори #29: 24 Март 2013

След едноседмична борба, най-после съм на етап, в който наистина се радвам на албума, от начало до край.  Миналия понеделник и аз бях започнала да се депресирам, че пак нещо не разбирам. 

На първо слушане в началото на Welcome to My World направо ми се прищя да ревна, но някъде след първата минута изведнъж всичко се промени.  И това ми се насложи като усещане за голяма част от албума: нещата започват едни такива никакви и изведнъж всичко се преобръща.  A Welcome май ми е най-любимото парче в момента. 

Определено имам проблем с това, което лаически наричам „аналогови джаджи” и произведените от тях звуци (Spacewalker е най-големият ми кошмар), но предполагам, че взех да свиквам. 

Ако го бях харесала на първо слушане, щях много да се притесня: освен че не разполагам с такива безпогрешни рефлекси, нямам повече от 2-3 примера, в които любима група/албум да са ми легнали на сърце от първо слушане.   

Не скипвам нищо за момента, все ми се струва, че ако не изобилие от идеи, то поне любов са  вложили.  Направо се изненадвам колко ми харесва My Little Universe. 

Запънала съм се и отказвам да чуя би-сайдовете докато не си получа deluxe edition-a другата седмица – ще ми се да продължа усещането за още малко очакване. 

А Дейв пее като за последно (no pun intended).  И се присетих за един пост от преди време, в който kirilart споменава коментар на майка си, че няма по-красиви хармонии от тия на Депеш ...  Усмивка





still my broken wings you choose to mend
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #30: 25 Март 2013

Цитат
А Дейв пее като за последно (no pun intended).  И се присетих за един пост от преди време, в който kirilart споменава коментар на майка си, че няма по-красиви хармонии от тия на Депеш ...

Майка ми е абсолютна фенка Усмивка На мен ми прави най-силно впечатление колко различни са фаворитите на феновете в албума - намирам това за чудесно - почитателите на качествената музика са строги индивидуалисти и е радващо, че Депеш са успели да отговорят на потребностите на голям фрагмент от тях по един или друг начин. Мен все още ме дразнят разни паралели с песни от предните продукции на Бен Хилиър, като последното ми "откритие" е, че подложката в Soft Touch/Raw Nerve и тази на Perfect е почти еднаква в началото с пренебрежителна разлика в темпото.
MAO BOY
Висш Любовник
****
Публикации: 1576

Профил
Отговори #31: 25 Март 2013

всъщност за мен основният въпрос е доколко SMS и ST/RN (двете по-комерсиални парчета ще се утвърдят като ДМ класики и как ще работят на живо??? към този момент и двете не отключват някакви по особени емоции в мен, но неведнъж една песен изпълнена на живо тотално ми е обръщала виждането за нея. иначе всичко останало е доста добро, може би очаквах повече от парчето на Мартин, което звучи доста познато като структура. силно се надявам на турнето Мартин да не продължи почти акапелното изпълнение на неговите песни.

не съм слушал още б-сайдовете, но бих се радвал в сет-листа да влезе отново б-сайд, мисля че последният път на живо това беше Surrender.
Последна редакция: 25 Март 2013 от MAO BOY

Alice est partie en voyage
La tête dans les nuages
white_ambition
Опасен
****
Пол: Жена
Публикации: 235

Профил
Отговори #32: 29 Март 2013

ти пък кой си, че да кажеш, че Soft touch & Soothe my soul са тъпи песни. На мен точно те ми харесват много. Имат си звученето на Depeche от 90-те.

извинявай, че имам малко или много усет да различавам кое е наистина добро и ще се запази за дълго време за разлика от теб, защото именно това със звученето ме дразни в цялата работа. всеки прави референция към personal jesus и разни други класики от новия албум. за мен е просто повод за турне и всъщност това е единствената причина да го харесвам.
трябва да отбележа, че последните години се наслушах на брутално добра електронна музика, която ми осмисли времето между отложения концерт и новия албум, и летвата ми се вдигна толкова високо, че очаквах от депеш да ми я вдигнат още повече именно те. това не го казвам, защото искам да се изкарвам супер компетентната в този стил за да сравнявам други съвременни изпълнители с депеш, които си имат стил на който държат, но мисля че няма нищо лошо в това да имаш изисквания към любимата си група, особено която е жива легенда.

Последна редакция: 29 Март 2013 от white_ambition

What ever I say, I love DM to death, if it's possible, even after it! x3

Depeche will come to us,
It's an inevitability!

D ivine         
= xciting      
P recious      
= njoyable          M artyrizing
C ondemnable     O verwhelming
H eartening         D reamy
= legantly           = verlasting

cxt
Посветен
*
Публикации: 320

Профил
Отговори #33: 30 Март 2013

Последните няколко години все по-рядко излиза дори един албум за, който си заслужава да си помислиш, че е специален и отделно да го слушаш няколко дни предимно него.

Мисля, че последно това ми се случи с дебютното ЕP на HTDA (A Drowning).

На Depeche преди да чуя албума се сетих за доказалата се с няколкото предходни албуми мисъл. Групата тръгна по нов път след Еxciter, в който има вероятност да не ми харесват някои песни не защото не стават, а защото с годините и музикалните влечения на хората в Depeche са достигнали голямо разнообразие. Това понякога ги кара да заложат на експериментаторско звучене, вместо да искат задължително да се хареса но по-голям кръг Depeche и др. фенове. Не че някога са го правили, но сега се усеща по-явно, защото търсенето на подобно звучене не е достатъчно комерсиално. Музиката и идеите на автора са по-важни от пазара ако целиш да си себе си.

Факт е че някои от текстовете в албумите от както Dave стана текстописец започнаха да ме отблъскват с простотата си, но това е въпрос на гледна точка и определено не са много на брой.

В Delta Machine за да мога да го преценя по-добре приложих наученото от Sounds of the Universe – изтрих от плейлистата (заедно с бонус диска) след 2-ро прослушване част от песните, които не са за моментното ми настроение – предимно по-мудните като Heaven (която по-би се вписала като звучене с албума на Dave и Soulsavers) и оставих Delta Machine с 14 от 17-те песни вече втори ден да си свири през час два по няколко пъти. Ясно е, че за да оцениш музиката им не е достатъчно едно прослушване, защото не е записана с цел задължително да те грабне и да се хареса правейки те фен. Това е музика за ценители, записана от малкото останали класици в бранша.  Бесен

"It's who I'm, it's not for You."

Положението е такова – без значение какво ще кажат някои критици аз се съобразявам с фактите и думите  на лисицата преди да оближе гъза си. Depeche Mode отново записват стилът, който ми допада и аз смятам, че вървят в правилната посока с хората, които работат при звукозаписния процес. В момента се усеща, че те правят това, което искат, а не се връщат към опити да пресъздадат някоя от поне 40-те си клисики. Въпреки, че албумът не звучи класически, както последно за мен се беше случило с Ultra, Depeche показват новаторство, съчетано със своето класическо звучене от ранните години Soft Touch / Raw Nerve е добър пример за това (тя между другото не ми допадна на първо слушане, но след второ усетих какво прави енергията на Dave в комбинация с инструментала и я слушам редом с останалите 14.  След тези дни най-ми допаднаха 4-те песни от бонус диска като “Happens All The Time” може би най-ми допада от всички заедно с Long time Lie.

Като цяло всяка песен ми харесва по различен начин. След толкова години dM трудно биха  записали лоша и отделно да я удобрят за в албум, вместо традиционно добрите B-sides, освен ако не държат задължително да е тя, защото си ги кефи и си е тяхна. Красотата не винаги се крие в приятните неща деца (Just teen Bieber)

Последна редакция: 30 Март 2013 от cxt

So High so Far to Fall
did
Опасен
*
Пол: Жена
Публикации: 204

Профил
Отговори #34: 30 Март 2013

Цитат
почитателите на качествената музика са строги индивидуалисти и е радващо, че Депеш са успели да отговорят на потребностите на голям фрагмент от тях по един или друг начин.
Цитат

Имам един приятел, дет се вика, заедно сме израсли.  В началото на 90-те ме светна и зариби по Yes, Rush, Сатриани, Ози, Майк Олдфийлд, някъде в навалицата успя даже и Кис да ми пробута.  После животът ни поразхвърли в различни посоки, но пак ни събра през последните една-две години.   Аз, като един новизлюпен меломан, се опитах подобаващо да му върна услугата и започнах да го облъчвам с моите музикални предпочитания.  Имах феноменален успех с Alt-j, хареса Editors, How to Destroy Angels беше  предизвестен успех понеже е фен на Трент, Muse обяви за пълна глупост. Някак все не успявах да му пробутам Депеш, въпреки твърденията му, че ги харесва по някакъв си свой начин.  Каква беше изненадата ми когато преди два дни ми заяви, че не може да се наслуша на Delta Machine ... Go figure. 
Вероятно и на концерта ще цъфне.  Както обичам да казвам, ако не ти е съдено да се обесиш, ще вземеш да се удавиш  Усмивка

still my broken wings you choose to mend
Страници: 1 2 3 [Всички]
  Печат  
 
Прегледай:  

DM.org | Powered by SMF 1.1.2.
© 2004, Simple Machines LLC. All Rights Reserved.