DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Форум
Angel Bright Icon
Форум
Страници: 1 [2] 3  Всички
  Печат  
Автор Тема: НОВИНИ: [24 ЯНУАРИ 2013] Новият албум на Depeche Mode се казва Delta Machine  (Прочетена 12685 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
kiril101
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 666

Профил WWW
Отговори #15: 18 Март 2013

Лично аз, съм много доволен от това, което чух, на първо слушане. Не знам дали защото не подходих с големи очаквания към албума като цяло, след последната "вселенска" кампания, която не беше по моя вкус(не казвам, че албума е лош, просто не ми допадна). В голяма степен като звук има връщане към предишни периоди, не само от времето на Violator, според мен. Поредната колаборация между блуса и синта, мисля доста добре се е получила. Прави ми впечатление изчистените и опростени ударни инструменти в песните. В тях също има добра препратка назад във времето, всичко звучи като евтин ритъмбокс, което е било търсен ефект според мен. Синт семплите звучат много органично и аналогово, което бе използвано и в SOTU. За разлика от предният албум обаче, тук старите синтезатори не са използвани само за игра с осцилаторите и филтрите им(това са копчетата и врътките по синтезатора), а за създаването на един много типично за Depeche Mode звучене, което може да откриете в албумите им през 80-те години на миналия век. Много от парчетата лично на мен ми напомнят като звук, не толкова Violator, колкото Music For The Masses. Тук е момента да кажа, че изчетах доста негативни мнения през изминалата седмица, с които не мога да се съглася. Вярно е трябва да има обективна критика, но в случая ми с е струва, че хората доста буквално приеха думите - "...между Violator и SOFAD". Нима някой е очаквал, да чуе текста на "Walking in my shoes" облечен в музиката на "Halo", да речем? Доста наивно е да се очаква нещо подобно, все пак през годините групата е натрупала милиони фенове именно поради факта, че не се съобразява с модните тенденции и музикални лейбъли и всеки път е предлагала нещо различно и неочаквано в албумите си. Правят това което обичат, по начин, който им харесва и не спират да търсят нови начини да го изрязат. Дори Sooth My Soul, която в началото ми се стори доста повръхностна като текст, в момента не спирам да си я припявам. Като се замисля, понякога човек трябва да бъде агресивен и директен в изказа си, за да бъде чут и още по-важно, разбран. В конкретния случай, в който имаме "само един начин да утешим една душа", то тябва да се действа решително и своевременно.

Good Evening, Sofiaaa!
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #16: 18 Март 2013

След около пет слушания:

- заключвам, че не са нужни пет слушания, за да разбереш, че това е много качествен албум, въпросът е, че от първо трудно можеш да разбереш доколко всъщност.

- песните са толкова прецизно навързани, че би било светотатство да ги разместиш или да си мислиш, че някоя не е на мястото си.

- почти всяка си я представям как би звучала на живо, нещо, което не можеше да се каже за Sounds of The Universe, въпреки че четири години по-късно още го харесвам.

- dislike за всеки, който каже „Ама ако беше Алън...“ - невероятно богато звучащ албум, на който Алън щеше да бъде безкрайно ненужен.

- блус препратките са страхотно вмъкнати, както инструментално, така и вокално (както в Soothe my Soul, която в някой паралелен свят може да е електронен кавър на стар брадат човек с каубойска шапка, раирана риза, пеещ в забравено от бога кафене из Дивия Запад).

- интересно е колко неразличими са песните на Мартин и тези на Дейв и Кърт Уенала, който реално за първи път пише с Дейв и респективно за DM. Вероятно с улягането на албума ще бъде различно, като се погледне назад, но засега няма моменти, които категорично да посочат в кои песни кой движи конците.

- нереализирани нереалистични очаквания: все пак ми се искаше да чуя нещо, което не е толкова познато и предвидимо, не толкова музикално, колкото смислово. Би било чудесно, ако социалният поглед на Мартин не се ограничаваше само до фланелките му. Искаше ми се и Дейв да влее в новия албум тази брутална искреност от албума на Soulsavers, който чувствам по-близък от много от албумите на DM, въпреки че ги харесвам (почти) до един. Искаше ми се да има и нещо, което да ме накара да си кажа, че „Уау, не знаех, че такива мисли минават през главите им“.

И в заключение: ето заради това тези хора правят нови албуми вместо носталгично да обикалят света всяка година, да предлагат музикален Макдоналдс с розата на Violator на опаковката, да пишат мемоари за пиянските и наркоманската си години, да бъдат това, което феновете искат. Ако те го получат, ще го изконсумират и изплюят набързо.

Топ 3 фаворити до този момент: Broken, Angel и The Child Inside, с която имам чувството, че повтарям емоционално първото слушане на Counterfeit 2 преди точно десетилетие (въ, колко много време). Неособеновпечатлилиме: Should Be Higher.
Последна редакция: 18 Март 2013 от The Fein

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

kasaba
Кукла
**
Публикации: 27

Профил
Отговори #17: 19 Март 2013

На първо четене си мисля, че вероятно този албум  ще бъде най-неразбрания до сега и изцяло направен против масовката. С всеки следващ албум звученето става все по-електронно и вече без да съм някакъв критик или меломан се чудя до колко това, което чувам е произведение на музиканти или на група от инженери. Лично аз не съм особено щастлив от чак толкова острия завой, който се направи. Колкото и лаически да звучи ми се искаше да чуя нещо ала Депеш, а не Кемикъл Брадърс.
Иначе засега "Slow"  ме грабна още от двайстата секунда, останалото ми е една мешавица, но не това е въпроса.
Ginger
Смутител
*
Пол: Мъж
Публикации: 249

Профил WWW
Отговори #18: 19 Март 2013

Четейки мненията, на приятели и познати из интернет пространството виждам, че позитивните реакции са болшинство, което е радващо. За съжаление, аз не съм от най-впечатлените. Не мисля, че съм вдигнал чак толкова критериите си в музикално отношение, но тук просто ми липсват запомнящите се мелодии и припеви. Отделно, по-бързите песни са кът, което също не ми е много по вкуса. Вчера сутринта, докато бях на бачкане, слушах за първи път Delta Machine и признавам, че на The Child Inside почти се бях приспал от твърде бавното и лежерно темпо.
Интересно ми е какво би станало ако всички в този форум и в групата във фъкбуук не бяхме фенове на ДМ. Дали след първото слушане всеки от нас би си пуснал отново Delta Machine? Лошото е, че като малко по-върли фенове сме склонни да дадем още много шансове на всеки албум, независимо колко посредствен е той (без да категоризирам настоящия). Това ми се случва и на мен в момента – вече го слушам за пети път и общо взето свикнах със звученето, но така и не успявам да намеря „моята песен“. Скоро даже мисля да се депресирам с мисълта, че този албум просто е създаден за интелигентни хора, което е основната причина да не се погаждаме с него в момента. Но...разни хора, разни вкусове. Аз се радвам, че на приятелите и познатите ми от този форум (с някои изключения) Delta Machine им харесва и изживяват приятни емоции докато го слушат.
А аз ще продължа да го мъча тоя албум в близките дни и се надявам поне в четирите бонус песни, които не съм чул, да открия нещо наистина интересно - така както се случи в Sotu.
kirilart
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2405

Профил WWW
Отговори #19: 19 Март 2013

Интересно е, че отваряш дума за бонусите, а точно тях подхванах преди малко. Always в изпълнение на Мартин е може би нещото, което ми хареса най-много от целия записан нов материал.
Имам песни от албума, които харесах като Heaven, Angel, Slow, Should Be Higher и донякъде Broken, но ме дразни това че лично за мен куцат откъм продукция. В някои от песните чувам познати от предните албуми на Бен Хилиър семпли и това ме побърква - от толкова много възможности в съвременната техника, кому е нужно да повтаряш звуци ползвани в стари песни? Струва ми се тъпо, освен това албума ми звучи хем минималистично, хем и недоизчистен от излишни звуци. Тепърва ще му въртя слушания, но някои моменти са откровенно дразнещи и не виждам как ще ги харесам.
Радвам се и аз като Джиндж, че голяма част от феновете са положително настроени и ще се изкефят на албума, аз остана да чакам тура и дано не ме разочароват с него.
 Усмивка
The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #20: 20 Март 2013

Интересно ми е какво би станало ако всички в този форум и в групата във фъкбуук не бяхме фенове на ДМ. Дали след първото слушане всеки от нас би си пуснал отново Delta Machine?

По всяка вероятност малка част, но това по-скоро идва от това, че последните два са по-трудно възприемчиви като музика и изглежда групата няма съзнанието, че трябва да впечатлява от първия път. Честно казано не знам дали, ако бях на 12 и си бях купил някой от последните албуми вместо Exciter, щях да продължа нататък или да го сметна за твърде странен. Вече остава философският отворен въпрос дали това означава ниво на експерименталност или един вид лежене на стари лаври откъм нужда от доказване...

А иначе бонус траковете са интересни. Малко в разрез с това, което казах по-горе за добре подредения траклистинг, но с радост бих заменил Should Be Higher с Long Time Lie.

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

MAO BOY
Висш Любовник
****
Публикации: 1576

Профил
Отговори #21: 20 Март 2013

Should Be Higher няма да я пипаш Усмивка
тя Welcome To My World и Broken ми харесват най-много. Друг е въпроса, че Should Be Higher ще е много по-добра на живо, отколкото албумната версия.

Alice est partie en voyage
La tête dans les nuages
Recoil
Екип
****
Публикации: 1768

Профил WWW
Отговори #22: 21 Март 2013

Въздържах се от първоначален коментар, докато не ми попадна целият албум. В последните няколко дни го подлагам на напълно същите тестове, на които съм подложил и предишните - слушане от-до, непрекъснато, навсякъде.

Няма да намесваме Алън от към продукция, само ще спомена едно негово изказване от SoFaD ерата, в което споменава, че Мартин би се радвал да издаде песните в демо вариант. Вероятно им е много по-приятно да работят в този формат, отколкото с някой, който да ги критикува вътрешно за всяко решение.

На практика Delta Machine е точно това. Един прекрасен, минималистичен албум, който ще попълни колекцията на голяма част от феновете и евентуално ще отвори очите на някой нов фен към по-стари албуми.

Ако липсваха вокалите на Дейв и Мартин, сигурен съм че прекалено голяма част от феновете, нямаха да подозират за съществуването на албума. Защо съм на това мнение? Защото между SOTU и Delta Machine излезнаха много албуми, които DM феновете пропуснаха да забележат.
Последна редакция: 21 Март 2013 от Recoil
dobomode
Iconique
*
Пол: Мъж
Публикации: 939

Профил WWW
Отговори #23: 22 Март 2013

Съгласен съм. Албумът звучи като демо, което е срамно. Напомня ми на звученето на Counterfeit 2, без атмосферите му. За жалост това разваля потенциала на песните, които всъщност са доста добри. Любимата ми за сега е Welcome to my World.

Kevy
Екип
****
Пол: Жена
Публикации: 1383

Профил WWW
Отговори #24: 22 Март 2013

След около 30 прослушвания на албума,  най-после мисля, че мога да напиша сносно мнение за него. За съжаление аз не съм от хората, които могат да игнорират старите албуми и да подходят към новата продукция "с чисто сърце" и без очаквания. Вероятно поради тази причина, на първо слушане албумът ми донесе неколкократно изтръпване на главата и увисване на челюстта... и то не от положителна емоция. На второ и на трето слушане ситуацията не се промени много, но скоро установих, че някои парчета звучат в главата ми почти непрекъснато (нещо, което никога не се случи с парчетата от Exciter например!). И така постепенно започнах да чувам значителна част от албума различно. "Welcome To My World", например, изобщо не я отбелязах до петото прослушване... сега я нареждам сред най-добрите в албума - не знам защо, но ми носи усещането на PTA. "Angel" ми е фаворит от момента, в който я чух на пресконференцията - още тогава ми лъхна на  "I feel you" и буквално ми преобърна сърцето (вероятно някаква лека аритмия получих даже Усмивка ). За мен това парче ще е просто брутално на сцената и определено нямам търпение да го чуя. "Slow" за мен е просто ПАРЧЕТО в албума - абсолютен секс е това парче, при това най-добрия възможен секс - този който се случва в главата!!! Мисля, че това парче е способно да ми се нареди в ТОР 20 парчета на DM, а това е просто огромно постижение, като се има предвид, че нищо след Ultra не е влизало в моя почетен ТОР 20 Усмивка
"Heaven" е страхотен първи сингъл - много силно парче... ето така трябваше да звучи "Precious" навремето!!!
"Broken" е с потенциал да се превърне в абсолютна класика - това парче е от малкото в албума, които ми ''влезнаха'' моментално. Обикновено при мен този тип песни скоро отстъпват място на преоткритите парчета от следващите слушания, но "Broken" здраво се държи и продължава да ми е сред твърдите фаворити.
"The Child Inside" остава все още в неопределена зона - от една страна има страхотен текст (вероятно най-добрия в албума), от друга - странните звуци на моменти моментално ме откъсват от унеса и определено ми развалят магията. Освен това, не знам защо, но имам чувството, че Мартин ми пее от съседната стая - някак глухо ми звучи... ще й дам още малко време на тая песен. "Soft Touch / Raw Nerve" е приятно динамично парче, което обаче, не мисля, че ще остане трайно в съзнанието ми... освен това, по някакви необясними причини, ми носи усещането на Exciter, което по никакъв начин не му помага да го възприема с трепет Усмивка Горе долу същата е ситуацията и с "Alone"... "Soothe My Soul" е песен, за която мнението ми се преобърна тотално от първото слушане до сега - та, сега съм доста доволна, прекрасно парче за парти... и все пак на живо не ми допадна особено."Goodbye" ме грабна на първо слушане, след което леко отстъпи от позицията си и въпреки това, всеки път като го чуя го харесвам, но по някаква причина вече не ми звучи в главата.. но и сега си остава сред фаворитите ми от албума. Бонусите  няма да ги коментирам, защото не съм ги слушала достатъчно Усмивка  Песните, които пропуснах да спомена са тези, които за момента не възприемам добре или са ми напълно безразлични - дано това се промени, ама едва ли. Усмивка
В заключение, скромното ми мнение е, че този албум е направен ЗА старите фенове. Струва ми се абсолютно невъзможно някой, който не си пада по DM, да си пусне албума 2-ри път, а това е албум, който мнооого бавно 'влиза', ама много бавно.. трябват не едно и две прослушвания - нещо, което само един упорит фен би направил. Хубавото при мен е, че обикновено музиките, които ме грабват чак след няколко раз-а, ми остават на сърцето до живот Усмивка
Последна редакция: 04 Април 2013 от Kevy

See what I see!
white_ambition
Опасен
****
Пол: Жена
Публикации: 235

Профил
Отговори #25: 22 Март 2013

Положителна енергия строи от този албум, което много ме радва.
Няма да повтарям неща, които ми се препокриват с мненията на останалите, така че само ще добавя че "Soft touch.." и "Soothe my soul" са песни много под нивото на групата, направо за съжаление да си кажа са тъпи.  Бияч Да не коментирам колко ме е яд, че "Always" е б-сайд, огромна грешка, това според мен е най-добрата песен на Мартин от "PTA" солотата му насам, а най-лошото е, че едва ли ще я изпълнят наживо.. Плачещ  Ако тя и "Long time lie" бяха на мястото на горните изброени, щях без "поредните" колебания да дам една 10ка на албума. Даже си представих, ако най-яките песни от "SOTU" и "Delta" бяха в един отделен албум, щеше да е перфектен. Ангелче
Както и да е, като цяло съм доволна, пък и толкова го чакам тоя концерт, че вече не ми пука каква електронна манджа ще сготвят, просто да дойдат..  Доволен

What ever I say, I love DM to death, if it's possible, even after it! x3

Depeche will come to us,
It's an inevitability!

D ivine         
= xciting      
P recious      
= njoyable          M artyrizing
C ondemnable     O verwhelming
H eartening         D reamy
= legantly           = verlasting

The Fein
Екип
****
Пол: Мъж
Публикации: 2988

Профил WWW
Отговори #26: 23 Март 2013

Между другото Long Time Lie се явява първата песен, която Мартин и Дейв пишат заедно наистина (Oh Well е технически също такава, но там Дейв е подхванал инструментал на Мартин, докато тук е осъзната колаборация). Ще бъде интересно, ако по-често го правят, стига да не се избият  Плезене

Each tear that flows down your face
Trickles then picks up the pace
And turns to a river inside
A river that will not subside

I can hear that dreadful overflowing sound
And watching from afar I see a child is drowned
The child inside your heart

demode
Кукла
**
Пол: Мъж
Публикации: 30

Профил
Отговори #27: 24 Март 2013

ти пък кой си, че да кажеш, че Soft touch & Soothe my soul са тъпи песни. На мен точно те ми харесват много. Имат си звученето на Depeche от 90-те.

Devotee
MAO BOY
Висш Любовник
****
Публикации: 1576

Профил
Отговори #28: 24 Март 2013

аз още не мога да напиша сносно ревю, защото не съм го чул достатъчно пъти. за мен е радостно че в този албум има доста по качествен материал, който се надявам ще звучи добре на живо, за разлика от предишният, от който, каквото пипнеха просто не се получаваше.
може би бяха неудачни препратките към Violator и SOFAD, защото те карат да търсиш намереното там.
албумът е доста интересен и си заслужава слушането. интересни са и интервютата, които съпровождат албума.
първите ми впечатления бяха, че е прекалено експериментален и минималистичен, някакси непозволяващ на мелодията да се доразвие, а пък двете комерсиални парчета SMS и ST/RW някак не ги усещам като хитов материал - повторенията в SMS ми идват в много повече, а пък втората ми се струва, че можеше да звучи много по-добре. Имам усещането че ST/RN ще се приеме много добре на живо.
Не бих сложил албума като първенец от продуцираните от Хилиър албуми, защото PTA за мен е по-силен, там просто няма слаб сингъл и да добавя, че аз съм от ревностните почитатели на Precious.
единствената песен досега, която ми е влязла в главата е Welcome To My World, а Broken и Should Be Higher също много ми харесват.
Като цяло албумът е интересен за слушане и нямам нужда да пропускам песни от него. Истинският отговор колко е добър този албум според мен ще даде съпътстващото го турне.
Последна редакция: 24 Март 2013 от MAO BOY

Alice est partie en voyage
La tête dans les nuages
did
Опасен
*
Пол: Жена
Публикации: 204

Профил
Отговори #29: 24 Март 2013

След едноседмична борба, най-после съм на етап, в който наистина се радвам на албума, от начало до край.  Миналия понеделник и аз бях започнала да се депресирам, че пак нещо не разбирам. 

На първо слушане в началото на Welcome to My World направо ми се прищя да ревна, но някъде след първата минута изведнъж всичко се промени.  И това ми се насложи като усещане за голяма част от албума: нещата започват едни такива никакви и изведнъж всичко се преобръща.  A Welcome май ми е най-любимото парче в момента. 

Определено имам проблем с това, което лаически наричам „аналогови джаджи” и произведените от тях звуци (Spacewalker е най-големият ми кошмар), но предполагам, че взех да свиквам. 

Ако го бях харесала на първо слушане, щях много да се притесня: освен че не разполагам с такива безпогрешни рефлекси, нямам повече от 2-3 примера, в които любима група/албум да са ми легнали на сърце от първо слушане.   

Не скипвам нищо за момента, все ми се струва, че ако не изобилие от идеи, то поне любов са  вложили.  Направо се изненадвам колко ми харесва My Little Universe. 

Запънала съм се и отказвам да чуя би-сайдовете докато не си получа deluxe edition-a другата седмица – ще ми се да продължа усещането за още малко очакване. 

А Дейв пее като за последно (no pun intended).  И се присетих за един пост от преди време, в който kirilart споменава коментар на майка си, че няма по-красиви хармонии от тия на Депеш ...  Усмивка





still my broken wings you choose to mend
Страници: 1 [2] 3  Всички
  Печат  
 
Прегледай:  

DM.org | Powered by SMF 1.1.2.
© 2004, Simple Machines LLC. All Rights Reserved.