DM.org Лого
DM.org :: Новини
Angel Bright Icon
Други ::  Ексклузивно за DM.org: Интервю с ASSEMBLAGE 23 20 Февруари 2007
Assemblage 23 е фючърпоп/EBM група, основана от живеещия в Сиатъл Том Шиър, който е и единствения постоянен член на проекта. Всичко започва когато през 1988-ма когато Том отива на концерт на Депеш Мод и чува подгряващия DJ да пуска непознатата тогава още за него индъстриъл музика, в която по-късно открива идеалното поле за изява и реализиране на идеите си с проектите си Man On a Stage и Nerve Filter. Шиър е участвал и в синт-поп групата Procession и като басист в The Advocates.

За новия си албум с Assemblage 23, вдъхновението за това, което създава и влиянието на ДМ върху него прочетете по-долу в поредното интервю, специално дадено за DM.org


Скоро ще излезе новият ти албум "Meta" - какво може да очакваме от него?

Много изненади! Въпреки, че албумът наистина си звучи като албум на А23, този път песните са много по-многопластови и разнообразни в сравнение с тези от предишните издания. В настоящия материал изследвам някои насоки, по които не бях тръгвал преди. Сред песните, има и няколко, които са с по-мрачен EBM тон, както и две парчета, които са може би най-добрите бавни песни, които съм писал някога! Свиря на бас китара в един трак, докато друг е воден от нещо като брейк бийт.

Отне ми и ужасно много време докато избера реда на песните, тъй като имаше толкова много разлики в звученето и стила между тях.

Има ли история зад заглавието на албума?

Дойде някъде от желанието ми за промяна в звука на музиката на А23. В този ред на мисли, използвам "Meta" в смисъл на "metamorphosis". Но сякаш дойде главно от начина, по който гледам назад в живота си и събитията около него, осъзнавайки през колко промени съм преминал.

Първият сингъл от албума е  "Binary" - каква е историята/концепцията на песента?

Някои от текстовете в този албум са политически ориентирани. Но трябваше да бъда внимателен в този начин на работа, тъй като не исках песните да бъдат посветени на изминали събития и да са някак си забити в миналото. Специално тази песен е за деструктивната политика, която води Буш и хората около него, от започването на войната в Ирак насам. Както може би си забелязал, много хора в САЩ се обявиха против тази война, в последните години процентът на тези, които подкрепят това, което се случва намалява прогресивно. За да държи критиките относно войната настрана, администрацията на Буш прави нещата да са или черни или бели. Казват неща тип "Ако не си с Буш, значи подкрепяш терористите", а такива изказвания са ужасно абсурдни...случеят е много по-комплексен от това, но основното е, че искат да държат хората в неведение и тишина. Но това е в сила не само за този пример, който ме вдъхнови. Много често хората правят нещата да са или черни или бели, а те всъщност не са. Колкото повече усложняваме проблемите си, толкова по-трудни са и техните решения...

Какво можем да очакваме от А23 през 2007-ма?

Сингълът, албумът, които идват съответно през март и април. И много концерти. Всичко друго е трудно да се планира на този етап.

Разкажи ми повече за процесът на създаване на песните - какво ти помага да реализираш идеите и да провокираш вдъхновението?

Това е странно...малко или много идеите просто идват при мен. Обикновено има нещо, като примерно фрагмент на мелодия, или стих, които просто изкачат в главата ми. След това някак си доизграждам това през следващите няколко дни и ако все още е ясна в ума ми, отивам в студиото, "вкарвам" идеята в секвенсъра и започвам да работя по нея. Ако след тези няколко дни не я помня - значи не е било нещо, което си е заслужавало да бъде започнато.

Имаш ли някакви литературни влияния, които може да са дали отражение върху текстовете ти?

Не и осъзнати. Обожавам да чета, обръщам и доста внимание на поезията, но не мисля, че има някакво специфично влияние. Това, което най-много дава отражение на това, което пиша са личните ми преживявания. Но съм сигурен, че стилът ми на писане е по един или друг начин изграден от всичко, което съм чел...

Когато пишеш имаш ли за цел слушателят да се почувства по същия начин, по който си се почувствал ти или за теб е по-интересно всеки слушател да има различна интерпретация за това какво представлява песента?

Разбира се, ако можеш да накараш слушателят да премине през същото, през което си преминал и ти - това е винаги страхотно. Но това е също валидно и за второто - хората от другата страна да почувстват нещата по различни начини. Мисля, че всеки пречупва нещата през призмата на собствените си преживявания и това няма начин да не окаже влияние върху песента. Така че и двата варианта са еднакво успешни от артистична гледна точка.

Джордж Оруел казва, че "Всички писатели са празни, егоистични и мързеливи, и на дъното на тяхните мотиви лежи мистерия. Да пишеш книга е дълъг, изтощаващ процес, като да преминеш през някаква ужасяваща болест. Никой няма да се хване да направи нещо такова ако не е воден от някакъв демон, на който никой не може да устои или да разбере."
Смяташ ли, че процесът, през който преминава създаването на един албум е подобен?


Хаха! Не съм се замислял за това по този начин, но трябва да отбележа, че Оруел има право! Всъщност понякога сравнявам изграждането на един албум с бременността. За да се получи добра песен често процесът е много стресиращ и болезнен. Но накрая ти имаш тези красиви песни, които са като твои деца, с които се гордееш. И в двата случея "родителят" чувства, че всичките болки са си заслужавали...

Смяташ ли, че има един учител и едно училище за музиката - талантът?

Не съм сигурен дали мога да се съглася с това напълно, защото е субективно кое може да бъде класифицирано като "талант". Мисля, че най-добре може да се оцени музиката по начина, по който тя се свързва със слушателя. Примерно, ако хвърлим поглед върху някои от ранните блус музиканти...много от тях не са големи китаристи...голяма част от тях не са и технически добри вокалисти, но те пак са успявали и успяват да изразят емоцията по такъв начин, че да докоснат с това много хора.

Казвал си много пъти, че Депеш Мод са любимата ти група и са ти повлияли много. Наистина, какво им е толкова специалното на тея хора?! Усмивка

Депеш Мод не получават достатъчно признание за това колко много хора са вкарали в света на електронната музика. За мен лично, те са просто пример за група, в която всичко се получава идеално. Текстовете са невероятно силни, музиката и до днес звучи толкова безгранична, както и нетрадиционните им похвати...
Винаги ме е дразнело когато им е слагано етикет на поп група. Те са толкова повече от това и продължителността на кариерата им е доказателство.

Кои са твоите любими албуми, сингли? Присъствал ли си на тяхни концерти?

Виждал съм ги на живо три пъти - на турнетата към Music For The Masses, Violator и Playing The Angel. Любимият ми албум безспорно е Black Celebration. Всъщност е даже най-добрия албум за мен за всички времена от който и да е. Има едно мрачно и странно настроение, което е по своему уникално. И мисля, че е доказателство и за уменията на Алън Уайлдър по отношение на звуковия дизайн.

Какво смяташ за настоящето на групата?

Идеше ми да заплача когато чух "Exciter", защото просто го намразих. Бях толкова щастлив да чуя, че ще работят с Марк Бел, но колаборацията между тях въобще не се беше получила. Песните бяха наистина забравими и им липсваше всякаква оригиналност. Почувствах се, сякаш моите герои бяха изчезнали. Но когато чух "Playing The Angel" усетих, че онова магическо чувство е още живо. Не е перфектен албум, но със сигурност включва някои от най-силните им неща. "Nothing's Impossible" винаги достига дълбоко в мен когато я чуя.

Като човек с голям опит в музикалната индустрия какъв съвет би дал на тези, които биха искали да се занимават професионално с музика?

Да имат върху какво да паднат! Сериозно, не мисля че е много мъдро човек да влиза в света на музиката с целта да се издържа от нея. Това е обречено на провал, защото това означава да правиш много компроси, а впоследствие много неща започват да си противоречат и в крайна сметка дори няма да се достигне до контракт. Интернетът със сигурност отвори много врати за хората, желаещи да откриват нова музика, но има повече от всякога групи, които се борят за това внимание. На всичкото отгоре, пиратството наранява ужасно много независимите лейбъли като тези в нашата сцена, защото тези компании не продават толкова много, така че загубата на малък брой копия може да има неприятен ефект върху тях. Заради това, лейбълите стават все по-консервативни в избора си кои "неоткрити" или тепърва развиващи се групи да вземат под крилото си. Ако харесваш да правиш музика, прави го защото те прави щастлив. Ако покрай това спечелиш някакви пари, чудесно. Но забавлението и артистичното удоволетворение трябва винаги да е номер 1 цел и причина.

Какво би казал на феновете си в България?

Здравейте и горещо ви благодаря за подкрепата!

www.assemblage23.com

Досега за DM.org интервюта са дали:

Client, Jamie Myerson, Георги Георгиев (Остава), Olivia Louvel, Steve Malins, Babylonia, Brian Griffin, Simon Gilbert (Suede, The Futon), Boris Benko (Silence), Assemblage 23...следва продължение....


Прикаченият файл е изтрит при прочистване.


---