 |
|
|
|
|
|
|
"...всичко, което прави Дейв е много искрено и идва от правилното място."
Виктор Индризо е роден на 23.09.1967 година в Ню Йорк и през годините се е доказал като един от най-добрите студийни барабанисти и китаристи, а уменията му се простират и в областите на продуцирането и композирането. Музикантът, известен с изключително широкия си спектър от музикални изяви, е работил както с известни имена в поп музиката като Мейси Грей, Ъврил Лавин, Шакира, Хилъри Дъф и Гуен Стефани, така и с едни от най-влиятелните имена в съвременната музика като Даниел Ланоа, Мариан Фейтфул, Ръфъс Уейнрайт, The Vines, Крис Корнел (ex-Soundgarden, ex-Audioslave), Скот Уейланд (Velvet Revolver, ex-Stone Temple Pilots), кънтри легендата Уили Нелсън, екцентричният Бек и много други. Виктор взема участие в записването на две от песните за "Ultra", а соловото приключение на Дейв през 2002-2003 започва след като именно Индризо свързва Гахан с бъдещият композитор на "Paper Monsters" Нокс Чандлър и по-късно се включва като барабанист на турнето към албума.
Виктор Индризо сътрудничи и при създаването на безброй саундтраци, сред които тези на хитовите филми "Спайдърмен 3", "Матрицата:Презареждане", "Ангелите на Чарли", "Баща-мечта" и др. През 1995-та взема участие и в "Working Class Hero" - трибют албум за Джон Ленън.
Повече за себе си и работата си с Депеш и Дейв, може да прочетете в интервюто, което Виктор даде за DM.org, което е и пореден "birthday special" за потребителите на сайта и донякъде добър начин да си припомним някои минали събития, в очакването на "Hourglass":
(отляво надясно: Нокс Чандлър, Виктор Индризо, Дейв Гахан, Мартин Ленобъл, Винсънт Джоунс)
::Несигурното начало::
Преместих се да живея в Холивуд, когато бях на 17 години. Беше малко страшно, по това време нямах никакви пари и нищо, на което да разчитам финансово, тъй като семейството ми беше доста бедно. Живеех в едностаен апартамент с още трима човека, но знаех, че сърцето ми ме водеше в правилната посока.
::Влиянията::
Майка ми имаше много разнообразни вкусове по отношение на музиката и слушаше както класика, така и рок, соул, каквото ти дойде на ума. Така че израстнах в среда, която ме запозна с доста жанрове, което ми е много отполза в момента – впоследно време съм предимно в студиото и в процесът на работа се налага да преминавам от стил на стил.
Не съм сигурен какво точно ме е накарало да си поставя амбицията да бъда музикант, просто винаги съм знаел, че искам да свиря и да бъда част от музиката.
::ULTRA::
Запознах се с Дейв по онова време, сприятелихме се и той ме покани да участвам в няколко от песните. Свирих в "Barrel Of A Gun" и "It's No Good". Дейв беше единствения член на групата, който беше в студиото тогава, но си спомням, че имаше много приятна атмосфера за работа.
::Depeche Mode::
Бих посочил "Violator" и "Ultra" като мои любими албум на Депеш Мод, а като песен "The Love Thieves" - не съм сигурен точно по каква причина, но винаги е била особено специална за мен.
(Дейв Гахан, Виктор Индризо и предишният гост на DM.org Мартин Ленобъл през 2003-та - трима мъже преминали през всичко)
::Приятелството с Дейв::
Свързват ни много неща, като това, че и двамата сме станали родители от ранна възраст, музиката, турнетата и фактът, че понякога не сме особено добри в грижата за самите себе си.
::"Откакто съм в групата, нямам нови приятели.":: (Ники Уайър от Manic Street Preachers)
До известна степен има нещо вярно в това. Когато си на турне и когато израстваш по същото време като човек, твоят "bullshit detector" става доста точен и си по-внимателен в контактите си. Но от друга страна, срещнал съм някои наистина прекрасни хора, благодарение на музиката.
::Paper Monsters и концертите::
Сигурен съм, че моето мнение е субективно, но това е турнето, на което съм се чувствал най-добре. Получи се така, че правех музика с хора, които обичам и всички, които дойдоха на концертите бяха невероятни! За мен, някои малки неща, като това, че семействата ни бяха с нас от време на време, създадоха много ценни моменти и също така възможността да видя колко голям фронтмен е Дейв. Едно е да го видиш от погледът на публиката, друго е да си част от всичко това.
::Относно звученето на евентуален съвместен албум с Дейв::
Хм, секси? Хаха, честно казано, това е труден въпрос. Мисля, че когато записваш албум, той е отражение на това, което се случва с теб в момента – в каква фаза от живота си се намираш, отношения с приятели, семейство, самия свят...
::Hourglass::
Все още не съм успял да го чуя, но познавам Тони Хофър, който го миксира и ми каза, че се е получило страхотно! Сигурен съм, че и аз ще го харесам – всичко, което прави Дейв е много искрено и идва от правилното място.
::Соло албум?::
На този етап не планирам нещо такова. Това, в което се чувствам най-пълноценен е да бъда част от екип и да работя съвместо с различни хора.
::Настояще::
Наскоро завърших работа по два албума, от които се гордея страшно много. И двата проекта са на латиноамерикански изпълнители - Cafe Tecuba и Juanes.
::Благодарности::
Феновете на Депеш Мод са най-лоялните и най-истинските. Благодаря на всички, които дойдоха на Papers Monsters турнето и които бяха толкова мили с нас. Никога няма да го забравя. Много поздрави и се пазете.
Виктор Индризо
Лос Анджелис, Калифорния
август 2007.
www.victorindrizzo.com
Досега за DM.org интервюта са дали:
Client, Jamie Myerson, Георги Георгиев (Остава), Olivia Louvel, Steve Malins, Babylonia, Brian Griffin, Simon Gilbert (Suede, The Futon), Boris Benko (Silence), Assemblage 23, Joe Richardson (Recoil), Martyn Lenoble (Jane's Addiction, Porno For Pyros), Victor Indrizzo...следва продължение....
Интервюто е взето от The Fein
|
|
|
|
|
|
