DM.org Лого
DM.org :: Архив
Angel Bright Icon
Преса ::  Интервю с Алан Уайлдър за сп. Кийборд - 1993 06 Май 2006
Robert L. Doerschik 1993, The Miller Freeman Corporation
Сп. “Keyboard”


Какво е това, което привлича в Depeche Mode? Това не е група, чиито членове късат струните на китарите, не танцуват moon-walk или се обличат по някакъв изключително впечатляващ начин. Напротив, техният външен вид е изцяло черен, като студенти по изкуство. Така че остава музиката. (Група, която е известна заради музиката си?! Що за идея!)  Depeche Mode създадоха звук, който успява да е едновременно разтърсващ и увличащ, още откакто Vince Carke напусна групата, за да създаде Erasure. Това не е танцувална музика, особено ако се сравнява с албумите, които понастоящем биват включвани в тази категория. Не е дори комерсиална, защото и след 11 години музиката им остава такава, каквато е била винаги, а Depeche Mode успяват все още да накарат да вибрират струните на чувствата ни.

Ключовият елемент в този звук е Alan Wilder, който PR на групата не се затрудняват да определят като „техния музикант.” Wilder е прекарал повече време с Flood-a, отколкото неговите връстници са прекарвали в безделие.

Малко преди да замине за Англия за репетициите за лятното турне в Европа и за Съединените Щати, ни посвети малко време, за да поговорим за SOFAD и за енигмата “Depeche Mode”.



Мислиш ли, че от гледна точка на звука, SOFAD се отличава от предишните албуми на Depeche Mode?

Без съмнение представлява нещо много различно и точно това беше нашата цел. Искахме да опитаме да променим повече елементи от възможностите ни да правим музика, както за да задържим висок интереса към нашата музика, така и за да се изправим срещу едно предизвикателство. Съзнаваме опасността да изпаднем в рутина и да започнем да омръзваме и отегчаваме. Вярвам, че в този албум акцентът ще бъде върху изпълнението му.
След като изпълнението е налице, приложихме цялата технология, която в течение на годините сме използвали и обичали, за да съчетаем всичко по начин да звучи  познатият и непогрешим с никой друг звук на Depeche Mode.


В какъв смисъл изпълнението има по-голяма роля от обичайната? Използвахте по-малко секвенция?

В по-голяма част от изпълненията ни използваме винаги секвенция, но сега я използваме за да преработваме това, което правим. Ако просто отидем и започнем да свирим всички заедно, резултатът ще е като на рок група, която свири в кръчма. И това е проблемът: не може да се отиде в една стая, да се свири заедно и накрая като по магия да е готово едно парче. Трябва да използваме цялата технология, за да му придадем един по-спонтанен звук. Едно от нещата, които имах наум, преди да започнем, беше, че в последния ни албум, имаше голяма подреденост. Сега искахме един албум много по-малко програмиран. И аз мисля, че го постигнахме.


Можеш ли да дадеш пример за ролята на изпълнението в SOFAD?

Да вземем “I Feel You”. Всички барабани са истински, но голяма част е била събрана и след това мината през секвенция под формата на “loop”. Това не означава, че не се променят, докато трае песента. Има серия от loop-ове, сложени последователно и изсвирени, като се използва Cubase в една различна структура от тази, която са имали, когато наистина са били изсвирени.


В миналото щеше да програмираш ритъма, без никакво реално изпълнение.

Точно така. В този случай, прилагаме технологията към изпълнението, за да постигнем това, че този, който слуша, да усети цялата динамика на човешкото изпълнение, всички онези леки промени, които правят едно нещо да изглежда сътворено от човека. В Walking in My Shoes, например, има различни loop-ове: този в строфата в началото и този, добавен в припева, който се променя изцяло по ритъм и звук. Освен това, във всяка част на песента има различни прекъсвания на ударните. Комбинацията от всичко това дава илюзията, че ритъмът непрекъснато се променя.


Според мен, много от частите, които свирите в този албум имат по-обработен звук, отколкото в предишните ви неща?

Може би малко. Бих искал обаче звукът да е толкова чист, че да могат да се обособят отделните части. Но поддържам, че е необходимо придържане към балансирано миксиране. Добрият микс трябва да те накара да забравиш за миксирането. Ако започнеш да анализираш всички детайли, не възприемаш музиката в нейната цялост. Понякога се миксира с ударни, които са твърде силни. Разбира се, голяма част от dance - музиката е силно ориентирана към ритъма. И ние също придаваме голямо значение на ритъма, но в някои случаи е проблем да се избере силата на звука на ударните. Миксирането на ниско ниво на барабаните може да се превърне в проблем, заради това, което хората вече са свикнали да слушат.


Промените в основния мотив на ритъма и разместването му от ударните в In Your Room са най-динамичните елементи в тази песен.

Това парче беше много трудно. Записахме тази песен по три или четири различни начина. Единият беше същия като този, който сега се чува във втората строфа. Не можехме да оставим цялата песен на този ритъм, но го използвахме като нейна база. Почти същото стана с I Feel You, започнах да свиря на ударните по определен стил, след което го преправих в стил funk и така нататък.


Като че ли звукът на ударните се променя от едната в другата част…

Записахме тези звуци в една вила, която бяхме наели в Мадрид. Направихме студио в приземния етаж. Различните ударни бяха записани в различна обстановка, което даде отражение, а и беше свирено на тях по различен начин. Малките, които влизат във втората строфа, имат един много интересен loop, докато другите бяха прекарани през синтезатор. Правим често подобни неща. Например, записваме ударните, изчистваме звука и прекарваме всичко през синтезатор. В началото на I Feel You ударните, например, са изсвирени, прекарани през синтезатор и са с регулирано ниво на звука накрая.


Какви синтезатори обичайно използваш за звуците на ударните?

Могат да са всякакви. Използвали сме Roland 700 и различни модули за филтриране. Запалени сме по Zoom също така.


Как постигнахте кулминацията на In Your Room, където в строфата: “your eyes cause flames to arise” има акцентиране с ударните върху „flames”?

Това е една от последните добавки, които направихме. В момента, който е точката на максимално напрежение в песента, разбрах, че трябва да се добави още нещо. Направихме го при финалното смесване. Често се случва, когато се стигне до този стадий, да е необходима още някаква част. Когато се записва, звукът никога не е достатъчно добър, за да може това да се прецени тогава и по тази причина това става при миксирането.


Защо си толкова привлечен от реверсираните звуци? Има ги много в този албум, както и в предишните на групата?

Не знам точно, но почти винаги съм аз този, който ги изважда, така че вероятно е нещо, което зависи от мен. Мисля, че причината в странния психиделичен ефект. Като се има предвид, че съм вземал дрога с такъв ефект в моята младост, си спомням, как се възприема музиката под това състояние на съзнанието: всичко звучи на обратно. Заради това, когато чувам нещо такова, изпадам в особено психиделично състояние. Просвирените на обратно звуци могат да се използват и за преминаване от една част в друга или за създаване на по-оригинални прекъсвания между строфата и припева.

Има такъв епизод в края на Mercy...

Това е обработено пиано, докато в Judas са гайди, записани нормално, след което смесени с преобърнат отзвук. По принцип съм против прекаленото използване на отзвука заради дистанцията, която създава, но често искам да чуя звуците в някакво пространство или да се опитам да запазя цялата яркост на един звук, вместо да се опитвам да го насочвам по някакъв начин. И отзвукът на звуците успява да направи точно това. Това може да се чуе също и някъде около средата на Rush.


Подлагате ли също звука на пианото на обработка?

Много често. В началото на Walking in My Shoes частта с пианото е обработена с процесор за китара, който я направи по-остра. Върху всичко това добавихме клавесин. В Condemnation прекарахме звука на пианото през един вид pitch-shifter. Идеята на онази част беше да изрази звучене на госпел, което песента имаше поначало и да създаде ефект, все едно е изсвирена в една стая, в едно реално място.


Има много китари в този албум, но не изсвирени в познатия стил blues/metal.

Разбира се, взели сме предвид типичния стил на рок-китарата, като обаче предпочитаме да пресъздадем нейната сила по наш начин, без да се опираме на стандартните способи за това. Нашите звуци на китарите са достатъчно странни, прекарваме ги през Leslie и други апаратури, които отнемат типичния китарен звук, запазвайки силата на инструмента.


Добавихте ли ново оборудване след последния ви албум?

Всъщност не. Единствената разлика е, че сега използваме повече акустични инструменти при композирането. Когато работим заедно по една песен, обикновено свирим китара, пиано, бас и ударни. Наистина са най-забавните инструменти, на които да се свири. Всеки от тях има своята приятна динамика. Единственият проблем е често звукът на пианото влияе и определя това, което се пише.


Вашето електронно оборудване променили се особено през последните години?

Все същите Akai и Emulator, много синтезатори, eдин Minimoog, Oberheim, система Roland 700, ARP 2600, по-малко модерни неща: никакъв DX7, PX7, PPG или подобни.


Въпрос на звук или ограничено програмиране, което ви отдалечава от новите инструменти?

Това е звукът. Ако знаем, че DX7 има хубави звуци, че що използваме непрекъснато. Старите синтезатори имат пълен и увличащ звук, който не може да се чуе с дигиталните машини. Също така гъвкавостта е нещо много важно. Върху старите инструменти звукът може да се обработва с една отлична гъвкавост; може да се създаде един нов звук, без да е нужно да се тръгва от звук, обработен от някой друг. В началото DX7 ме беше впечатлил, защото имаше онези звуци, тип „камбана”, които по онова време не можеха да се постигнат по друг начин, но ако след това ти се искаше да промениш този звук, не се получаваше. Поне аз не съм успял да го направя.


Като част от групата, ти имаше привилегировано положение да наблюдаваш използването на електронните технологии върху музиката поп през последното десетилетие. Какви са ти впечатленията?

Бих казал, е съм по-скоро подразнен. Срамота е да се вижда, как електроникатa се използва почти само в dance- музиката. Въпреки че казват, че много сме повлияли върху електронната dance- музика, ние всъщност се опитваме да се отдалечим възможно най-много от това. Защото акцентът на това, което правим, е върху песните. Всичко трябва да съдейства за подобряване на песните, за създаването на точната атмосфера. Винаги трябва нещо друго да се прибави към песента, защото суровостта на електрониката се съчетава зле с топлите и сантиментални песни.


Kакво мислиш за промяната във вкусовете по отношение на звуците на синтезаторите?

Има както хубава, така и лоша страна. Много от тези, които правят рап, използват технологията по интересен начин, за да направят звука на албумите си по-„мръсен”. От друга страна, голяма част от поп музиката е чиста и добре направена и това трябва да се има предвид. Аз се опитвам да хвана основното, за да получа един чист звук, с целия спектър на възможности, но с повече хъс вътре.   

Какви барабани използваш?

Обикновено Akai S1100, не толкова заради звуковите качества, които са отлични, но защото са по-прецизни и имат повече предимства при излизането на звуците в сравнение с Emulator, чийто звук обаче е в лека степен по-добър.


Какви клавишни използваш по време на турне?

Имам предпочитания към E-mu Emax, защото са удобни и не се чупят лесно по време на транспортирането. Но винаги полезно да имаш и нещо с октава повече, защото за всяка песен трябва да имаме на разположение клавишни с по-голям набор от звуци.


На турнето ще използвате ли и допълнителни музиканти?

Винаги съм искал да има хористи. Аз ще свиря на ударните на живо, а Мартин повече - на китара. Давам си сметка, че на някои ще изглеждаме като „рок група”, но се надявам, че това няма да отприщи някакъв негативен ефект.


Предоставено от personal_Dessy. ---
---
Индекс: