 |
|
|
|
|
|
|
 това е синът ми. най-накрая разбрах колко много ми струва той. най-накрая разбрах че нищо на света не си заслужава нерви и стрес.най-накрая разбрах. с много висока цена. слава Богу че имам Андреас.
|
|
|
 "...достатъчно ли е когато ни питат "How are you?" ние да отговорим "I'm fine"? Това е големият въпрос. Защо не казваме как наистина живеем? Защото няма кой да ни чуе, защото така сме свикнали…"
"Вежливостта замени състраданието, възпитанието замени душевността, цивилизацията замени хуманизма… и когато цивилизацията изпревари хуманизма, а човешкият мозък изпревари душата, тогава става страшно. Това превръща живота във виртуална представа за него....ние сме длъжни да разговаряме един с друг, за да няма толкова много конфликти, неразбирателства, убийства."... [още]
|
|
|
 Недоволен от резултата постигнат с почистването на клавиатурата миналия път, колегата се възползва от петъчно-следобедното спокойствие и се заема да разглоби цялата клавиатура. След като криво-ляво го убеждаваме да не я отваря, защото събирането е сложно, той решава по-хитро да постъпи - с решителен поглед, със замах и с ножичка той почва един по един да изкопчва отделните клавиши и се възторгва... [още]
|
|
|
 Мило Дневниче,
Вчера, внезапно и ослепително ме осени мисълта, че времето наистина, ама наистина променя, рисува бръчки и неизбежно насища с тъга. Не, че не го знам теоретично, но ми се наби в очите - изписано черно на бяло. Прочетох го не по своите черти отразени в запотеното огледало на банята, а в лицата на всичките си най-близки приятели. Рожден ден, всички заедно накуп, все същите хора,... [още]
|
|
|
 Сега се сетих, че не съм сложила дори и една снимка на малкият Александър в моят дневник. Вече е на повече от половин година. Времето така лети, че чак ми става мъчно. Днес го държа в ръцете си, а утре като че ли ще е абитуриент. Толкова ли бързо тече и нашият живот, но през на някой друг очите? Странни мисли ми се въртят в главата...я да пия едно горчиво кафе, пък дано ми стане по-сладък живота  още]
|
|
|
|
|
|
|
|
