 |
|
|
|
|
|
|
 Съседката от апартамента над нас е учителка. Винаги съм знаела, че преподава, но нямах представа къде.
Току що научих от първа ръка, че е учителка в Техникума по облекло тук в Русе и е класна на 12-А клас. А го разбрах, понеже тази вечер целият този клас се изсипа под прозорците на очевидно любимата си учителка, за да й посвети прощална серенада. Размахват балони и цветя, носят си листи с подготвените... [още]
|
|
|
 С времето започна да ме изумява факта, как хора, които дори не се стремят да бъдат част от това общество, в даден момент искат да го експлоатират. Винаги, когато са били обсъждани в екипа обявите на събитията съм бил малко краен в мнението, че не е редно да се допускат обяви неодобрени лично от нас. В крайна сметка либералноста на останалите надделява. Общото мнението, е че щом някъде има нещо, което... [още]
|
|
|
" - Зли хора на света няма.
- Ами центурионът Марк, по прякор Плъходава - той например добър ли е?
- Да, въпреки че е нещастен човек. Откакто добри хора са го обезобразили е станал коравосърдечен."
Михаил Булгаков
Из "Майстора и Маргарита" - Разговор между Иисус и Пилат.
още]
|
|
|
 От какво е породен тоя уродлив човешки стремеж да виждаш първо лошото и ако на пръв поглед няма такова, да продължиш да ровиш, докато не намериш нещо за което да се хванеш; нещо, което едва ли не да те успокои, че не си единственото несъвършено и често нещастно човешко същество? Нима да очерниш нещо или някого може да осмисли деня ти? Струва ли си да използваш енергия и въображение, за да стоплиш... [още]
|
|
|
 мислех,че за да избегна цялата тази неподреденост около мен наи-логичниа изход е просто да избягам,да се скриа.така и направих,но в последствие се оказа,че лекарството е по-лошо и от самата болка.прекарах последните 3месеца в чужбина,но градовете също като сънищата са изградени от мечти и страхове,нищо,4е нишката на разсъждениате е потаина,правилата абсирдни,учакваниата лъжливи и всяко нещо крие друго.сега... [още]
|
|
|
|
|
|
|
|
