Замисляли ли сте се, кой е най-големият ви страх?!
Аз до скоро се страхувах ужасяващо много от самотата... поставих си за цел да преборя този страх и мисля, че почти успях... НО тъй като живота е злобен и изпълнен с ирония, сега се оказа, че страха да съм сама е практически нищожен пред страха от миналото ми...
Не се бях замисляла за миналото... принципно не съм човек,... [още]
Аз няма да говоря за организацията и без това мисля, че прекалено внимание обърнахме на проблемите, а те, колкото и да бяха неприятни не са и на половина толкова важни, колкото крайния резултат... дадоха ни няколко урока и се надявам за в бъдеще да няма подобни инциденти...
В личен аспект - аз съм от хората, които не обичат рождения си ден ... от няколко години не го празнувам, а... [още]
Винаги съм се смятала, че човек може да понесе много. На този свят се случват ужасни неща на добри хора и те ги преживяват! Виждала съм, мъж на 35 години със снежно бяла коса - беше погребал и двете си деца... и все пак намираше сили да се усмихва, единствено в очите му можеше да се прочете огромната му болка... жена му обаче не го преживя, казваше че живее само зарди него, но тя не живееше всъщност... [още]
Седя сама... слушам прекрасна музика... поглеждам през прозореца - слънце е огряло новопостроените сгради около моята кооперация, вятър подухва, случайно закачила се на едно дърво, торбичка... усешам как сълзи се стичат по лицето ми... това пък от къде дойде, защо?! Замислям се за сълзите - човек палче от щастие, от мъка, от смях, от яд, от безсилие, плаче преструвайки се, плаче често ... но защо,... [още]
От известно време си задавам следния въпрос - Познава ли ме някой истински?!
Толкова години, цял един живот се старая да се скрия... да погреба онова мое АЗ, което никой не познава... наистина никой, защото би уплашило всеки... а то понякога е толкова упорито, така иска да се покаже... да, много хора ме познават, но никой не познава онова, другото ми АЗ... то е толкова добре прикрито,... [още]
