 |
|
|
|
|
|
|
 2 Ноември
Получи се малко по-дълга пауза, от колкото бях предвидил. С риск да съм забравил някои детайли, ще продължа от мястото, където спрях.
Пристигнах в Тампа около 23:00 часа. Градчето изглеждаше от високо горе-долу, както си го представях - спретнато и чисто. Изстрелях се моментално от самолета и забързах към терминала. Там се срещнах с Jose и Sonya, за които сега ще отворя една голяма скоба.
Jose и Sonya са от Мадрид, Испания. С тях се запознах, когато пребивавах в града на студентско-обменни начала през есента на 2002 година. Те са собственици на Home Bar - заведение посветено на Депеш. Аз се бях влюбил в това място и в продължение на 4-те месеца от моя престой в града, бях редовен посетител всеки петък и събота, 22:30-3:30. Барът е уникален - малък, уютен, с незабравима Депеш-декорация - картини, снимки, символика... Дори и напитките им са кръстени на песни на групата . Ако имате възможност го посетете непременно - адресът е Calle de Fomento 30, Madrid, Spain.
Край на скобата. След като се прегърнахме и целунахме два пъти по бузата (типично по испански - там не се здрависват, а целуват ), се метнахме в наетата от тях кола. Обадих се на Мартин и Митко и се уговорихме да се срещнем в някакво място, където уж имало отворени нощни заведения в средата на седмицата.
Когато пристигнахме, седнахме да чакаме другите и да си поговорим. "Нощните заведения" се оказаха един малък клуб - всичко друго беше затворено (в Америка е супер-трудно да се открие нещо отворено след определен от закона час (различен за всеки щат, обикновено около 1:30), а пък да не говорим по време на седмицата). Когато пристигнаха се запътихме към клуба, но не ни пуснаха, понеже някои от групата не бяха облечени подходящо според персонала.
Метнахме се в колите и потеглихме към единственото друго място, за което знаехме, че може да е отворено - някакъв ирландски пъб, препоръчан на испанците от хотела им. След като се полутахме и изгубихме няколко пъти го намерихме. Беше пълна дупка, както и очаквах. В Америка, като чуеш ирландски пъб разбирай местната селска кръчма с потни, дебели клиенти, тип тираджии, турили любимата си 8-годишна бейзболна шапка, немитата си от месеци тениска и грозни шорти... Да не забравя и джапанките. Да речем, че това място отговаряше 75% на това описание. Естествено ние крещяхме "НЕ СМЕ АМЕРИКАНЦИ!" с вида си, особено испанците, които имаха доста "готик" излъчване, така че бяхме малко като трън в очите.
Пийнахме малко, поговорихме си, даже дадох подписания си от групата нов албум на барманката да го пусне, което - о чудо! - го направи. И то не една, не две, а три песни. След което, затовирха заведението и ни изпъдиха типично по американски (все още трябва да доживея момента, в който някой ще ме изгони от заведение в България, понеже "затварят").
Та това беше общо взето. Реших да остана при Мартин първата вечер, за да не плащам излишно за хотел, така че се разделихме с Jose, Sonya и Митко и се прибрахме да реанимираме.
|
|
|
|
|
|
