 |
|
|
|
|
|
|
 Винаги съм предпочитала полумракът, тъмнината...тогава се чувствам по-спокойна,по-себе си. Преди няколко дни се прибирах вкъщи с рейса и се беше вече стъмнило, вървеше една песен, Lighthouse family - Ain't no sunshine...прибирах се и през прозореца го видях, моето момче...толкова близо и толкожа далеч, както винаги. Ако нямаш достаъчно ум да проумееш, че всичко, което се случва е с някаква (макар и неясна за сега) причина, занчи животът те е победил. Печели!
Искам да сваля до край маската на този, когото обичам! Искам да ми покаже не кой е сред тълпата,а кой вътре в себе си... Защо е толкова трудно? Не би трябвало да е.
Той често ми повтаря "Аз съм си аз и това е", но отчасти не е така. Все го повтаря, сякаш да убеди сам себе си, че е онзи човек, който му е лесно да бъде, ма когото никой не му търси сметка за това, което това, което прави, който "не мога да плача", който живее (или само така си мисли), за момента, в света на скапаното си изкуствено щастие. Аз може и да не съм щастлива, но поне знам какво ми трябва за да бъда и кое истинското значение на тази думичка. Как искам да го разбере и той...
Прикаченият файл е изтрит при прочистване.
Прикачени изображения: 1
|
|
|
|
|
|
|
|
