 |
|
|
|
|
|
|
 Сега се сетих, че не съм сложила дори и една снимка на малкият Александър в моят дневник. Вече е на повече от половин година. Времето така лети, че чак ми става мъчно. Днес го държа в ръцете си, а утре като че ли ще е абитуриент. Толкова ли бързо тече и нашият живот, но през на някой друг очите? Странни мисли ми се въртят в главата...я да пия едно горчиво кафе, пък дано ми стане по-сладък живота 
|
|
|
|
|
|
|
|
