 |
|
 |
|
|
|
|
В офиса ни с лека стъпка влиза минималистичната секретарка на шефа. Дошла е да донесе нещо за подпис на шефката. Преди да си тръгне задава въпрос на колегата. Или поне се опитва, но явно умът й е другаде, защото въпросът e напълно безсмислен – по-скоро прилича на случайна поредица от измърморени думи. Девойчето прави втори опит да оформи изречение. Все така трагичен. След още няколко опита и обилни... [още]
|
 |
Причини. Всеки, който се е озовавал срещу лицето на любим човек предаден и е понасял огнения удар на тежко запокитения или безмълвно пропълзял въпрос "Защо", веднага ще се съгласи колко би било добре в претъпканата наша банкова система да има някъде един специален клон предлагащ само този тип валута: "причини", "оправдания",... [още]
|
 |
Колегата Х си е пуснал и слуша диск на Лучано Павароти. По едно време учудено възкликва:
- Я, тук O sole mio що го има два път бе, кво става?
Колегата Y незабавно и компетентно коментира: - Е, това второто трябва е ремикс нещо....
|
 |
Не е вярно, че не може да се разбие стена с глава. Просто трябва да се осигурят достатъчно глави, които да бъдат разбивани в стената, докато тя поддаде. А най-добре нужният брой глави да бъдат подредени пред стената и по тях да бъде изстрелян залп от наказателен отряд. Още по-добре ако наказателният отряд се явява танкова дивизия. Така де, няма такъв проблем, който да не може да се разреши, след като... [още]
|
 |
Навън се е разразила най-великолепната, най-смразяващата, най-противоречащата на идеята за глобално затопляне снежна виелица, която съм виждала от години насам. Всъщност последният път, когато си спомням да ни е връхлитала подобна снежна буря беше в началото на 1993г. И по-точно - на 7 март 1993г. Март се беше оказал особено мразовит, а датата я помня, защото тъкмо в онзи момент се оказах насред виелицата... [още]
|
 |
|
|
 |
 |
 |