 |
|
|
|
|
|
|
 В офиса ни с лека стъпка влиза минималистичната секретарка на шефа. Дошла е да донесе нещо за подпис на шефката. Преди да си тръгне задава въпрос на колегата. Или поне се опитва, но явно умът й е другаде, защото въпросът e напълно безсмислен – по-скоро прилича на случайна поредица от измърморени думи. Девойчето прави втори опит да оформи изречение. Все така трагичен. След още няколко опита и обилни хъмкания и ъъъъъкания, с кански мъки колегата и аз проумяваме, че девойката се интересува, дали колегата не може да я запознае с някой по-засукан тип от форума на Ауди, където той активно членува.
Колегата, който направо се е препотил в опит да разгадае словесната главоблъсканица на секретарката, въздиша тежко и казва:
- Леле, момиче, добре че си хубава. Щото с тоя акъл, ако беше и някоя сечена с брадвата, не знам какво те чакаше просто.
В отговор момата плисва очарователен смях и докато се измъква все така ефирно на кръшните си крачета закачливо подвиква:
- Е, да, хубавица съм си аз.
*****
В пристъп на неочакван чистофайнически напън, колегата се хваща да си чисти клавиатурата. След няколко минутно тръскане и блъскане, за да изпадне каквото може изпод клавишите, в един момент той учудено възклива:
- Я! - бе това не помня да съм го ял, сякаш.
|
|
|
|
|
|
|
|
