 |
|
|
|
|
|
|
 Съседката от апартамента над нас е учителка. Винаги съм знаела, че преподава, но нямах представа къде.
Току що научих от първа ръка, че е учителка в Техникума по облекло тук в Русе и е класна на 12-А клас. А го разбрах, понеже тази вечер целият този клас се изсипа под прозорците на очевидно любимата си учителка, за да й посвети прощална серенада. Размахват балони и цветя, носят си листи с подготвените текстове и пеят с цяло гърло всички задължителни песни от рода на "Клетва", "След десет години" и "Учителко любима".
Не знам дали Госпожа Събева все пак е излязла да си се порадва на серенадата. Беше ми неудобно да стоя на терасата - сякаш се натрапвам в нечие чуждо крайно лично изживяване. Но ми стана едно особено такова.
Странно нещо са разделите - хем упорито си повтаряш, че всеки край е ново начало, хем не можеш съвсем да преодолееш чувството на необратима загуба. Тези деца са избрали хубав начин да си изживеят раздялата. Дано да се случва на повече хора.
|
|
|
|
|
|
|
|
