 |
|
|
|
|
|
|
 Прегърни света
Да се сгуша мечтая
в прегръдките на малки ръце.
Да се изпълни с обич сърцето ми.
Да се усмихне мойто лице.
Да ме погледнат с надежда
две малки, щастливи очи.
Да ми обещаят света.
Да ми обещаят звезди.
Да повярвам в доброто.
В една прегръдка се побира света.
Да видя красивото
и в луната, в мъглите, в дъжда.... [още]
|
|
|
след като вече се случи веднъж в София, ето че пак се задава ден на прегръдките 
още не е съвсем сигурно и ще пиша пак но по послдни сведения ще го правим тази събота (на о7.о7) някъде след 16ч. и май ще сме повечко хора их, че хубаво.
може да погледнете тук -> http://www.freehugscampaign.org/forum/viewtopic.php?t=166още]
|
|
|
тази сутрин се събудих на съвсем друго място. със сестрето преместихме багажа от моята стая в нейната още миналата седмица, но после се прибирах на враца и снощи за първи път спах в моят ню хоум. макар че дом е силно казано, нали скоро пак ще се местя. а аз съм като котките - привързвам се към дома, а това местене не ми се отразява добре.
..тази сутрин се събудих, просто защото се събудих, а... [още]
|
|
|
| олилеее, днес е толкова многожегавипотен ден та чак ми е пощръкляо заради това най-вероятно, но пък днес ми беше първият работан ден като детегледачка и съм многомного хепи. Катрин е такава сладурка и, разбира се, както всяко телче (както и аз) е голям инат и много иска да става нейната, а принос в това имат и родителте й (много я глезят струва ми се). но... хубаво ми е. толкова ми е усмихнато. и... [още]
|
|
|
| след четири годишно пребиваване в една и съща стая в студентски най-накрая се изнасям. всъщност стаята ще ми липсва. и то много. може би съм като котките - привързвам се към дома. та онзи днес като почнах малко по малко да си събирам багажите се наложи да отлепя и всичките неща, които за 4 години едно след друго се лепеха на стената до леглото ми, така че стемата беше се превърнала в един голям плакат... [още]
|
|
|
|
|
|
|
|
