 |
|
|
|
|
|
|
 след четири годишно пребиваване в една и съща стая в студентски най-накрая се изнасям. всъщност стаята ще ми липсва. и то много. може би съм като котките - привързвам се към дома. та онзи днес като почнах малко по малко да си събирам багажите се наложи да отлепя и всичките неща, които за 4 години едно след друго се лепеха на стената до леглото ми, така че стемата беше се превърнала в един голям плакат (за ужас на домакинката). плакат на Депеш от концерта, плакат на Мечо Пух, всякакви изрески на известни любимци или просто снимки на котки и на цветя и на море.. и там, между всичките тези неща се мъдреше и изрязаният незнайно от къде надпис "аз съм моята музика". и докато си мислях колко е вярно изведнъж ми хрумна една много странна, необичайна и хубава мисъл. добре, че си я записах:) хрумна ми, че ако аз съм мноята музика, моята музика е уникална. никой не изпитва същите чувства към нея. никой не може да я обича и усеща така, както аз. обаче, моята музика е музика и на още толкова хора. като например онзиден в Строежа като пускаха Депеш и едни младежи много се радваха. а депеш е част от моята музика. и усетих някакво особено чувство. мисля, че беше ревност. никой друг не можеше да има моята музика. но покрай хрумването в течението на мислите си, осъзнах, че всъщност моята музика е музиката на някой друг. тогава аз съм моята музика е музиката на някой. и всички сме Едно:)
"Та, колко в последна сметка сме ние?
- Едно..."
|
|
|
|
|
|
|
|
