 |
|
|
|
|
|
|
 От какво е породен тоя уродлив човешки стремеж да виждаш първо лошото и ако на пръв поглед няма такова, да продължиш да ровиш, докато не намериш нещо за което да се хванеш; нещо, което едва ли не да те успокои, че не си единственото несъвършено и често нещастно човешко същество? Нима да очерниш нещо или някого може да осмисли деня ти? Струва ли си да използваш енергия и въображение, за да стоплиш... [още]
|
|
|
|
|
|
|
|
