 |
|
|
|
|
|
|
 това е синът ми. най-накрая разбрах колко много ми струва той. най-накрая разбрах че нищо на света не си заслужава нерви и стрес.най-накрая разбрах. с много висока цена. слава Богу че имам Андреас.
|
|
|
Нещото наречено Живот. Изумява ме бързината с която кръвта тече във вените ни. Нима всичко минава покрай нас толкова бързо? Докато се усетим и...край.
Кое ни кара да усещаме, че живеем? Не се ли чувстваме по-живи когато около нас има проблеми? Спокойствието не ни ли кара да забравим мисловната си дейност...не ни ли кара да забравим Бог? Защо търсим Бог само когато ни стане напечено? Защо не изказваме... [още]
|
|
|
| Тая година ще е различно. за първи път от много дълго време насам виждам че Коледа пак ще има смисъл. точно пораснах твърде много за да се забавлявам по празниците...и ето че мойто "мишленце" дойде на бял всят. сега за него ще трябва да правя всичко това което си спомням че мойте прекрасни родители са правели преди.Ще посрещна Коледа ...с много различни чувства. като се замисля май сега... [още]
|
|
|
наскоро прочетох в "Черната книга" на Орхан Памук ей това:
"..малко живеем, малко виждаме, малко знаем; поне да си помечтаем."
|
|
|
|
|
|
|
|
