 |
|
|
|
|
|
|
 Нещото наречено Живот. Изумява ме бързината с която кръвта тече във вените ни. Нима всичко минава покрай нас толкова бързо? Докато се усетим и...край.
Кое ни кара да усещаме, че живеем? Не се ли чувстваме по-живи когато около нас има проблеми? Спокойствието не ни ли кара да забравим мисловната си дейност...не ни ли кара да забравим Бог? Защо търсим Бог само когато ни стане напечено? Защо не изказваме благодарност през спокойните си дни.
Пожелавам на всички ни безгрижие...и САМО усмивки. Нека живеем, като мислим позитивно.
|
|
|
|
|
|
|
|
