 |
|
|
|
|
|
|
 Чувствам се странно. Тук ли съм? Депресията ме смазва отвсякъде, но пролетта може да бъде красива и това ме спасява.Китарите на depeche са най-лечебни през пролетта.А когато цветовете разцъфтят това вече е "world in my eyes".british beet. Колко британско наистина. Потъвам. Сърцето ми бие отдавна в този приглушен beet. Отнесено, но тупти. Обичам, но любовта ми е само за мен. Май съм безкрайно безполезна и постъпвам нагло като се опитвам да живея. Съзнанието ми е задрямало...посягам към стереото, нещо яко разтърсва главата ми. Що за сърце? Не е моето, но е нещо със същия дяволски ритъм. Това е много искрено. Чувствам се споделена. Вълнувам се, претендирам. Нощта е моя. Тъмнината размива всякакви очертания. clean ме хваща встрани от живота. Гласа на dave е като staf във вените. Нещо, което се излива в слушалките на стереото право в главата ми. В мен ли е ще го чувствам. Става дума за самата мен, за моите вътрешни дълбини. Нещата са красиви в своята обреченост. Искам да бъда песен! Искам да бъда точно тази песен. По коридорите на мозъка ми се спуска песента под формата на черен кон, оставяйки след себе си облачета мозъчна тъкан. Овладял напълно съзнанието ми се насочва към сърцето ми, обречено на мелодията. Колко британско наистина и все пак единствено, уникално и само мое.
|
|
|
|
|
|
|
|
