 |
|
|
|
|
|
|
 мислех,че за да избегна цялата тази неподреденост около мен наи-логичниа изход е просто да избягам,да се скриа.така и направих,но в последствие се оказа,че лекарството е по-лошо и от самата болка.прекарах последните 3месеца в чужбина,но градовете също като сънищата са изградени от мечти и страхове,нищо,4е нишката на разсъждениате е потаина,правилата абсирдни,учакваниата лъжливи и всяко нещо крие друго.сега се уча да не вземам нищо на сериозно.човек може да допусне хиляди малки грешки.това не е важно,но ако грешките са големи и тежат на съвестта му,единственото,което му остава е да не се взема на сериозно.само така би могло да се избегне страданието. продължителното страдание може да е смартоносно.бях жертва на хорски интриги,но пък сега вече ми е ясно.човек трябва да рвнува само това,което си заслужава.това,което е истински важно,а не да се хаби и да ревнува всичко.хората оба4е не мислят така особено жените способни са да ревнуват едновременно-съпруга си,лиубовника и двама ухажори. притежват голята житеиска изобретателност или по-скоро чувство за прегматизам.маи само на външен вид съм момиче:)
|
|
|
|
|
|
|
|
