 |
|
|
|
|
|
|
 С риск да обидя някой ще споделя една от моите интерпретации на Damaged People. Докато бях в бекстейдж, естествено абсолютно неадекватна и шашната от току що преживяното, започнах да се оглеждам около себе си, най-вече в хората един по един, до колкото можех да различа чертите на лицата им. Опитах се да уловя излъчването им, рисунките които те извайваха с телата си във въздуха. Толкова различни заряди изпълваха атмосферата и на няколко пъти ми дойде в повече и излизах от клуба и вървях без посока, за да се освободя от цялото електричество.
По принцип нямам близки хора, които да споделят силното ми предпочитание към музиката на дм. Това до голяма степен ме е карало да се чувствам леко самотна и неразбрана. Май това е нормално за възрастта ми и с времето спрях да си мисля тези неща, но онова чувство за изолираност... То просто си е част от мен и даже май ми е добре с него. Когато бях малко по-наивна искрено се надявах да съм сред soul sisters and soul brothers , с надеждата че от тези хора мога да очаквам разбиране и сходство в различните усещания и тяхното тълкуване. Защото ДМ не са просто една обикновена група и това, което са създали не е просто обкновена музика. Те са нещо. Нещо красиво и огромно, което ми е трудно да опиша, защото все още ми е беден речника. Единствено, когато се потопя в океана на тяхната музика се чувствам в свои води и не ме е страх от това, че мога да се удавя.
Хората са адски различни. Всяка дума предизвиква различни асоциации и картини в главите им, защото е свързана с различни спомени или епизоди от животите им. Как мога да очаквам от тях да се чувстват по същия начин, докато слушат the love thieves... Обаче ми е трудно да повярвам в това. Въпросната вечер, както и през други подобни просто се сещам за Damaged People и няма нужда да търся думи за обяснение...
We're damaged people
Drawn together
By subtleties that we are not aware of
Disturbed souls
Playing out forever
These games that we once thought we would be scared of
When you're in my arms
The world makes sense
There is no pretence
And you're crying
When you're by my side
There is no defence
I forget to sense I'm dying
We're damaged people
Praying for something
That doesn't come from somewhere deep inside us
Depraved souls
Trusting in the one thing
The one thing that this life has not denied us
When I feel the warmth of your very soul
I forget I'm cold
And crying
When your lips touch mine
And I lose control
I forget I'm old
And dying
p.s.: не ми се ходи в дир.бг, ама никак даже...
|
|
|
|
|
|
|
|
