 |
|
|
|
|
|
|
 Dear Diary 23
Престоят ми в София покрай концерта на Duran Duran ще запомня като поредното ми приказно изживяване, което безспорно нямаше да бъде същото без всички вас-приятелите ми от форума! Нито едно посещение на концерт или парти не бих могла да нарека изключително приятно без компанията на сродни души и истински фенове ,за каквито считам всички вас.  На 21-ви октомври се навърши 1 година откак членувам в този форум и сега си мисля колко глупаво съм постъпила като съм се колебаела дали изобщо да се регистрирам тук. 
Когато загубиш близък приятел започваш да цениш още повече редките моменти на щастие и споделеност и изведнъж ясно осъзнаваш как всичко е преходно и може да изчезне в един миг. В моя случай осъзнаването на тази истина дойде след завръщането ми във Варна, когато научих тъжната новина,че моя близка приятелка и бивша съученичка е починала от сърдечен удар тези дни. Беше едва на 23 г. Почивай в мир, Кате! 
Ценете това,което сме изградили заедно и не забравяйте да се наслаждавате на тези наши преживявания, защото не се знае какво ще ни донесе утрешния ден. 
С извинение за тъжните думи... 
"But nobody knows what’s gonna happen tomorrow
We try not to show how frightened we are
If you let me – I’ll protect you – however I can
You’ve got to believe it’ll be alright in the end
You’ve got to believe it’ll be alright again"
Обещаните снимки...
Прикаченият файл е изтрит при прочистване.
Прикачени изображения: 20
|
|
|
|
|
|
|
|
