DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Дневник
Angel Bright Icon
dearrose ::  Happiness? 04 Февруари 2007
dearroseDear Diary 24

Наскоро прочетох един прекрасен сборник с житейски правила на Шопенхауер, озаглавен "Изкуството да бъдем щастливи". Реших тук да споделя с вас някои от тях Усмивка:

“Страданието е същностно за нашето съществуване и истинско удовлетворение просто е невъзможно. Последица от това развитие е едно донякъде меланхолично състояние, постоянно носене на бремето на една-единствена голяма мъка и произтичащото оттук загърбване на всички по-малки страдания или радости. Това поведение е далеч по-достойно от непрестанното тичане подир винаги нови и различни измамни илюзии, но се среща много по-рядко.”

“Да вършим с охота онова, което можем и да изстрадаме с готовност онова, което трябва.”

“Мнозина живеят прекалено много в настоящето (лекомислените), други пък в бъдещето (плашливите и предпазливите); точната мяра рядко се спазва.”

“Обичайно се опитваме да разведрим мрачното настояще чрез умозрителстване за бъдещите добри възможности, като си рисуваме множество химерични надежди, всяка от които обаче носи разочарование, остане ли неосъществена- както става с повечето. Вместо това, по-добре би било да направим предмет на нашето умозрение всички неблагоприятни възможности, които ни очакват. Така, от една страна, ще вземем предварителни мерки срещу тях, а от друга, ще бъдем приятно изненадани, ако те не настъпят. Мрачните и плашливи хора ще срещнат по пътя си някои въображаеми, но недотам действителни страдания, за разлика от веселите и безгрижните- защото по-често ще излизат криви сметките на онзи, който гледа света през розови очила, отколкото на черногледия, който винаги се опасява от най-лошото.”

“Нека не вдигаме много шум около никое произшествие, нека не ликуваме бурно, нека и не ридаем неутешимо-защото менливостта на нещата от живота във всеки миг може напълно да го преобрази. И понеже нашата преценка за нещата, които са ни от полза или вреда е твърде измамна- както често всеки се оплаква от онова, което впоследствие се оказва, че е било за негово добро и ликува за друго, което става извор на неговите страдания.”

“Самопринудата ни е подвластна. В краен случай, или пък ако засяга Ахилесовата ни пета, бихме могли да я поотслабим, докато външната принуда е безогледна, безпощадна и безмилостна. Затова ще бъде мъдро ако чрез първата избегнем последната.”

“Наивникът тича подир насладите и после открива, че е измамен, защото злочестините, които е избегнал, са във висша степен действителни. Ако ги е заобиколил старателно и се е отказал излишно от някои наслади, нищо не е изгубил, понеже всички наслади са илюзорни: дребнаво и глупаво би било да се тъгува за пропуснати наслади.”

“Ако осъзнаем стойността на онова, което имаме, преди да го загубим, то, първо, притежанието му ще ни носи повече щастие, а второ, ще успеем по всякакъв начин да предотвратим неговата загуба, т.е., няма да си залагаме имота, няма да гневим своите приятели, няма да подлагаме на изпитание верността на жените, нито ще занемаряваме здравето на децата си и т.н. Видим ли нещо, което не притежаваме, у нас обичайно се поражда мисълта: “Ами ако беше мое? “, и това ни кара да чувстваме лишеност. Вместо това би трябвало често да се питаме, по отношение на онова, което притежаваме: “Ами ако го загубя?” “

“Дейността- да вършиш нещо или пък само да учиш- е необходима за щастието на човека. Той желае да насочи своите сили към дейност и да почувства по някакъв начин резултатите от тази дейност. Затова, при дълги пътувания, които се предприемат изключително за удоволствие, човек от време на време се чувства много нещастен. Да полага усилия, да превъзмогва съпротива е основната потребност на човешката природа. И ако за него няма пречки, срещу които да се изправи, той сам, както може, си създава такива: природата му несъзнателно го подтиква да търси свади, да плете интриги, или изобщо да се забърква в неприятни истории- според обстоятелствата.”

“Щастливи или нещастни ни прави не това какви са наистина нещата във външната взаимовръзка на опита , а това какви са те за нас. Без здравето не можем да се насладим на никакво външно щастие; за болния няма щастие; има ли здраве, всичко става извор на наслада: затова здравият просяк е по-щастлив от болния крал.”

“Щастието не е нещо лесно постижимо: трудно е да го откриеш в себе си и е невъзможно да го откриеш другаде.”

“Геният е сроден с меланхолията. Аристотел казва, че всички гениални хора са меланхолици; много ведрите пък са повърхностни в духовно отношение.
Никой човешки живот не е освободен от болка и скука. Затова, благосклонен жест на съдбата е ако тя излага някого само на една от двете злини, срещу която той по природа по-лесно може да се бори, изпращайки много болка на надарения с ведър нрав, за да я понесе, много самота и свободно време за самоусъвършенстване на богатия духовно, но не и обратното. Защото извисеният дух чувства болката многократно по-силно; за веселия по душа, но беден духом пък самотата и времето, запълнено с духовни занимания са непосилно бреме.”

“Мъдрият се стреми не към наслада, а към свобода от страдание.”
                                                                                                   
Аристотел
---