DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Дневник
Angel Bright Icon
victor. ::   САЙОНАРА 01 Септември 2006
victor.                 ШОГУН

Наскоро прочетох знаменитата книга на англичанина, пишещ книги изключително за източна Азия._

   Това четиво е направило своего рода революция преди повече от четвърт век. В годините на студената война разказа за тотално различната и (все още) непозната цивилизация предизвиква отваряне на света към страната на изгряващото слънце. Отваряне на една нова врата. Отварящият за пръв път книгата, или гледащ популярния сериал(макар не в същата степен) открива тотално различния свят, представен му виртуозно от Клавел.
   Това е и големия принос на книгата - писателят успява да предаде тоттално различната и мащабна картина на отдалечена по време и място реална страна и история. подредена е една огромна мозайка. Гоблен, чудни фигури на който се оказват японските традиции като чайната церемония, стиховете хайку, ритуалното самоубийство сепуку, самурайския кодекс бушидо, "света на върбите"-гейши. И всичко това на фона на реални исторически събития отпреди 325 години.
    Как обаче авторът успява да сплете нишките, за да успее запазвайки интереса на читателя към повествованието да изрисува успешно и цялото платно. Методът, който блестящо използва за тази цел през цялото време е чисто оригиналното посочване на мислите на всичките герои. Това освен, че явно му се отдава, е и като че ли единствения ключ, който да отвори вратата между два коренно различни свята. Сблъсъкът на западния и източния свят за героя Блекторн и читателя с новата реалност, така остър в началото постепенно бива притъпен и изгладен в хода на романа. Плавно Клавел успява да потопи читателя в толкова различните и характерни логически процеси на всеки от характерите, замесени в това платно. Читателя разбира във всеки един момент нови и нови идейни разбирания успоредно със завоите на повествованието.
   Комбинативният ум на английския писател способсващ за заплетената фабула е сякаш копиран в образа на торанага. Кукловод на всичко клучващо се в шахматната дъска на събитията, планирал всичко,  бъдещия Шогун и автора на сюжета са едно цяло.
   Ии все пак книгата няма главен герой. Това не , нито англичанина, нито японския господар. Главния герой е самата Япония.
   И именно поради това - успешно пресъздадената за читателя мащабност, а не наблягането върху един главен герой и неговата съдба омекотява и основния недостатък на произведението - липсата на развръзка. В крайна сметка оставаме като че ли леко разочаровани от това, че така дълго очаквания финал на събитията просто липсва. Пък и е спорно дали със същия успех би била книгата ако бе примерно към 600 нормални страници, а не над 1000.
    Нищо обаче не загася  топлото чувство, с което остава всеки един прочел книгата и открил неподозирана вселена.

    ---