DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Дневник
Angel Bright Icon
bakuramariks ::  My love 13 Юни 2012
bakuramariksДали заради настроението, дали заради носталгията от първият път, нещо моята най-голяма любов в света на киното се завърна. Е, не точно филм, но... Може би на някои хора би им прозвучало смешно и глупаво, но едно аниме разби на пух и прах всичко, което бях гледала. Да, точно така. Все пак трябва да запомним, че това, което прави анимацията 'само за деца', е нашата ограниченост. Нищо друго. Аз съм си запален фен на японската анимация, и слава богу тя се разпростира във всички възможно жанрове. Но едно творение, един истински шедьовър, с великолепната си режисура, подбор на цветове, представяне на сцени, музика, ще помня докато съм жива. Психологически трилър. Падам си по такива, ей това момиче тук. Всеки, който е гледал разтърсващ филм, класика, знае за какво говоря. И не е странно да добавям аниме и филм в едно изречение, защото страната на изгряващото слънце поне се опитва (и постига) това усещане на "рисувано е, но носи духът и настроението на филм". Начинът, по който историята се разгръща, а стартира толкова просто. 74 епизода на наслада, които не исках да имат край. А каква депресия ме налегна, когато свърши... Ех. онази година и онзи месец, в който не се отлепях от компа, за да си пусна следващият епизод. Толкова смисъл, толкова човешко, толкова покъртително невероятно. и до ден днешен мога да открия някакъв смисъл в думите на героите или в ситуациите, за който не съм и подозирала по-рано. "Human life is not equal." Шокиращо, но вярно. Сам по себе си животът е живот. Един живот не е по-ценен от този на някой друг, но обществото и ние хората правим нещата точно обратното. Такива сме. Затова е вярно и "Humans are equal only in death." Прекрасно зададени въпроси, които не са пред очите ти, а ти трябва да ги откриеш и да си отговориш. Ти трябва да си вземаш решенията какво е искал да каже автора. Доктор, който се решава да поправи грешката си като тръгне по петите на човека, когото спасил като дете - млад психопат. Но начина, по който всичко е показано, го прави нещо съвсем различно от просто още един психо трилър (като Death Note, например или пък филми). Препратките към 'изгледът към край на света' все още ме разтърсва. Не става въпрос за света, а за един вътрешен свят. Един психопат, който иска да покаже на спасителя си истинското лице на света и хората, и спасителят, който се опитва да запаси ценностите си в свят, в който психопата има право в думите си. Истински съм радостна, че открих това съкровище и си дадох 5-те дни от живота (и съня), за да го изгледам. Дали животът на престъпникът струва по-малко от този на теб или на мен? Във всеки от нас има чудовище. И желанието за смърт на друго човешко същество ни прави същите престъпници, само дето ние не прекрачваме границата. "Monster", ще живееш с мен докато съм жива. А мога пък да те подхвана за 11-ти път Ухилен. Изключително интелигентно, смислено, красиво, емоционално, истински трилър. Дори епизодите за герои, появили се един-единствен път, са все така интригуващи и носещи смисъл. Наоки Урасава е гений. Създал едно от творенията, които промениха тотално възгледите ми. Обичам те.

Ех, някъде трябваше да излея всичко това. Колкото и да не ме бива в описанието с думи и такива неща, вътре емоциите и сълзите напират. Не можех да се спра. И до днес размишлявам. И до днес. Защо ли трябваше да съм такава? Защо не съм като идиотите, на които живота им е по-лесен?
Тежко е, но е по-добре да си интелигентен и да страдаш, отколкото глупав, сляп, с живот прекрасен. ---