 |
|
|
|
|
|
|
 Би било глупаво да отварям цяла тема по въпроса, но снощи стана въпрос за проекцията на "реалният свят" в/у нашето малко общество.
Та, в последно време има доста интересни потребители, ако те са открили къде се намира "дневник" ще ми спести четенето на темите във форума и отговорите им.
Занимавам се от вече близо 9 години с Интернет общости. Участвал съм в създаването на пърият чат канал в България посветен на DM, слушал съм хиляди глупости от членовете на този канал. Както и безброй много истории за това те до каква степен харесват DM и ред подобни неща, на които не желая да обръщам внимание в момента. Всеки се развива по някакъв начин. С една много голяма част от тези хора, изгубих пълен контакт, а и живота ни раздели в различни посоки. С някой обаче, все още поддържаме контакт, а някои дори са и регистрирани в DM.org.
Нека се върнем на момента със създаването на въпросният чат канал. Навремето бях изключително радостен, че имаше хора, с които можех да говоря спокойно за нещата, които ме вълнуват, интересите, които имаме и т.н. До един момент, в който започнаха да се появяват хора, които буквално не знаеха защо са там, но искаха всячески да се включат в разговорите, което като цяло промени атмосферата и все повече хора, започнаха да не се появяват, а други се изпокараха.
Защо обяснявам подробно този момент ? Защото точно по това време нямаше пукнато заведение, в което може да се чуе Depeche Mode! Във всичките заведения, в които имаше теоретична възможност да се чуе DM при добра воля на персонала, имаше един добър слой от редовни клиенти, които протестираха.
"Махни ги тея пе*али, не мога да ги понасям, виж там имаше един диск на Steve Vai, пусни него"
Общо взето тогава автора на тази реплика, коментираше как бил гледал DM 90та година в Холандия и как били нещастни, понеже нищо не правили, а събрали повече публика от Bowie на някакъв фестивал.
Това ми изгради донякъде мнението за "музикалният консуматор".
Малко след тази ситуация, мислено си обещах, че няма да се превръщам в "този човек". За мен това представляваше човек, който има музикална култура и донякъде му допада музиката за определеното време, през което е имал възможност да я слуша истински. Та тогава от AC/DC, Rolling Stones, Doors и т.н. човек трудно можеше да се "пребори" с някой, за да се чуе Depeche Mode. Също така, тогава Napster пробиваше, а запис на диск беше лукс. Един албум в mp3 се сваляше за няколко нощи, а и не много неща можеха да се намерят на CD.
Също и проблемите с "пе*алската" музика, с това, че си лакирах ноктите и боядисвах косата ми носеше сериозни проблеми по това време в гимназията. Хората в този период имат нужда да се идентифицират с нещо иначе се превръщат в аутсайтери. 60% от хората около мен се идентифицираха с Hard Rock, Trash Metal, Heavy Metal и всички разновидности на Metal-а. Което донякъде е нормалко, понеже реално човек може да намери доста неща, които го карат да предпочете подобен тип музика, като се започне от този, че вбесява родителите си, което му е много приятно точно по това време, защото те започват да му забраняват да излиза до късно  до... това че пуска по-дълга коса и престава да се облича с дрехите, които са му купували родителите до този момент, хаха...
Или поне такива наблюдения имах около ситуацията, приятелите си и познатите.
За мен музиката на Depeche Mode представляваше олицетворение на различното. За мен те бяха нещото, което ми помагаше да открия хора с близко до моето мислене, с които можехме да споделим доста общи интереси и възгледи за света.
Няма да се впускам в още повече подробности, понеже наистина нямам време да се обяснявам. Но накратко:
- Не съм "Рецоил"! Това, че мислите, че ника ми се произнася по този начин показва, че мястото ви не е тук, ако не го проумеете сами или ако не се адаптирате, ще имате сериозни проблеми и ще си изхабим излишно нервите да се обясняваме на това кой колко е ограничен.
- Не съм и никога няма да бъда чичкото, който ще каже "Разкарай ги тези некадърници, пусни Depeche Mode"
Към 2008ма:
- Се боря всичките ми приятели да не се затворят в музикалната си капсула и да продължават да слушат музика, било то и такава, която не ми допада, само за да не превърнат в онзи заядлив чичко от бара. (освен него имам и примери за още доста подобни, но той просто ми изкочи в съзнанието, като седнах да пиша записката)
- Нямам много общо с голямата маса от почитателите на Depeche Mode, нито имам общи интереси, нито искам да имам. За мен те са музикални консуматори, които обират каймака на музикалната обстановка край тях. Взимат най-лесно достъпното и си го превръщат в любимо, не защото могат да го проумеят и защото са имали безбожно богат избор, а защото от ограниченият им избор от 3 имена, 98% от познатите им слушат това, респективно, трябва и на тях да им допадне. Абсолютно доказателство за обирането на каймака, за мен остава безбожно необясният вкус на хората, който включва Depeche Mode и групи, които просто представляват антиподи на DM.
Донякъде ми допада и мнението на Мартин Гор покрай промяната на стила им през 92-93та:
"За мен нещата нямаше да имат смисъл, ако бяхме само китари и барабани. Тогава щяхме да сме стандартната рок група и щяхме да сме като всички останали"
Depeche Mode винаги са били група, която се е променяла и е успявала да се развие, но в същото време и да проправя път през полета, в които хората не са стъпвали преди тях.
Аз се възприемам като подобен човек, който е вдъхновен и донякъде изграден от тях и от начина им на мислене, както и от музиката, която създават с този начин на мислене.
Респективно се нядявам, че безбройно многото потребители в този форум най-накрая ще разберат, че имам проблеми с това Depeche Mode да бъдат нареждани до Гергана, Анелия, Metallica, Графа или всички тези, които описахме като "стандартни рок групи" и т.н.
Хората може да си имат вкус и това е тяхно право, точно толкова е валидно, колкото и това, че аз мога да имам мнение, че те нямат вкус и са музикални паразити, които дори не захранват музикалните компании със средства, за да издават музиката, която уж харесват.
Нямам намерение да вися 5 години и да чакам Depeche Mode да издадат нов албум, а през това време да си въртя безбожно слабите им соло проекти в комбинация със Sofad и да роня крокодилски сълзи по миналато ми, групата с Алан и ред подобни, много вълнуващи неща. Нямам намерение и да слушам нещо, което не ми харесва при това системно, само за да се каже, че съм го слушал и уж да имам мнение за въпроси, които не искам да ме касаят и музика, с която не искам да се идентифицирам.
Така че, ако на вас ви допада и ви харесва точно обратното, това си е ваше право. Никой не е казал, че съм длъжен да се съглася с вас или да ви уважавам по същият начин, по който уважавам хората, които не спират да слушат музика, която ги определя като хора.
Надявам се в следващият спор на тема "Ама какво против Whitesnake имаш? Толкова ли си ограничен?" Да мога да ви препратя към тази записка, понеже ми писна да се обяснявам във всяка една тема.
Точно заради хора, които не слушат нещо, което можем да наречем "актуално" , тук най-популярните групи ще са тези, които са били популярни преди повече от 20 години зад граница.
Децата ни, да са живи и здрави, ще слушат музиката, която се прави в момента, а ние и те, няма да може да възприемем музиката, която се създава когато те имат възможност да слушат "актуалното".
Аз съм далеч от мисълта, че слушам популярна музика, но се стремя да слушам "актуална".
Разберете ме, Whitesnake или Def Leppard биха ми били много интересни преди 20 години. Но нито съм бил на възраст, в която да слушам музика, нито те са имали възможност да свирят 1,2,3 или 20 пъти в България.
Сега за мен ситуацията е далеч по-различна и не ми допадат хората по на 50 години, които си канят любимите банди от ученическите години и ги популяризират на и без това западналата ни сцена. Така че подрастващото поколение да израстне с музиката на 70те и 80те, която в България е била забранена едва ли не.
Това вреди много на системата в България и сами се забиваме по-надолу. Оправданието не е чалгата, оправданието е липсата на желание от страна на българите, да надскочат общоприетото и "модерното" за родният си край.
Реално как вреди ? Нека вземем популярна група в световен мащаб, която се слуша от доста млади хора - The Killers. Наречете ги имо група, наречете ги както искате, факт е, че в Англия и САЩ те са популярни и се слушат главно от ученици и студенти.
Концерт на The Killers би струвал на организаторите сигурно колкото 2 на Whitesnake. The Killers няма да привлекат хората, които са ги слушали преди 20 години, понеже просто не съществуват. Ако някой в момента в гимназия или университет слуша Killers и се облича по начин, по който се обличат почитателите на групата - то той е абсолютен аутсайтер в компанията си, понеже около него има всякакви хора, но не и такива, които да го възприемат, макар че той е "актуален в световен мащаб"
Освен, ако не се появи някакво финансиране от EU, и не се изхарчи за нещо по-различно от Europe, Hot Chocolate, Whitesnake и т.н. Не виждам как The Killers ще свирят в България. Защо ? Защото на концерта им няма да има повече от 5000 души. Защо няма да има ? Защото Killers не се въртят достатъчно по радио станции, защото не се слушат в клубове, защото не се слушат от малко по-голям процент от младите хора.
Е и ако аз се занимавам с музикален бизнес и храня деца, бих заложил на Whitesnake поне 2 пъти, а и те са професионалисти и изнасят добри концерти, с парите от тях, ще мога да организирам други, а децата ми няма да умрат от глад. Концерт на Killers би ме докарал до мини фалит...
Въпроса е в това, че аз не съм този човек и за мен нещата не стоят по този начин. Аз съм индивид, който може да мисли и е нормално да се дразня на "паразитите", които се явяват стадо овце тръгнало към кланницата.
|
|
|
|
|
|
