DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Дневник
Angel Bright Icon
Recoil ::  Personal Jesus и китари в творчеството на DM 23 Май 2011
RecoilЕдна интересна тема, която май отваряме за първи път. Не само това, но изглежда, че темата е малко коментирана. Преди да се впусна в детайли и вероятно леко скучни подробности за някои, би ми се искало да ви споделя мъката си и от къде точно идва цялата предистория.

Трябва да съм бил на около 13-14 години, когато за първи път хванах китара. Естествено не бях много добър (не, че сега съм), дори нямах време и постоянство да започна уроци по китара (което май е валидно за доста хора). И докато съучениците ми се влечаха от метъл групи и соло, което се проточва с часове, а китаристите имат физиономии все едно получават оргазъм, аз бях привлечен от по-мелодични и блус ориентирани рифове, както и от специфичното звучене на определени китари.

Personal Jesus беше една от първите песни, които се научих как да свиря някъде през 98ма, като тогава обикалях интернет клубове и бях успял да разпечатам таб-а. Като това ме изкриви и до ден днешен. Вместо До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си използвам C,D,E,F,G,A,B. Вместо диез - шарп. Така че Фа диез = Еф шарп, m (минор) - Dm = Ре минор. Това го обяснявам, за да не ми се налага да обръщам нещата по-надолу. Като се надявам, че ако това е във вашият обсег на интерес, ще си направите труда да ги обърнете сами Усмивка

И така Personal Jesus, бихме могли да кажем, че в основата си е E акорд или поне подобна постройка на пръстите. Особено ако сте слушали акустичната версия и ако сте гледали Мартин Гор как свири. Специално в гледането бях доста добър. През 98ма имаше един концерт от Кьолн, който се въртеше по MTV и с голям интерес следях как Мартин свири, с тази разлика, че по едно време хващаше някакви акорди, които не звучаха нищо подобно на моята китара. Тогава прецених, че е защото съм некадърен и защото китарата ми не може дори да се сравнява с тази на Мартин. Пък и нали имах таб-а от интернет, там всичко си беше ок, значи нещо ми куцаше на мен.

С времето започнах да импровизирам и успях да изградя техника, за да хвана част от песните, но така и това мистериозно движение на Мартин с този нехарактерен звук продължи да ме тормози. Спомням си, че преди време четох, че китарата му е била настроена с половин стъпка надолу по време на Devotional турнето, ама какво ли разбирах от различни настройвания. Да не говорим, че буквите в интернет ме плашеха и нормалните акорди, които знаех как да свиря (акордите на истината и мъката C, D, Am, G и т.н.) не знаех как да ги хвана на различните строеве.

Наскоро обаче си говорихме за продукция по концерти и за китарни техници, че аз примерно не мога да настройвам китари в различни тонове без тунер, ако ме накарат Усмивка И тръгнах съответно да се образовам по въпроса. Първото нещо на което попаднах беше Drop D настройване. Доеста лесно и елементарно. Преди да продължа е нужно да спомена, че струните на стандартното настройване са EADGBE. Приемаме, че става въпрос за 6 струнна китара, като най-тънката струна е първа (Е), втората (B)... и т.н до шестата - Е (2 октави по-ниско от първата). При Drop D, шестата струна е настроена в D, вместо E, като това D e една откава по-ниско от четвъртата струна, която също е D.

До тук съм сигурен, че ако не сте хващали китара е трудно да ми следите мисълта, но каква е идеята на Drop D, че може да се хване акорд само с един пръст, тоест когато си поставите показалеца в/у грифа и натиснете шеста, пета и четвърта струни, то вече сте хванали акорд и просто си местите пръста по прагчетата. При подобно настройване D акордите ви ще имат по-хармонично звучене, понеже при стандартно настройване шестата струна е заглушена при D акордите, ако ги хващате на първите няколко струни и прагчета. Та това обяснява защо хора като Браян Молко си сменят китарите непрекъснато и имат лични техници, които непрекъснато цъкат нещо. Вероятно докато пееш и при положение, че хващаш ритъм на няколко струни, ти е много по-удобно да не мислиш дали безимения и малкия ти пръст са на точното място, особено ако това се случва в основата на грифа, където прагчетата са доста тесни.

Разконспирирайки и експерементирайки с различни настройвания успях да се почувствам по-подготвен за Personal Jesus и в последните дни покрай ремиксите, успях да седна за няколко часа и да прегледам още няколко клипа, да видя точно позицията на пръстите и т.н.
Концертните версии от последното турне са доста добър пример, понеже Мартин свири сам в началото и много отчетливо се чува китарата. Отворена шеста струна и удар и придръпване на 3то прагче на шеста, последвано от 2ро прагче на четвърта. Както и да му гледам пръстите, все там са. Хващам китарата, да пробвам да го просвиря отгоре - да, ама не. Още на първия тон от отворената шеста се разминавам. После се досетих и че във версията на Marilyn Manson дори не бяха успяли да хванат рифа като хората, ами свиреха нещо на 2ро и 5то прагче, което беше много неудобно.

Товага включих, че отворената шеста струна на Мартин звучи като моята шеста, но на 2ро прагче. С други думи вместо E, Мартин има F#, и от там за да следва логиката - пета - B; четвърта - E и трета - А. Ако бях тръгнал да прилагам стандартният строй надолу, със сигурност щях да скъсам първа и втора струни, затова си ги оставих B и Е, като при стандартния строй.

И така новото настройване на китарата премина от стандартното EADGBE настройване след корекциите от моя страна се превърна в  F#BEABE. Като за първите две струни, които не пипнах, не бях дори сигурен как ще звучат. Втори опит... харомония. В този момент, хлапето в мен порастна и вече не беше толкова объркано. Естествено нотите ми куцат, затова тръгнах да проверявам с подобности кое всъщност кой тон е. Затова и отворявам темата, понеже предполагам, че все нещо съм пропуснал... НО... бях леко шокиран и доста радостен за това колко близко звучи. След което реших да им дам шанс на първите две струни, построих си пръстите като за Dm акорд, че ми е най-удобен. Като знаех, че няма да излезне Dm, даже подозирах и че няма да звучи добре... но за мое щастие излезна нещо много хармонично и познато. Раздвижих го по грифа и получих интрото, което Мартин свири (няколкото много блусарски акорда, които предхождат познатия риф).

В този момент вече исках да знам как се казва този строй и кой друг го ползва, както и дали някой друг е имал подобни набюдения, дали Мартин е казал в някое интервю как му е настроена китарата за PJ и т.н. Но не открих нищо...

Така че или съм открил топлата вода с този строй, който сигурно трябва да го кръстят Мартин Гор строй, ако други музиканти не го ползват, или не съм търсил добре... или пък съм сгрешил нещо много генерално и всъщност това е много познато настройване Усмивка

Но ако има музиканти из форума останали, няма да е лошо да чуя още едно мнение по въпроса. Имам подозренията, че Мартин използва подобни настройвания и за други песни Усмивка ---