 |
|
|
|
|
|
|
 Посрещнах 1.01.07 с няколко десетки завъртания на "Someone Else Not Me" на Duran Duran, обаждания от приятели от други градове, вино и заспиване не много след полунощ. Всъщност може да се каже, че имам традиция да попадам не в най-приятната за мен обстановка при посрещането на Нова Година, но следващите 12 месеца да се окажат непредвидимо интересни. Странно ми е като си помисля колко неща се промениха и…колко останаха същите през отминаващата 2007-ма.
При мен промените винаги са били свързани с прозренията. Първото голямо прознение стана след като се бях напил, второто в манастир. И двете в разстояние на по-малко от 24 часа. Водеха към едно и също - това, което искаш е там, където се страхуваш да отидеш и за да изминеш този път трябва да тръгнеш от неговото начало, което е без табелки, които да те упътват накъде да вървиш, но с прекалено много реклами. Първата стъпка е най-важна, тя дава началото и задейства механизмите на бъдещето/съдбата. Не знам защо правя тези стъпки и към какво се стремя. Винаги съм разглеждал живота като връх, който трябва да бъде покорен, сякаш имам някаква малка мисия в земния си престой, която трябва да изпълня. И през тази година не разбрах каква е тя, но все още се боря за нея. Надявам се някой ден да видя в какви цветове е флагът, който развявам така патриотично.
Вчера, четейки "Любовта трае три години" на Бегбеде, се натъкнах на думите, че колкото повече човек се опитва да нарани някого, толкова повече наранява себе си. Това беше също важен урок за мен през последните месеци. Понякога се превръщаме в машини за отмъщение и докато се чудим как да забием ножа в нечий гръб, той е вече опрял в корема ни. Пасивната агресия в действие никога не е добър съветник. Тя е идеалният начин да пилеем енергията, с която трябва да променим себе си и света към по-добро. Щом го осъзнах, престанах да вярвам на изгубените каузи, реших да залагам на това, което има шанс за живот и може да даде такъв. Изгубените каузи са нещо като преграда, която изграждаш между теб и това, от което искаш да се отдалечиш, което понякога може и да си самият ти. Въпрос на време е тези прегради да се превърнат в затвор. Има прекалено много у нас, за да го държим за себе си или прекалено малко, за да го даваме на неправилните хора.
|
|
|
|
|
|
|
|
