 |
|
|
|
|
|
|
 Понякога заспиваш толкова дълбоко, че когато се събудиш ти трябват няколко секунди да си спомниш къде си, кой ден е и какво ти предстои. Така беше през онази сутрин, когато отворих очи и от света на сънищата се завърнах в уютната малка стая, в която подът беше прашен, цигарите бяха изгасени в пластмасови чашки с мръсно жълтеникава вода в тях, а клоните закриваха и без това не особено красивата гледка от прозореца. Да, това общежитие започваше да ми харесва.
Беше 21-ви юни – ден, в който една мечта, споделяна от хиляди, щеше да умре, за да се роди нова. Облечен с няколко номера по-широки дънки, няколко номера по-широка блуза, с ужасяваща коса ала "Джим Морисън + евтин гел" и изпълнен с очакването да преживея нещо, което никога не съм преживявал, аз бях готов да посрещна моя Woodstock. Помня в най-малки детайли всичко, което случи до вечерта. Първите ми срещи с някои хора, последните ми с други, случайните такива по улиците и в трамвая, радостното високоволтово напрежение и уникалността на това да видиш как три поколения се събират и стават едно. Винаги е интересно, когато идеалите на миналото и настоящето се срещат, жалко, че това все по-рядко се случва.
Но от самия концерт на Depeche Mode, случил се преди точно две години, не мога да възстановя почти нищо. Отделни размазани картини са се запазили в съзнанието ми, It Doesn't Matter Two звучеше в ушите ми няколко дни след това, но и споменът за нея избледнява с времето. Но дори и да не помня ясно какво съм видял от 21.06.06, помня какво почувствах и какво значение имаше това.
Надявам се, че тези думи не звучат носталгично, защото това не е целта. Онези моменти не поставяха край, те създадоха едно ново начало. Странно е как някои песни за безизходност събарят бариерите, странно е как нещо такова оцветява в бяло тъмните мисли...може би това е провокирало един мъдър човек да напише "this is my church/ this is where I heal my hurts" с идеята за пречиствателната сила на живата музика.
Скоро пък ще се навърши едногодишнината от концерта на Placebo, като вероятно това най-добрият, на който съм бил, просто защото...този го помня! Но първата среща с любовта винаги е различна от всички следващи и има специално място в сърцето.
<![CDATA[<a href="http://www.youtube.com/v/fNIVdz1wAX0&hl=en" target="_blank">http://www.youtube.com/v/fNIVdz1wAX0&hl=en</a>]]>
<![CDATA[<a href="http://www.youtube.com/v/73mIVvWrBPs&hl=en" target="_blank">http://www.youtube.com/v/73mIVvWrBPs&hl=en</a>]]>
|
|
|
|
|
|
|
|
