DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Дневник
Angel Bright Icon
The Fein ::  seasides and freerides 2004 > 2010 19 Септември 2010
The FeinНякъде по това време преди пет години се даде официалното начало на depeche-mode.org, една малка и семпла идея, която се разрастна по начин, който никой не е очаквал. В определен момент всяка стъпка беше двойно по-голяма от предишната. Нещо, което се случи най-вече заради всеотдайността на хората, които през тези години бяха в екипа му. Всеотдайност. Да, това е правилната дума.

Отдавна в сайта не е имало някаква по-емоционално заредена дискусия, реакции и мнения по определена тема, така че рискувам с това да изглеждам малко не на място. Но покрай обявяването на предстоящата петгодишнина се замислих как неусетно сайтът вървеше паралелно с голяма част от съзнателния ми живот. Всъщност работата по това място започнa, когато бях на 15, през 2004-та, време, в което да гледаш Depeche Mode в България или Алън Уайлдър на живо беше още химера. DM.org изигра за мен много близка роля до това, което изигра самата група като влияние – дадоха основата, от която се ориентирах към много друга музика, по подобен начин сайтът ме срещна с прекрасни хора, оказа се и платформа за голяма част от това, което исках да направя и продължавам да правя, макар и вече по друг начин, тъй като в един момент DM концепцията няма как да не постави някои ограничения. Но ми даде възможността да направя нещо от онзи първичен ентусиазъм, когато чуеш музика, която те е запленила по начин, който винаги ще помниш. И да знаеш, че така то ще достигне до други, които също ще усетят тежестта му. Често се чудя дали не е някак си детинско да пишеш или да мислиш за музиката по някакъв идеалистичен начин, след като толкова много хора я съдят с лека ръка, когато емоцията около една песен може да се ограничи до share-ване и like-ване. Не един път съм си мислил, че това ревю/интервю/статия ще е последното, но после виждам, че съм изтеглил четири нови албума за четири дена и това постоянно вкопчване е неизбежно.

Мисля, че depeche-mode.org оказа подобен ефект и върху други. През тези години също така не малко прескочиха бариерата на това да бъдат просто слушатели, особено от по-младите – някои решиха да представят  любимата си музика като DJ-и, създадоха се различни проекти в различни стилове, други се насочиха към инструментите и започнаха групи, имаше онлайн радиа, споделяне на авторски снимки, преводи, сетове, литература, кавъри, ремикси, какво ли не, понякога по малко от всичко. От година на година забелязвам, че все повече хора пътуват, за да видят любимите си групи, нещо, което го нямаше толкова масово преди време. Стават и все по-широкоскроени откъм музиката, която слушат. Винаги ми се е искало сайтът да бъде събирателен за меломаните с една специфична настройка, не толкова фенска, колкото да присъства по-различният поглед към музиката като цяло. Нещо, което не се случи докрай, но достигна степен, която в българското пространство няма аналог. Мисля, че DM.org се оказа и в полза дори на тези, които не подходиха към него коректно.

Имаше и роля в съдбите на хората. Покрай партитата, пътуванията, концертите някои хора се срещнаха и останаха заедно. Други се разделиха. Отношенията, които съм си мислил, че ще се запазят, в следващият момент се разбиват и изведнъж се появяват нови. Клубове, в които сме правили партита вече не съществуват. Няма ММ, където направихме онова специално издание на Interactive с Роро. Няма ги много неща, но пък сега сме обградени с други. И въпреки всичко DM.org устоя на времето без фатални поражения, въпреки че вече дискусиите почти изцяло се пренесоха във Facebook. Което е нормално, като се има предвид, че това е нов етап въобще във виртуалната комуникация. Не един път съм си казвал 'Просто вече не искам да правя това.', особено покрай отмяната на концерта в София или поредния конфликт, докато нещо, което си заслужава да бъде коментирано остава в сянка. През тази година умишлено отстъпих от по-често коментиране, тъй като виждах все по-малко смисъл в това и все повече в израза 'глас в пустиня'. Пренасищането с информации, мнения и т.н. около групата малко или много ме върна към по-оригиналния начин на слушане на DM, някак по-анонимно, по-уютно, с обложките до теб, а не до колоните. Но все още обичам тази музика и винаги е имало достатъчно причини да остана, да не се отмятам от поетата отговорност. Обикновено ги намирам някъде в малките часове на партитата, които продължаваме да организираме и следващата глава в историята ни ще се отвори на 16-ти октомври. Следваща или последна, както винаги, никой не знае. А като се има предвид цялата концепция, и това събитие ще си е отново голямо предизвикателство.

Е, може би е малко ненужно човек да пише всички тези неща без някой да ги чака или иска, но пък пет години...хей, наистина, пет години? Сега поглеждам малко носталгично към някои от случките, свързани със сайта, но след това ме обзема едно приятно чувство, че в момента ми се случват и предстоят дори по-хубави. Дано някои от тях да бъдат свързани с DM.org ---