DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Дневник
Angel Bright Icon
playing_angel ::  Една тъжна история. 29 Септември 2006
playing_angelСкоро ми разказаха за това как едно момиче е прекарало вечерта на 21-ви юни 2006 година.Историята мен лично ме трогна много.Натъжи ме.Защото е обикновена, истинска.Реших да я споделя имено тук, защото знам, че ако тя може да трогне някой друг, този друг ще си ти.Това, не трябва да ни накара да се почувстваме виновни.Просто дава повод да се замислим.Защото тази дата беше един от най-хубавите дни в живота ми.Всъщност този ден остана за мен като най-прекрасния спомен, който някой някога е оставял в съзнанието ми.Но ето как изглежда същият този ден през очите на един друг човек...
Красиво момиче, което обожава Депеш стои сама вкъщи в стаята си.Тя им се възхищава, обича ги, вярва в тях.Това момиче няма билет за концерта.Просто нещата в живота й не са подредени като в розова приказка.Макар, че не е нужно да живееш в история от приказките, за да можеш да изживееш малко щастие.А нейното щастие и усмивката й биха могли да бъдат причинени от толкова малко...Тя си мисли, че няма огромно значение, че няма да може да бъде там, с тях на 21-ви.Решава, че ще стой вкъщи и ще ги слуша сама.Ще затвори очи и ще си представи, че е там и пее с тях.Защото най-важното е, че все пак това момиче има музиката на Депеш в сърцето си и това й е 100% достатъчно.
Но идва 21-ви юни.И всеки един от нас отива на Локомотив с усмивка, за да изживее онова, което е чакал толова време.Но момичето от тази история лежи на леглото си и слуша Precious вкъщи.Минава 20:00 и съвсем спонтанно тя решава да отиде до стадиона.Сяда отпред на тревата.Наоколо няма никой.Защото всички са вътре.Почва Precious и момичето чува гласа на Дейв.От очите й започват да текат сълзи.Тя изпитва тъга, защото независимо, че е толкова близко, на нея това, което виждаме ние в този момент й е далечно.Но щастието й е още по-голямо.Защото тя чува на живо това, което до вчера е слушала на CD в нейната стая.И този момент и причинява несравнимо щастие.Но отстрани историята носи със себе си тъга...
И ме кара да се замисля...Щом ти е нужно толкова малко, за да изпиташ щастие, защо все пак има неща, които спират усмивката от лицето ти?Можеш ли без тези малки моменти на радост да осмислиш стойностните неща в живота си?И колко всъщност струва на човек да изпита малко щастие?... ---