DM.org Лого
DM.org :: Фенове :: Дневник
Angel Bright Icon
playing_angel ::  ... 09 Декември 2006
playing_angel...Сега чувствам емоционална болка, която е толкова силна, че треперя и ме боли и физически.Изпитвам страх, който не позволява на чувствата ми да стигнат реалността и да докоснат истинския свят.Обвинявам се за това.Усещането е като да си свободен, да имаш криле, никой да не те спира, но вече си толкова уморен, че нямаш сили да излетиш.Нямаш сили дори да мечтаеш, че усмивката на лицето ти няма да бъде заличена от лоши емоции и грозни постъпки на хора, кото се бъркат в живота ти, само защото така им изнася.А теб те боли.Преди си казвах, че всяко лошо нещо, което ми се случва е за добро.Но идва момент, в който ти писва да се надяваш, да чакаш и да си въобразяваш, че утре ще си по-добре.Аз вече не живея в тази илюзия.Защото знам, че приказни не съществуват.Излъгаха ме, че надеждата умира последна.И защо тогава не я усещам в себе си?Защото няма от какво да се храни.Вярата и надеждата се поддържат от хубавите неща, които ти се случват.А какво става, когато нищо хубаво не ти се случва.Какво става, когато лошите моменти са толкова много, че дори не можеш да изнамериш някой радостен спомен, макар и останал дълбоко в съзнанието, за да те накара да продължиш да вярваш?Какво става, когато дните ти са изпълнени с преглътнати сълзи и тъга, която те обгръща?Може би е по-добре да чувстваш празнота.Може би е по-добре да не изпитваш радост, ако знаеш, че утре няма да я има и че скоро дори няма да я помниш, защото ще ти бъде открадната.Може би е по-добре просто да не чувстваш...нищо... ---